НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
100 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Н. Й. ВАПЦАРОВ: АКО НЕ
БЕШЕ ЗАВЪРШИЛ МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ...
Като отбелязваме стогодишнината от рождението на Вапцаров, трябва да си припомним, че от 7 декември 1909 до 23 юли 1942 г. той не успява да навърши дори Христовата възраст от 33 години. Шест от тях обаче, шест особено важни години от неговата кратка, но изключително наситена със събития биография – от 1926 до 1932 г., са свързани с Морското машинно училище, с военния и с търговския флот на България. Затова можем да кажем, че ако Никола Йонков Вапцаров не бе завършил Морското машинно училище, той нямаше да бъде онзи Вапцаров, когото познаваме, обичаме, тачим и препрочитаме. Вярно, че режимът в училището е бил изключително строг, казармен - в пълния смисъл на това понятие, но той не е изключение – по това време в България е имало и други военизирани учебни заведения с подобен режим. Морското машинно училище е дало на бъдещия поет и хуманист любовта към морето и притегателната сила на романтиката, извираща от безбрежните простори, настъпващата нова магнетична романтика на моторите и на техническия прогрес, волята да се пребориш с необятната енергия на морската стихия и желанието отново да се завърнеш в нея, за да се докажеш като личност.
Тук, в Морското машинно училище, той написва над 150 стихотворения, които го оформят като бъдещия модерен поет от новата ни литературна история. Тук, със своите „Спомени от миноносците”, Вапцаров слага началото на бъдещите си „Моторни песни”.
Тук, в Морското машинно училище, Вапцаров узрява за идеята, че този свят може да бъде и по-справедлив към онеправданите, към тези, които носят на гърба си материалните блага за другите, а понасят социалните неправди. Затова той не само написва своя възторжен и патриотичен „Марш на 26 випуск на Морското училище”, но и убедено подготвя и произнася своята прословута реч при завършването на същия випуск през м. юни 1932 г. в бирария „Грозд”.
Тук, във Варна, съдбата свързва ученика от Морското училище Вапцаров и легендарния торпедоносец „Дръзки”, като създава една интересна връзка между героичното и сурово-романтичното, между две величини, с които е трудно каквото и да е съизмерване, защото те си остават неповторими в нашата история. Като член на екипажа на „Дръзки” огнярът Вапцаров написва своето знаменито стихотворение „В кубрика”, което буквално за часове достига до всеки ъгъл на Флотския район във Варна. За Вапцаров „Дръзки” става поредната моряшка школа за мъжество и той говори за службата си на торпедоносеца с уважение и с най-добри чувства.
Вапцаров е личност от такава величина, че десетилетия след неговата гибел, ще продължават жалките опити за неговото дегероизиране. Вапцаров не е терорист, както се опитват да го изкарат някои негови недорасли съдници. Ако беше терорист – нямаше да бъде носител на Международната награда за мир.
Вапцаров не е македонист, както се опитват да го изкарат други. Ако беше такъв, нямаше да възкликне пред майка си Елена Вапцарова след завръщане от средиземноморското плаване с парахода „Бургас”: „Никъде я няма нашата България, мамо! А нашият Пирин с нищо не може да се сравни...”
Вапцаров не е и не може да бъде поет на една политическа сила. Той е поет на една епоха, поет на една идея, която ще премине и в следващите епохи в историята на човечеството.
Вапцаров е човеколюбец и летописец на своето време, гражданин на света, пътник във вечността на идеала, който винаги ще съпътства човечеството в стремежа му за постигането на хармония в социалното битие.
И след още сто години няма да успее втори, трети и който и да е пореден опит за разстрел, в преносния смисъл на думата, на поета и моряка Никола Вапцаров. Защото бронебойни патрони срещу Вярата в силата и величието на духа на Вапцаров няма открити и няма да бъдат открити!
Атанас Панайотов
БЕШЕ ЗАВЪРШИЛ МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ...
Като отбелязваме стогодишнината от рождението на Вапцаров, трябва да си припомним, че от 7 декември 1909 до 23 юли 1942 г. той не успява да навърши дори Христовата възраст от 33 години. Шест от тях обаче, шест особено важни години от неговата кратка, но изключително наситена със събития биография – от 1926 до 1932 г., са свързани с Морското машинно училище, с военния и с търговския флот на България. Затова можем да кажем, че ако Никола Йонков Вапцаров не бе завършил Морското машинно училище, той нямаше да бъде онзи Вапцаров, когото познаваме, обичаме, тачим и препрочитаме. Вярно, че режимът в училището е бил изключително строг, казармен - в пълния смисъл на това понятие, но той не е изключение – по това време в България е имало и други военизирани учебни заведения с подобен режим. Морското машинно училище е дало на бъдещия поет и хуманист любовта към морето и притегателната сила на романтиката, извираща от безбрежните простори, настъпващата нова магнетична романтика на моторите и на техническия прогрес, волята да се пребориш с необятната енергия на морската стихия и желанието отново да се завърнеш в нея, за да се докажеш като личност.
Тук, в Морското машинно училище, той написва над 150 стихотворения, които го оформят като бъдещия модерен поет от новата ни литературна история. Тук, със своите „Спомени от миноносците”, Вапцаров слага началото на бъдещите си „Моторни песни”.
Тук, в Морското машинно училище, Вапцаров узрява за идеята, че този свят може да бъде и по-справедлив към онеправданите, към тези, които носят на гърба си материалните блага за другите, а понасят социалните неправди. Затова той не само написва своя възторжен и патриотичен „Марш на 26 випуск на Морското училище”, но и убедено подготвя и произнася своята прословута реч при завършването на същия випуск през м. юни 1932 г. в бирария „Грозд”.
Тук, във Варна, съдбата свързва ученика от Морското училище Вапцаров и легендарния торпедоносец „Дръзки”, като създава една интересна връзка между героичното и сурово-романтичното, между две величини, с които е трудно каквото и да е съизмерване, защото те си остават неповторими в нашата история. Като член на екипажа на „Дръзки” огнярът Вапцаров написва своето знаменито стихотворение „В кубрика”, което буквално за часове достига до всеки ъгъл на Флотския район във Варна. За Вапцаров „Дръзки” става поредната моряшка школа за мъжество и той говори за службата си на торпедоносеца с уважение и с най-добри чувства.
Вапцаров е личност от такава величина, че десетилетия след неговата гибел, ще продължават жалките опити за неговото дегероизиране. Вапцаров не е терорист, както се опитват да го изкарат някои негови недорасли съдници. Ако беше терорист – нямаше да бъде носител на Международната награда за мир.
Вапцаров не е македонист, както се опитват да го изкарат други. Ако беше такъв, нямаше да възкликне пред майка си Елена Вапцарова след завръщане от средиземноморското плаване с парахода „Бургас”: „Никъде я няма нашата България, мамо! А нашият Пирин с нищо не може да се сравни...”
Вапцаров не е и не може да бъде поет на една политическа сила. Той е поет на една епоха, поет на една идея, която ще премине и в следващите епохи в историята на човечеството.
Вапцаров е човеколюбец и летописец на своето време, гражданин на света, пътник във вечността на идеала, който винаги ще съпътства човечеството в стремежа му за постигането на хармония в социалното битие.
И след още сто години няма да успее втори, трети и който и да е пореден опит за разстрел, в преносния смисъл на думата, на поета и моряка Никола Вапцаров. Защото бронебойни патрони срещу Вярата в силата и величието на духа на Вапцаров няма открити и няма да бъдат открити!
Атанас Панайотов
