НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ГАЛЕРИЯ „ТЕДИ” ПРЕДСТАВЯ АСЯ КАЦ И „СЪНИЩА”
(5 март – 5 април 2010)
През март варненската галерия „Теди” е място на завръщането на една жена. Тя се казва Ася Кац и се прибира в България след почти 20-годишно пребивавене в Израел. Човек се изкушава в този случай да напише скиталчество, но това не би било точно. Защото в свещените земи Ася Кац успява да изгради сериозна артистична кариера на уважаван и популярен художник. Сега ние в родината трябва да я преоткриваме. Изложбата й при Йорданка Торнева е наистина промислено първо представяне на авторката в новите условия у нас.
Каква е историята? Ася Кац е родена в Провадия през 1964. Завършва фотография в професионалната гимназия „Юлиус Фучик” в София и специализира цветна фотография в Германия. Скоро фотографията й отеснява, тя открива признанието си на художник. През 1991 емигрира в Израел, установява се в столицата на Галилея Сафед, а през 2003 вече е член на израелския съюз на художниците.
Развитието й от фотограф към художник е свързано с личностното й израстване на човек, проникващ все по-дълбоко в мистичните корени на битието. Рисува в своя специфична смесена техника – комбинация от акварел, гваш, молив, пастел, акрил и гравюра. Участва в представителни изяви на израелското изкуство в САЩ, Германия, Австралия, Франция, Япония, прави самостоятелни изложби в музеи и галерии в Израел – Йерусалим, Цезарея, Тел Авив, Нетания, Сафед, и в чужбина – Словакия, Германия.
Да, всичко звучи солидно, но за да стигне до това признание, Ася първо скача в неизвестното. Отива сама, без никаква подкрепа, никому неизвестна в една напълно непозната страна. Просто вярва в чудото и то й се случва. Само няколко месеца след пристигането си в Израел вече има собствено студио-галерия и започва своя пробив.
Самата тя жена със забележителен психически заряд, Ася поставя образа на жената в концептуалното начало на своите картини. Дори висшата сила, която дърпа конците на живота от нейната „Марионетка”, е женско божество. А нишките на съществуването преминават през всеки обект, както е в „Небеса”, „Музика” и „Ефирност” и се преплитат във всеобхващаща мрежа. Тази изящна паяжина сякаш диша във вибрациите на споделеността. Всеобщата свързаност е любима идея на Ася, тя вярва в нея така, както вярва в своето предназначение – да прави добро. И е убедена, че рисуването й е реализация точно на това призвание.
Как рисува Ася Кац? С изразена, но ненатрапчива линеарност, с усет към сегментирането на формите до ясни геометрични елементи, с внимание към декоративността на детайла. В България ще откриваме в нейните неща почит към фигуративността на Иван Милев, в Израел ще посочват сдържаната цветност на финото й нюансиране, взето сякаш направо от природата на светите земи. Юдеите ще виждат еврейската звезда сред космическите елементи в композициите й, а православните ще ценят респекта й към иконографската ортодоксална традиция в изграждането на лицата. Истината е, че знаковостта при Ася може да се
(5 март – 5 април 2010)
През март варненската галерия „Теди” е място на завръщането на една жена. Тя се казва Ася Кац и се прибира в България след почти 20-годишно пребивавене в Израел. Човек се изкушава в този случай да напише скиталчество, но това не би било точно. Защото в свещените земи Ася Кац успява да изгради сериозна артистична кариера на уважаван и популярен художник. Сега ние в родината трябва да я преоткриваме. Изложбата й при Йорданка Торнева е наистина промислено първо представяне на авторката в новите условия у нас.
Каква е историята? Ася Кац е родена в Провадия през 1964. Завършва фотография в професионалната гимназия „Юлиус Фучик” в София и специализира цветна фотография в Германия. Скоро фотографията й отеснява, тя открива признанието си на художник. През 1991 емигрира в Израел, установява се в столицата на Галилея Сафед, а през 2003 вече е член на израелския съюз на художниците.
Развитието й от фотограф към художник е свързано с личностното й израстване на човек, проникващ все по-дълбоко в мистичните корени на битието. Рисува в своя специфична смесена техника – комбинация от акварел, гваш, молив, пастел, акрил и гравюра. Участва в представителни изяви на израелското изкуство в САЩ, Германия, Австралия, Франция, Япония, прави самостоятелни изложби в музеи и галерии в Израел – Йерусалим, Цезарея, Тел Авив, Нетания, Сафед, и в чужбина – Словакия, Германия.
Да, всичко звучи солидно, но за да стигне до това признание, Ася първо скача в неизвестното. Отива сама, без никаква подкрепа, никому неизвестна в една напълно непозната страна. Просто вярва в чудото и то й се случва. Само няколко месеца след пристигането си в Израел вече има собствено студио-галерия и започва своя пробив.
