НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
9 ДНИ ДО 10 НОЕМВРИ: ПРИМЕРИ, ПРИМЕРИ...
Демокрацията навлиза в епохата на
Разочарованието, когато няма герои, способни да поведат масите
Т. Карлайл, 1843 г.
В трогателно късия разказ ”Пленникът”* едно русоляво момче е откраднато от родния си дом от южноамерикански индианци. След много години го открили, синеокия индиански воин и го довели при родителите му, но нито той разбирал езика им, нито те могли да бъдат сигурни, че това е техният син. Докато не се хвърлил с вик към кухнята и не извадил от ”тайно място” детското ножче, което някога бил скрилв.
Не са ли синовете на нашите орачи и копачи също такива младежи, които отделени от домовете си, заровили на скришно място детските залъгалки и се захванали да градят столица, държава, банки, индустрия, железници, флот, често пъти до уши затънали в грях. А колко им е било трудно да се преборят със съблазните на новия свят!
Първият ни “действащ“ адмирал, Иван Вариклечков, след 1950 г. трябвало да преживява от една мижава пенсийка и от труда си с магарешката каручка, кой за каквото го повика. Нека да си припомним, че това е човекът, дръзнал някога да каже в Двореца:
– Ваше величество, господа! Предлагам България да запази пълен въоръжен неутралитет! Германия, господа, ще загуби войната!
След няколко дни е уволнен “по навършване 25 години служба”, барабар с първия си заместник – капитан I ранг Сава Иванов.
И преди него на най-високо място са хвърчали искри “за флотата“ – за цената, платена за прословутите морски мини ”Соте Арле”, за покупката на въглища от Англия, за ”столовите” пари на корабните офицери – за какво ли не! Дълги години остава несправедливо очернено името на капитан Станчо Димитриев, уж наследник на злоупотребите на Пишон. По едно време самият военен министър, генерал Николаев, герой на Съединението и кръстник в православната вяра на Княза-Престолонаследник, е трябвало да дава обяснения в Народното събрание. Негов е достойният пример, за който първо искам да припомня.
Опозиционен народен представител** поискал от военния министър обяснения по “аферата с каменните въглища и други доставки във флотата”. Оказало се, че ”флотата си доставя въглища, но заедно с флотата се ползува и доставчикът и той да си доставя въглища и тези свои въглища намерил за добре да не ги дели от флотските, а да ги тури на едно място и захванал да продава въглища. Продава въглища, а въглищата се не свършват”. Разчуло се за този вълшебен извор надалеч и дори „военният министър е ходил на местото във Варна, и сега ще чуем, какво е намерил там”… ”Господата от флотата дали един банкет на г-н. министра...”, а това сочело, че “... има “вака”, има съгласие между едната и другата страна”.
Обяснявал генерал Николаев на депутатите какви пропуски са били допуснати по кюмюра и какви строги мерки ще предприеме, но ето що е казал по повод на банкета, на който уж го били хранили и поили:
– И за банкетите, които Вие сочите, ще Ви кажа... военният министър не приема банкети, а дава. Аз съм във Варна, аз давам банкет и не мога да приема да ми дават угощение.
Демокрацията навлиза в епохата на
Разочарованието, когато няма герои, способни да поведат масите
Т. Карлайл, 1843 г.
В трогателно късия разказ ”Пленникът”* едно русоляво момче е откраднато от родния си дом от южноамерикански индианци. След много години го открили, синеокия индиански воин и го довели при родителите му, но нито той разбирал езика им, нито те могли да бъдат сигурни, че това е техният син. Докато не се хвърлил с вик към кухнята и не извадил от ”тайно място” детското ножче, което някога бил скрилв.
Не са ли синовете на нашите орачи и копачи също такива младежи, които отделени от домовете си, заровили на скришно място детските залъгалки и се захванали да градят столица, държава, банки, индустрия, железници, флот, често пъти до уши затънали в грях. А колко им е било трудно да се преборят със съблазните на новия свят!
Първият ни “действащ“ адмирал, Иван Вариклечков, след 1950 г. трябвало да преживява от една мижава пенсийка и от труда си с магарешката каручка, кой за каквото го повика. Нека да си припомним, че това е човекът, дръзнал някога да каже в Двореца:
– Ваше величество, господа! Предлагам България да запази пълен въоръжен неутралитет! Германия, господа, ще загуби войната!
След няколко дни е уволнен “по навършване 25 години служба”, барабар с първия си заместник – капитан I ранг Сава Иванов.
