РЕЗЕРВАТЪТ ЗА МОРСКИ КОСТЕНУРКИ В УСТИЕТО
НА РЕКА ДАЛЯН
„Далян” не е неизвестна турска дума в България, особено по Черноморието. Далянът, най-просто казано, е рибарско съоръжение за улов, състоящо се от набити в морското дъно и подредени по подходящ начин колове, съединени с мрежи. И в турския град Далян си имат даляни за улов на риба, а самият той е разположен на брега на река Далян, недалече от нейното устие, където тя се влива в Средиземно море. Предишното име на града е Каунос, но седемте му хиляди жители, част от които се занимават с риболов, предпочели да се казва Далян. Реката Далян събира силата на седем други реки, които се вливат в езерото Кьойджьоис. То е истински воден лабиринт от 38 острова, а от него изтича само Далян. Тя обаче взема нещо и от силата на Средиземно море, което осолява нейното долно течение и й осигурява по този начин възможността да приюти във водите си над 40 вида морски и речни риби.
Може би затова именно долното течение на Далян е избрано за създаването на голям резерват за морски костенурки. Тук широчината на реката, която тече край многобройни тръстикови острови, е между 10 и 12 метра, а дълбочината й - между 5 и 10 метра. Има няколко вида морски костенурки, но преобладава голямата Caretta Caretta, която е с дължина 70 – 80 см и с широчина 50 – 60 см. Срещат се и по-големи екземпляри с дължина над един метър. Тя е истински хищник – може да схруска ракообразно без проблем, поради което я определят като „трионна” костенурка, която има и по три остри нокътя на всяка лапа.
Caretta Caretta може да стои до 15 часа под вода, може и да спи там. Живее до 40 – 50 години, може да преплува хиляди мили, докато намери подходящ за снасяне на яйца пясъчен плаж. Това се случва по три-четири пъти в годината в устието на Далян, където реката е направила с наноси километрична пясъчна коса, наречена Из Тузу (Пясъчната коса на костенурките). Тогава през нощта плажът се охранява, за да не се пречи на снасянето на яйцата от женските Caretta Caretta. Тези яйца престояват там месец и половина – два, докато малките се излюпят и поемат веднага към морето. Този процес също се наблюдава от охраната на резервата. Практиката показва, че от 80 – 120 яйца се излюпват едва една десета от тях.
За да бъде осигурено нормалното развитие и оцеляването на костенурките, тук се развъжда специален вид Син рак, който се явява като основна тяхна храна. Раците живеят от една до три години, като голяма част от тях биват изяждани не само от костенурките, но и от туристите. Всъщност това си е част от атракцията. В едно от големите уширения на реката стоят на котва множество лодки с капани за раци. Екипажите им са обикновено от двама души, като много често те са семейство. Когато моторната лодка с туристите идва, тя спира съвсем близо до една от „раколовните”. Единият от ловците пуска пред въоръжените с фотоапарати туристи стръв – жив син рак, закачен на въдица. Много скоро една, а понякога и две костенурки започват да кръжат около стръвта и с удивително пъргаво движение го отмъкват от въдицата.
Това не винаги се получава. Заради големия брой туристи костенурките вече не са толкова гладни и не винаги проявяват интерес към закачения на въдицата Син рак. Тогава се прибягва до друга хитрост. Във водата се пуска кървящо парче от прясно уловена риба, което явно раздвижва отново ситите вече костенурки. Атракцията има и друга цел, освен фотосесията. На туристите се предлага порция от сварен рак на цена 10 турски лири или 5 евро. Този резерват може би е сред малкото в света, където хранителните остатъци (но само от изядения рак) задължително се изхвърлят в реката. Така се осигурява още храна на костенурките. Никой турист дори не си помисля да изхвърли нещо друго в реката. Всяка група се придружава от представител на турското правителство, който наблюдава изпълнението на всички изисквания на предписаните в отделен закон мерки за опазването на резерватите и другите природни забележителности на страната. За такива се назначават млади мъже и жени, завършили висше образование, добре владеещи английски език и успешно завършили специализиран курс в тази област.
Резерватът на костенурките е ограден от мрежа, през която могат да минават всичките 40 вида риби в Далян, но не и костенурките. Моторните лодки с туристите преминават през специален пропускателен пункт, който работи само през деня. Така се премахва възможността екземпляри от Caretta Caretta несанкционирано да преминават в други, неохраняеми води на реката. Това дава резултат и досега не са наблюдавани инциденти с костенурки. Мрежата се поддържа от местния рибарски кооператив, за което той получава държавна субсидия.
Интересът към резервата е голям, което дава работа на стотици лодкари и на десетки хотелиери и ресторантьори. Туроператорите умело съчетават разходката до Пясъчната коса на костенурките с посещение на местните кални бани, които лекуват какво ли не (според рекламните надписи). Природата е дала много в този район на Турция и го е пощадила от още нещо. Гидовете на туристическите групи са категорични, че въпреки топлото време и огромните водни площи, тук комари няма. А като прибавим към това и помощта на турското правителство за поощряване и развитие на туризма в региона, резерватът освен природна забележителност става и част от една печеливша индустрия.
Атанас Панайотов
Варна – Мармарис – Варна
Снимки автора
Моторните лодки с туристите преминават през специален пропускателен пункт, който работи само през деня.
Около пропускателния пункт реката е преградена с мрежа, която препятства преминаването на костенурките нагоре по течението.
Дори и в края на активния туристически сезон трафикът по реката е доста натоварен.
Една от раколовните лодки носи името „Балкан”.
Caretta Caretta бързо усеща кървящата стръв.
След миг половината от стръвта е вече погълната от костенурката.
След като бъде сварен, синият рак става червен. И е наистина много вкусен.
Из Тузу (Пясъчната коса на костенурките) е и превъзходен плаж.
Устието на река Далян