НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
СЪЖАЛЯВАМЕ, БАЙ БОРИСЕ!
Съжаляваме, че улисани в тежкото ни ежедневие забравихме да си спомним за теб! Забравихме, че на 12 декември 2008 г. ни напусна завинаги! Нескопосано оправдание е, че 12-ти декември година по-късно бе в събота и затова в медиите не припомнихме, че вече те няма. Теб, Човека, от когото научихме много, наистина много... За точността. За забравените възрожденски традиции. За Морето. Твоят приятел Морето. С което ти ни запозна – мен и много мои връстници, чрез великолепната си книга!
След това с благородния ти замисъл за Фондация „Кор Кароли” и станалата част от живота на българските ветроходци награда „Златен глобус”. Отричана понякога, критикувана (и от мен!), но оцеляла – вече три десетилетия. Награда, сътворена с много любов и носеща духа на българските възрожденски традиции няма как да изчезне! Както, за съжаление, чезнат един след друг благородни люде като теб! Човека, поразил ме при първата ни среща в онази култова къща на ъгъла на „Братя Миладинови” и „Приморски” с простата реплика: „Идваш точно в уречения час, това е едно добро начало”. И със също така гениалното „... за да станеш добър ветроходец, трябва морето да те иска ...”. Не на последно място – с елегантността. На изказ, на отношения, на насладата от любимите ти кафенце, коняк и цигарка...
Малко преди да си отидеш, сподели „... никога за нищо не съжалявам. Каквото ми е дала съдбата – това е!”. Ние съжаляваме! Че вече те няма.
СТАНИСЛАВ ВИКТОРОВ
Съжаляваме, че улисани в тежкото ни ежедневие забравихме да си спомним за теб! Забравихме, че на 12 декември 2008 г. ни напусна завинаги! Нескопосано оправдание е, че 12-ти декември година по-късно бе в събота и затова в медиите не припомнихме, че вече те няма. Теб, Човека, от когото научихме много, наистина много... За точността. За забравените възрожденски традиции. За Морето. Твоят приятел Морето. С което ти ни запозна – мен и много мои връстници, чрез великолепната си книга!
След това с благородния ти замисъл за Фондация „Кор Кароли” и станалата част от живота на българските ветроходци награда „Златен глобус”. Отричана понякога, критикувана (и от мен!), но оцеляла – вече три десетилетия. Награда, сътворена с много любов и носеща духа на българските възрожденски традиции няма как да изчезне! Както, за съжаление, чезнат един след друг благородни люде като теб! Човека, поразил ме при първата ни среща в онази култова къща на ъгъла на „Братя Миладинови” и „Приморски” с простата реплика: „Идваш точно в уречения час, това е едно добро начало”. И със също така гениалното „... за да станеш добър ветроходец, трябва морето да те иска ...”. Не на последно място – с елегантността. На изказ, на отношения, на насладата от любимите ти кафенце, коняк и цигарка...
Малко преди да си отидеш, сподели „... никога за нищо не съжалявам. Каквото ми е дала съдбата – това е!”. Ние съжаляваме! Че вече те няма.
СТАНИСЛАВ ВИКТОРОВ
Борис Ганчев
Борис Ганчев с носителите на „Златния глобус” през 1983 г. Атанас Атанасов и Оник Читакян