И преди него на най-високо място са хвърчали искри “за флотата“ – за цената, платена за прословутите морски мини ”Соте Арле”, за покупката на въглища от Англия, за ”столовите” пари на корабните офицери – за какво ли не! Дълги години остава несправедливо очернено името на капитан Станчо Димитриев, уж наследник на злоупотребите на Пишон. По едно време самият военен министър, генерал Николаев, герой на Съединението и кръстник в православната вяра на Княза-Престолонаследник, е трябвало да дава обяснения в Народното събрание. Негов е достойният пример, за който първо искам да припомня.
Опозиционен народен представител** поискал от военния министър обяснения по “аферата с каменните въглища и други доставки във флотата”. Оказало се, че ”флотата си доставя въглища, но заедно с флотата се ползува и доставчикът и той да си доставя въглища и тези свои въглища намерил за добре да не ги дели от флотските, а да ги тури на едно място и захванал да продава въглища. Продава въглища, а въглищата се не свършват”. Разчуло се за този вълшебен извор надалеч и дори „военният министър е ходил на местото във Варна, и сега ще чуем, какво е намерил там”… ”Господата от флотата дали един банкет на г-н. министра...”, а това сочело, че “... има “вака”, има съгласие между едната и другата страна”.
Обяснявал генерал Николаев на депутатите какви пропуски са били допуснати по кюмюра и какви строги мерки ще предприеме, но ето що е казал по повод на банкета, на който уж го били хранили и поили:
– И за банкетите, които Вие сочите, ще Ви кажа... военният министър не приема банкети, а дава. Аз съм във Варна, аз давам банкет и не мога да приема да ми дават угощение.
Контраадмирал Иван Вариклечков
Генерал Данаил Николаев
Контраадмирал Емил Станчев
Ето го примерът на Големия - аз, старшият, мога да ви почерпя, но вие, моите подчинени, не можете! Май чудо невиждано, фантастика някаква, нито е бивало такова нещо, баш пък в страната на бай ви Ганя, нито ще го бъде!
Имало е обаче и други такива началници, аз съм виждал някои от тях с очите си. Тече годишната проверка на тиловото поделение на ”Карантината”, на капитан Джамбазов. На флота вече не му трябват въглища, но горива и масла лапа като хала, и те се разпределят оттук. Комисията води контраадмирал Емил Станчев. Инспекторски преглед, ревизия, изпити, разчети всякакви се правят - проверка. Джамбазов още няма бял косъм на главата си, но си знае работата. Членовете на комисията са тук от няколко дни, зачислени са за обяд и си го плащат в касата на поделението, както си му е редът. Очертава се много добра оценка и след предварителния разбор командирът ни предлага като за последно да обядваме ”навън”. На петдесет метра от портала има някаква бирарийка, със сенници, с пържена рибка - и студена бира сигурно ще се намери. Та за да можем да пием на обяд по една бира, нека да седнем там. Сядаме, с нас е и адмирал Станчев. Разговаряме приятелски, всички на една жар се печем - проверявани и проверяващи. Дойде време да платим и Джамбазов настоя, че иска той да почерпи. Станчев се засмя, с неговата си пестелива усмивка и каза:
- Аз вас мога да ви почерпя, всичките, вие обаче мен - не можете. Нали съм ви началник, забравихте ли?
Примерът на стария генерал, за който ви припомних по-напред, бил захванал поне едно коренче, видях го с очите си.
Ама къде се стопиха после свежите му издънки из мижавата ни държавица, къде?
ЯНЧО БАКАЛОВ
* Б о р х е с, Хорхе Луис, Пленникът, цит по www.lib.ru, превод авт.
** Запитването е на депутата Ив. Хаджиев, 10-то Обикновено народно събрание - бел. авт.
P.S.
Предлагам ви за прочит щатната ведомост на учебния крайцер „Надежда” при приемането му в България - такава, каквато са я видели и народните представители: (за сравнение - командир на пехотна рота със звание капитан е имал годишна заплата 4.800 лева, а по това време, по думите на Алв. Стамболийски, за един обяд в софийски ресторант „два лева стигат”).
1) годишна заплата на командир, капитан II ранг... 18.000 лв.
2) столови (за храна) на същия командир, по 10 лв. на ден за всяко негово престояване на парахода ...... 3.600 лв. годишно
3) 1 помощник на командира, капитан лейтенант... 6.000 лв.
4) 3 мичмани I разред, по 2.700 лв.
5) 1 санитарен капитан... 4.800 лв.
6) капелмайстор... 3.300 лв.
7) 1 машинист (инструктор)... 7.200 лв.
8) 1 рулевой (инструктор)... 6.000 лв.
