НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Читателско писмо от Янчо Бакалов:
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЧУВСТВАМ ОБИДЕН?
Кулминацията на честването на 100-годишнината на поета Н. Й. Вапцаров отшумя и както става след всеки празник, редно е да почистим за делничните работи – да приберем скъсаните плакати, повехналите цветя, изронени по алеите около паметниците, да пометем, да забършем праха... А докато бършем, можем и да попрочетем нещо от написаното и казаното преди дни.
Нашият колега Илия Пеев с присъщия си ентусиазъм е събрал и публикувал грамаден като обем труд, посветен на „Вапцаров - Моряка”. Поканил е за рецензент професор-филолог, „член на Специализиран научен съвет” при ВАК, както той самият ни го е препоръчал. И е писал, писал, та чак се е забравил (според мен). Ето някои негови „бисери”:
„Местната организация на “Български морски сговор” в Горна Джумая (Благоевград) през 1932 година възлага на Никола Вапцаров да разработи и изнесе реферат (доклад), посветен на морето, който става едно от най-ярките маринистки произведения в нашата и световна литература”.
Ето нещо, което не знаех – не за реферата, за грамадната творческа оценка, която е получил.. А дали „световната литература” е известена, че това е едно от най-ярките нейни маринистки постижения?
„Своеобразни феномени на световния литературен процес се явяват тефтерчетата и тетрадките с ръкописното наследство на Никола Вапцаров!”
Какво да кажа, срамувам се за невежеството си относно „световния литературен процес”, затова нямам коментар!
„Есето „Спомени от миноносците” разкрива една много характерна черта на литературното творчество на Никола Вапцаров, в което машините играят пречистваща роля за човешката душа! Когато той е усетил това свойство на машината, тогава е бил едва 23 годишен стажант на Морското училище.”
Срамувам се, пак се срамувам, любезни читателю, от липсата на проницателност. Как не съм разбрал досега, че според Вапцаров точно това е ролята на машините – да пречистват душите!
„За намаляване на техногенните катастрофи и повишаване на техническата безопасност и сигурност, в т.ч. сигурността на водния, авиационния и автомобилния транспорт, трябва да се формира нова ценностна система, в която безопасността е част от новата култура на хората. Първообраз на тази нова култура и нова духовност я виждаме в поезията на Никола Вапцаров, който одухотвори машините и ги свърза с душата на човека и морето.
Това е симбиозата на XXI век!”
Ето това вече ме уби, окончателно. Аз да се ровя в проблема от не знам колко време и съм все още наникъде, а човекът отраз е открил разковничето – поезията на Вапцаров.
Обиден съм от собственото си невежество, човек на 50-60 години, който плаща данък на царщината хиляди гроша долни пари и досега да тъна в такова невежество!
А трябва ли да се чувствам обиден?
Бедни Вапцаров, не стига, че ти изринаха кокалите и ги сложиха в една скъсана торба в краката на племенницата ти с македонския инат, ами и това да ти се случи!
P.S. Корицата на въпросната книга е с портрети, цветна, и на нея се мъдрят любимите ни хора „две в едно”. Ликът под заглавието е версия на известна снимка на поета в униформа, а отзад е нещо като Вапцаров на около 30 години, в който се е просмукал и настоящият ни президент с червена връзка. Не вярвате, ама я вижте! Знаел е авторът, че президентът лично ще уважи тържествата по случай сто годишнината на поета и затова! То бива, бива, ама бивол за мезе...
Бат Янчо.
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЧУВСТВАМ ОБИДЕН?
Кулминацията на честването на 100-годишнината на поета Н. Й. Вапцаров отшумя и както става след всеки празник, редно е да почистим за делничните работи – да приберем скъсаните плакати, повехналите цветя, изронени по алеите около паметниците, да пометем, да забършем праха... А докато бършем, можем и да попрочетем нещо от написаното и казаното преди дни.
Нашият колега Илия Пеев с присъщия си ентусиазъм е събрал и публикувал грамаден като обем труд, посветен на „Вапцаров - Моряка”. Поканил е за рецензент професор-филолог, „член на Специализиран научен съвет” при ВАК, както той самият ни го е препоръчал. И е писал, писал, та чак се е забравил (според мен). Ето някои негови „бисери”:
„Местната организация на “Български морски сговор” в Горна Джумая (Благоевград) през 1932 година възлага на Никола Вапцаров да разработи и изнесе реферат (доклад), посветен на морето, който става едно от най-ярките маринистки произведения в нашата и световна литература”.
Ето нещо, което не знаех – не за реферата, за грамадната творческа оценка, която е получил.. А дали „световната литература” е известена, че това е едно от най-ярките нейни маринистки постижения?
„Своеобразни феномени на световния литературен процес се явяват тефтерчетата и тетрадките с ръкописното наследство на Никола Вапцаров!”
Какво да кажа, срамувам се за невежеството си относно „световния литературен процес”, затова нямам коментар!
„Есето „Спомени от миноносците” разкрива една много характерна черта на литературното творчество на Никола Вапцаров, в което машините играят пречистваща роля за човешката душа! Когато той е усетил това свойство на машината, тогава е бил едва 23 годишен стажант на Морското училище.”
Срамувам се, пак се срамувам, любезни читателю, от липсата на проницателност. Как не съм разбрал досега, че според Вапцаров точно това е ролята на машините – да пречистват душите!
„За намаляване на техногенните катастрофи и повишаване на техническата безопасност и сигурност, в т.ч. сигурността на водния, авиационния и автомобилния транспорт, трябва да се формира нова ценностна система, в която безопасността е част от новата култура на хората. Първообраз на тази нова култура и нова духовност я виждаме в поезията на Никола Вапцаров, който одухотвори машините и ги свърза с душата на човека и морето.
Това е симбиозата на XXI век!”
Ето това вече ме уби, окончателно. Аз да се ровя в проблема от не знам колко време и съм все още наникъде, а човекът отраз е открил разковничето – поезията на Вапцаров.
Обиден съм от собственото си невежество, човек на 50-60 години, който плаща данък на царщината хиляди гроша долни пари и досега да тъна в такова невежество!
А трябва ли да се чувствам обиден?
Бедни Вапцаров, не стига, че ти изринаха кокалите и ги сложиха в една скъсана торба в краката на племенницата ти с македонския инат, ами и това да ти се случи!
P.S. Корицата на въпросната книга е с портрети, цветна, и на нея се мъдрят любимите ни хора „две в едно”. Ликът под заглавието е версия на известна снимка на поета в униформа, а отзад е нещо като Вапцаров на около 30 години, в който се е просмукал и настоящият ни президент с червена връзка. Не вярвате, ама я вижте! Знаел е авторът, че президентът лично ще уважи тържествата по случай сто годишнината на поета и затова! То бива, бива, ама бивол за мезе...
Бат Янчо.