Самата тя жена със забележителен психически заряд, Ася поставя образа на жената в концептуалното начало на своите картини. Дори висшата сила, която дърпа конците на живота от нейната „Марионетка”, е женско божество. А нишките на съществуването преминават през всеки обект, както е в „Небеса”, „Музика” и „Ефирност” и се преплитат във всеобхващаща мрежа. Тази изящна паяжина сякаш диша във вибрациите на споделеността. Всеобщата свързаност е любима идея на Ася, тя вярва в нея така, както вярва в своето предназначение – да прави добро. И е убедена, че рисуването й е реализация точно на това призвание.
Как рисува Ася Кац? С изразена, но ненатрапчива линеарност, с усет към сегментирането на формите до ясни геометрични елементи, с внимание към декоративността на детайла. В България ще откриваме в нейните неща почит към фигуративността на Иван Милев, в Израел ще посочват сдържаната цветност на финото й нюансиране, взето сякаш направо от природата на светите земи. Юдеите ще виждат еврейската звезда сред космическите елементи в композициите й, а православните ще ценят респекта й към иконографската ортодоксална традиция в изграждането на лицата. Истината е, че знаковостта при Ася може да се
Ася Кац
Чадъри
търси на много по-дълбоки антропологични нива. Почти всяка нейна работа е заредена с енергията от противопоставянето на кръга и правоъгълника като знаци на хаоса и усвоения от човека свят. Интересното е, че при нея тази антиномия е овладяна в един забележителен хармоничен ключ.
За нея критичката Таня Щернсон пише: „При внимателно вглеждане можем да открием сложността, която лежи под акуратните линии, деликатните слоеве цвят и изчистените композиции... Една нова и различна реалност се отразява в тези образи на жени / момичета. Тази реалност е най-чистата и най-креативна демонстрация на Галилеанския дух. Галилея, където художничката избира да живее, е живата връзка между далечната история и съвременния живот и между юдейския мистицизъм и християнската божественост... Фантомоподобната структура на нейните рисунки, независимо от техния формат, издига въпроса за наратива, тъй като за зрителя е много лесно да интерпретира основните образи - жени, птици, хора като маски и маски като хора. Внимателният прочит обаче ни показва, че Ася не свързва нещата с някаква конкретна история, а по-скоро конструира нова реалност. Затова нашето любопитство е насочено повече към мрежата от обекти и техния символизъм, отколкото към възможния сюжет. ”
Съвсем естествено идва за художничката името на първата й изложба в родината за ХХІ век - „Сънища”. Не става дума за поетичен жест, а за буквалност. Тя признава, че някои образи й се явяват насън нощ след нощ, докато най-сетне не бъдат нарисувани. Така е било с кулите, в които вероятно има нещо от вавилонската символика. Но Ася не обича да говори за символи. Тя предпочита да задава въпроси - предимно към себе си: Коя съм? Защо съм тук? Какво ме свързва с информационното поле на вселената? И избягва да споделя в думи намерените отговори. Просто ги рисува.
НИНА ЛОКМАДЖИЕВА
NIRA Communications PR
За нея критичката Таня Щернсон пише: „При внимателно вглеждане можем да открием сложността, която лежи под акуратните линии, деликатните слоеве цвят и изчистените композиции... Една нова и различна реалност се отразява в тези образи на жени / момичета. Тази реалност е най-чистата и най-креативна демонстрация на Галилеанския дух. Галилея, където художничката избира да живее, е живата връзка между далечната история и съвременния живот и между юдейския мистицизъм и християнската божественост... Фантомоподобната структура на нейните рисунки, независимо от техния формат, издига въпроса за наратива, тъй като за зрителя е много лесно да интерпретира основните образи - жени, птици, хора като маски и маски като хора. Внимателният прочит обаче ни показва, че Ася не свързва нещата с някаква конкретна история, а по-скоро конструира нова реалност. Затова нашето любопитство е насочено повече към мрежата от обекти и техния символизъм, отколкото към възможния сюжет. ”
Съвсем естествено идва за художничката името на първата й изложба в родината за ХХІ век - „Сънища”. Не става дума за поетичен жест, а за буквалност. Тя признава, че някои образи й се явяват насън нощ след нощ, докато най-сетне не бъдат нарисувани. Така е било с кулите, в които вероятно има нещо от вавилонската символика. Но Ася не обича да говори за символи. Тя предпочита да задава въпроси - предимно към себе си: Коя съм? Защо съм тук? Какво ме свързва с информационното поле на вселената? И избягва да споделя в думи намерените отговори. Просто ги рисува.
НИНА ЛОКМАДЖИЕВА
NIRA Communications PR