9) 1 минен машинист (инструктор)... 5.400 лв.
10) 1 минен маневрист (инструктор)... 4.200 лв.
11) заведующ домакинството, капитан лейтенант... 6.000 лв.
12) адютант, мичман I р... 2.700 лв.
Дори само порционните пари на командира на кораба са повече от заплатата на мичмана „първи разред”. Такъв началник не можеш да го занасяш с кьорсофри!
P.P.S.
Парадът на производството на моя випуск (1979 г. - белв. авт.) се командва от „нашия началник” контраадмирал Станчев. След репетицията той дойде при нас, искал нещо да ни замоли. Имало обичай като се изтеглят ротите след зарята, да се хвърлят на земята белите ръкавици. Та ни помоли ние, в знак на уважение към него да не го правим.
Като се изтегляхме от стадиона, обърнах се да погледна. Районът беше побелял от хвърлените ръкавици, но на мястото на нашите два блока нямаше нито една, можете да ми вярвате!
Имало е обаче и други такива началници, аз съм виждал някои от тях с очите си. Тече годишната проверка на тиловото поделение на ”Карантината”, на капитан Джамбазов. На флота вече не му трябват въглища, но горива и масла лапа като хала, и те се разпределят оттук. Комисията води контраадмирал Емил Станчев. Инспекторски преглед, ревизия, изпити, разчети всякакви се правят - проверка. Джамбазов още няма бял косъм на главата си, но си знае работата. Членовете на комисията са тук от няколко дни, зачислени са за обяд и си го плащат в касата на поделението, както си му е редът. Очертава се много добра оценка и след предварителния разбор командирът ни предлага като за последно да обядваме ”навън”. На петдесет метра от портала има някаква бирарийка, със сенници, с пържена рибка - и студена бира сигурно ще се намери. Та за да можем да пием на обяд по една бира, нека да седнем там. Сядаме, с нас е и адмирал Станчев. Разговаряме приятелски, всички на една жар се печем - проверявани и проверяващи. Дойде време да платим и Джамбазов настоя, че иска той да почерпи. Станчев се засмя, с неговата си пестелива усмивка и каза:
- Аз вас мога да ви почерпя, всичките, вие обаче мен - не можете. Нали съм ви началник, забравихте ли?
Примерът на стария генерал, за който ви припомних по-напред, бил захванал поне едно коренче, видях го с очите си.
Ама къде се стопиха после свежите му издънки из мижавата ни държавица, къде?
ЯНЧО БАКАЛОВ
* Б о р х е с, Хорхе Луис, Пленникът, цит по www.lib.ru, превод авт.
** Запитването е на депутата Ив. Хаджиев, 10-то Обикновено народно събрание - бел. авт.
P.S.
Предлагам ви за прочит щатната ведомост на учебния крайцер „Надежда” при приемането му в България - такава, каквато са я видели и народните представители: (за сравнение - командир на пехотна рота със звание капитан е имал годишна заплата 4.800 лева, а по това време, по думите на Алв. Стамболийски, за един обяд в софийски ресторант „два лева стигат”).
1) годишна заплата на командир, капитан II ранг... 18.000 лв.
2) столови (за храна) на същия командир, по 10 лв. на ден за всяко негово престояване на парахода ...... 3.600 лв. годишно
3) 1 помощник на командира, капитан лейтенант... 6.000 лв.
4) 3 мичмани I разред, по 2.700 лв.
5) 1 санитарен капитан... 4.800 лв.
6) капелмайстор... 3.300 лв.
7) 1 машинист (инструктор)... 7.200 лв.
8) 1 рулевой (инструктор)... 6.000 лв.
9) 1 минен машинист (инструктор)... 5.400 лв.
10) 1 минен маневрист (инструктор)... 4.200 лв.
11) заведующ домакинството, капитан лейтенант... 6.000 лв.
12) адютант, мичман I р... 2.700 лв.
Дори само порционните пари на командира на кораба са повече от заплатата на мичмана „първи разред”. Такъв началник не можеш да го занасяш с кьорсофри!
P.P.S.
Парадът на производството на моя випуск (1979 г. - белв. авт.) се командва от „нашия началник” контраадмирал Станчев. След репетицията той дойде при нас, искал нещо да ни замоли. Имало обичай като се изтеглят ротите след зарята, да се хвърлят на земята белите ръкавици. Та ни помоли ние, в знак на уважение към него да не го правим.
Като се изтегляхме от стадиона, обърнах се да погледна. Районът беше побелял от хвърлените ръкавици, но на мястото на нашите два блока нямаше нито една, можете да ми вярвате!