НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ФАРЪТ НА ЕКРЕНЕ
Априлският лист на един от оригиналните календари за 2010 „Български черноморски фарове” представя фарът на Екрене. Изграден край живописния крайбрежен път между Кранево и природен парк „Златни пясъци” този мълчалив морски „страж” не би могъл да остане незабелязан. Със своите 94.3 м. надморска височина, години наред фарът беше най-високият по нашето крайбрежие.
Фарът „Екрене” носи някогашното име на Кранево (древната Кранеа, Акраниа). Археологически проучвания сочат, че на юг от селото са открити руини от римска крепост и селище (ІІ в.). Недалеч от фара личат и останките от старобългарския отбранителен вал, играл важна роля в защитата на Първата българска държава.
Името Кранеа се среща и в два документа на Цариградската патриаршия от ХІV в. където се споменава като част от патриаршеските крепости. Крепостта, или т.нар. Екренско кале се намира на огромния хълм край дн. с. Кранево. Несъмнено в Средновековието крепостта е имала важно военностратегическо значение в защитата на българската държава по време на Първата и Втората българска държава. За голямо средновековно селище край брега на морето - подградие на крепостта, съобщават още братя Шкорпил. По–късно при разкопки там са разкрити останки от средновековни сгради и фрагменти от сграфито керамика, обеци и др. Следователно Кранеа или някои нейни сгради се намирали в близост до морския бряг. Вероятно наблизо се е намирало и пристанището Кранеа, отбелязано в портолани и компасни карти от ХVв. Според големият чешки историк К. Иречек тя е отбелязана на една морска карта от 1408 г.
(Според Тр. Трифонов, няма единно мнение сред изследователите на черноморските градове и крепости за това кое селище е носило името Кранея – Балчик или Кранево, бел. ред.)
Доскорошният фар все още се намира на 1 км югозападно от носа, на 43°19' с.ш. и 28°04' и.д. Построен е през 1959 г., а на следващата година е монтирана и оптиката. През 1961 г. бялата кула с височина 14,6 м започва да излъчва светлинен лъч с периодичност 30,6 s, видим на далечина 25 мили. Снабден с дистанционно управление, фарът е най-модерният за времето си. Към фаровата кула е построена и сграда за пазачите на „огъня”.
Поради активизирало се дългогодишно свлачище, през 2005 г. Хидрографската служба на Военноморските сили (ВМС) е принудена да спре фара. Дотогава той е част от светлинната навигационна мрежа и отбранителната система на страната ни и се поддържа от ВМС. След спирането на фара оптиката е снета. Във Военноморския музей днес се пази една от последните му специални лампи. (Оптиката на някогашния фар Екрене се съхранява в едно от поделенията на ВМС – бел. ред.). А на следващата година в медиите се появи и стряскащото съобщение за продажбата на морския брегови фар. Въпросът каква ще е съдбата му и днес остава неясен... Световната практика показва, че подобни съоръжения могат да „заживеят” и друг живот. Например в Америка, а и в Европа са продадени стотици фарове, като обикновено купувачите им ги реставрират и превръщат в местни културни забележителности. Т.е. търсят се възможности и начини и се полагат усилия за запазването им.
Тук е мястото да припомним, че през м. август 2010 година ще бъде отбелязан Международният ден на морските фарове в целия свят. Към идеята до момента са се присъединили 51 държави и 450 морски фара. За тази значима инициатива бяха информирани и приобщени черноморските ни общини и градове, на чиято територия се намира фар. Появата на календара Български черноморски фарове `2010, който бе подкрепен от Шабла, Каварна, Балчик, Варна, Аврен, Бяла, Несебър Поморие, Бургас, Созопол и Царево спомогна черноморските ни общини да осмислят новата роля, която може да играят морските крайбрежни фарове. Представянето им в тяхното историческо и културно пространство предизвика любопитния поглед и позитивни реакции в обществеността и медиите. Възможността, следвайки добрите практики по света, фаровете да се превърнат в културни и туристически атракции, срещна одобрението, подкрепата и помощта на повечето черноморски общини. “Със съжаление трябва да отбележим, че общината, на чиято територия се намира, фарът „Екрене” не само не се присъедини към инициативата, но и отказа всякакво съдействие, заяви пред нас д-р Стефан Пейков – един от авторите на
Априлският лист на един от оригиналните календари за 2010 „Български черноморски фарове” представя фарът на Екрене. Изграден край живописния крайбрежен път между Кранево и природен парк „Златни пясъци” този мълчалив морски „страж” не би могъл да остане незабелязан. Със своите 94.3 м. надморска височина, години наред фарът беше най-високият по нашето крайбрежие.
Фарът „Екрене” носи някогашното име на Кранево (древната Кранеа, Акраниа). Археологически проучвания сочат, че на юг от селото са открити руини от римска крепост и селище (ІІ в.). Недалеч от фара личат и останките от старобългарския отбранителен вал, играл важна роля в защитата на Първата българска държава.
Името Кранеа се среща и в два документа на Цариградската патриаршия от ХІV в. където се споменава като част от патриаршеските крепости. Крепостта, или т.нар. Екренско кале се намира на огромния хълм край дн. с. Кранево. Несъмнено в Средновековието крепостта е имала важно военностратегическо значение в защитата на българската държава по време на Първата и Втората българска държава. За голямо средновековно селище край брега на морето - подградие на крепостта, съобщават още братя Шкорпил. По–късно при разкопки там са разкрити останки от средновековни сгради и фрагменти от сграфито керамика, обеци и др. Следователно Кранеа или някои нейни сгради се намирали в близост до морския бряг. Вероятно наблизо се е намирало и пристанището Кранеа, отбелязано в портолани и компасни карти от ХVв. Според големият чешки историк К. Иречек тя е отбелязана на една морска карта от 1408 г.
(Според Тр. Трифонов, няма единно мнение сред изследователите на черноморските градове и крепости за това кое селище е носило името Кранея – Балчик или Кранево, бел. ред.)
Доскорошният фар все още се намира на 1 км югозападно от носа, на 43°19' с.ш. и 28°04' и.д. Построен е през 1959 г., а на следващата година е монтирана и оптиката. През 1961 г. бялата кула с височина 14,6 м започва да излъчва светлинен лъч с периодичност 30,6 s, видим на далечина 25 мили. Снабден с дистанционно управление, фарът е най-модерният за времето си. Към фаровата кула е построена и сграда за пазачите на „огъня”.
Поради активизирало се дългогодишно свлачище, през 2005 г. Хидрографската служба на Военноморските сили (ВМС) е принудена да спре фара. Дотогава той е част от светлинната навигационна мрежа и отбранителната система на страната ни и се поддържа от ВМС. След спирането на фара оптиката е снета. Във Военноморския музей днес се пази една от последните му специални лампи. (Оптиката на някогашния фар Екрене се съхранява в едно от поделенията на ВМС – бел. ред.). А на следващата година в медиите се появи и стряскащото съобщение за продажбата на морския брегови фар. Въпросът каква ще е съдбата му и днес остава неясен... Световната практика показва, че подобни съоръжения могат да „заживеят” и друг живот. Например в Америка, а и в Европа са продадени стотици фарове, като обикновено купувачите им ги реставрират и превръщат в местни културни забележителности. Т.е. търсят се възможности и начини и се полагат усилия за запазването им.
Тук е мястото да припомним, че през м. август 2010 година ще бъде отбелязан Международният ден на морските фарове в целия свят. Към идеята до момента са се присъединили 51 държави и 450 морски фара. За тази значима инициатива бяха информирани и приобщени черноморските ни общини и градове, на чиято територия се намира фар. Появата на календара Български черноморски фарове `2010, който бе подкрепен от Шабла, Каварна, Балчик, Варна, Аврен, Бяла, Несебър Поморие, Бургас, Созопол и Царево спомогна черноморските ни общини да осмислят новата роля, която може да играят морските крайбрежни фарове. Представянето им в тяхното историческо и културно пространство предизвика любопитния поглед и позитивни реакции в обществеността и медиите. Възможността, следвайки добрите практики по света, фаровете да се превърнат в културни и туристически атракции, срещна одобрението, подкрепата и помощта на повечето черноморски общини. “Със съжаление трябва да отбележим, че общината, на чиято територия се намира, фарът „Екрене” не само не се присъедини към инициативата, но и отказа всякакво съдействие, заяви пред нас д-р Стефан Пейков – един от авторите на
Страницата за м. април с фара Екрене от календара „Български черноморски фарове`2010”
Поглед към фара Екрене, снимката е направена през м. август 2006 г. от Атанас Панайотов
Последствията от свлачището върху сградата на фара Екрене, снимката е направена през м. август 2006 г. от Атанас Панайотов
Поглед към буната пред нос Екрене, снимката е направена от кулата на фара Екрене през м. август 2006 г. от Атанас Панайотов
проекта”Български черноморски фарове 2010", показвайки по този начин пренебрежението си към един от паметниците на морската ни култура. Такава позиция, според мен е трудно разбираема, когато говорим за съхраняването и запазването на културното ни наследство. ”
Ще припомним, че г-н кметът на община Аксаково понастоящем е председател на Асоциацията на българските черноморски общини - организацията, обединяваща интересите на всички общини членки. Повечето членове на тази Асоциация подкрепиха идеята и проекта за българските черноморски фарове ...
Днес фарът „Екрене”, макар изключен от “списъка на светлините” и от забележителностите на община Аксаково и кметство Кранево остава неразделна част от морската културна традиция на страната ни.
ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА
Ще припомним, че г-н кметът на община Аксаково понастоящем е председател на Асоциацията на българските черноморски общини - организацията, обединяваща интересите на всички общини членки. Повечето членове на тази Асоциация подкрепиха идеята и проекта за българските черноморски фарове ...
Днес фарът „Екрене”, макар изключен от “списъка на светлините” и от забележителностите на община Аксаково и кметство Кранево остава неразделна част от морската културна традиция на страната ни.
ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА
Хайнрих Киперт - Нова карта на България. 1877 г. – отсечка Екрене (Акрания);
Хайнрих Киперт
Нова карта на България. 1877 г. – отсечка Екрене (Акрания)
Печатна, оцветена, самостоятелна
Държавна библиотека на Пруското културно наследство – Берлин
Отдел карти – Q 3951 (1-2)
ЦДА – КМФ 35, Инв. № 868/11
Дигитален архив “Тракия” – Геопан
Хайнрих Киперт (1818 -1899) е историк, филолог и професор по география в Берлинския университет. Известен е със своите исторически карти за отделните епохи и региони през античността, които не са загубили своето значение и в наши дни. Като картограф е изработил около 400 карти и е съставил значителен брой атласи, сред които Атлас на Елада (1846), Нов атлас-наръчник за всички части на света
Нова карта на България. 1877 г. – отсечка Екрене (Акрания)
Печатна, оцветена, самостоятелна
Държавна библиотека на Пруското културно наследство – Берлин
Отдел карти – Q 3951 (1-2)
ЦДА – КМФ 35, Инв. № 868/11
Дигитален архив “Тракия” – Геопан
Хайнрих Киперт (1818 -1899) е историк, филолог и професор по география в Берлинския университет. Известен е със своите исторически карти за отделните епохи и региони през античността, които не са загубили своето значение и в наши дни. Като картограф е изработил около 400 карти и е съставил значителен брой атласи, сред които Атлас на Елада (1846), Нов атлас-наръчник за всички части на света
(1855, 1878), Голям атлас-наръчник (1871, 1893) и др.
Картата на “Нова България” - предчувствие за освобождението на страната - е постижение за времето си, макар Феликс Каниц да отбелязва редица нейни неточности за “Дунавска България”. Великолепен е и печатът - дело на известното берлинско издателство на Дитмар Раймер. Нейният вид се доближава най-много до вида на съвременните ни карти. Детайлно на картата е отбелязано Екрене (Акрания) и неговия район. Вниманието, което му оказва по това време един от най-големите европейски картографи, недвусмислено сочи, че района има определено стратегическо значение.
Черноморският бряг е очертан много точно, както и местоположението на българските черноморски пристанища и в частност Варна. От нея водят четири пътя - на север към р. Дунав и на юг към Истанбул (Константинопол) по брега на Черно море, в посока към вътрешността на страната към Силистра през Добруджа и към Шумен и Търново. Означена е и жп линията Русе (Rustschuk) - Варна.
В сравнение с останалите картографи Х. Киперт предава най-точно имената на градовете.
Картата на “Нова България” - предчувствие за освобождението на страната - е постижение за времето си, макар Феликс Каниц да отбелязва редица нейни неточности за “Дунавска България”. Великолепен е и печатът - дело на известното берлинско издателство на Дитмар Раймер. Нейният вид се доближава най-много до вида на съвременните ни карти. Детайлно на картата е отбелязано Екрене (Акрания) и неговия район. Вниманието, което му оказва по това време един от най-големите европейски картографи, недвусмислено сочи, че района има определено стратегическо значение.
Черноморският бряг е очертан много точно, както и местоположението на българските черноморски пристанища и в частност Варна. От нея водят четири пътя - на север към р. Дунав и на юг към Истанбул (Константинопол) по брега на Черно море, в посока към вътрешността на страната към Силистра през Добруджа и към Шумен и Търново. Означена е и жп линията Русе (Rustschuk) - Варна.
В сравнение с останалите картографи Х. Киперт предава най-точно имената на градовете.