НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ОЩЕ ЗА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ В СОЗОПОЛ И
ПОЕЗИЯТА НА ДИМИТЪР РОЕВ
На 20 март т.г. поставихме въпроса „Чия е идеята остров Св. Кирик да стане музей?” На 6 април т.г. продължихме с „Още по темата: Чия е идеята остров Св. Кирик да стане музей?” А на 12 април т.г. допълнихме информацията с „И още по темата: Чия е идеята остров Св. Кирик да стане музей?” Там ви запознахме със спомен на един от възпитаниците на Морското училище – Димитър Роев, чийто випуск първи стъпва на острова. Тогава публикувахме две негови стихотворения, в които се описват несгодите, понесени от бъдещите моряци по време на облагородяването на тази територия и превръщането й в истински храм (така се пее и днес в химна на възпитаниците на Морското училище) и този храм е
ПОЕЗИЯТА НА ДИМИТЪР РОЕВ
На 20 март т.г. поставихме въпроса „Чия е идеята остров Св. Кирик да стане музей?” На 6 април т.г. продължихме с „Още по темата: Чия е идеята остров Св. Кирик да стане музей?” А на 12 април т.г. допълнихме информацията с „И още по темата: Чия е идеята остров Св. Кирик да стане музей?” Там ви запознахме със спомен на един от възпитаниците на Морското училище – Димитър Роев, чийто випуск първи стъпва на острова. Тогава публикувахме две негови стихотворения, в които се описват несгодите, понесени от бъдещите моряци по време на облагородяването на тази територия и превръщането й в истински храм (така се пее и днес в химна на възпитаниците на Морското училище) и този храм е
Снимката е направена през 30-те години на миналия век и е от фонда на Военноморския музей – Варна. На преден план вляво се вижда торпедоносец тип „Дръзки”.
именно сградата на бившето Рибарско училище на остров Св. Кирик. Получихме от нашия редовен читател к.д.п. Николай Йовчев още две стихотворения, написани от Димитър Роев, които доказват, че след първоначалното отчаяние идват дните на романтиката и любовта към морето, която съпровожда автора до края на дните му.
И още нещо, което ни съобщи кап. Йовчев, искаме да сведем до вашето знание. Към края на 80-те години на миналия век русенската поетеса, журналистка и преводачка Лора Янева - Медникарова е представила на редакцията на списание „Морски свят“ ръкописа „Капитанът”, в който разказва за Димитър Роев. Ръкописът не е публикуван, като след ликвидацията на списанието изчезва заедно с останалата част на творческия архив. Отправяме апел към нашите читатели от Русе да ни подпомогнат при издирването на авторката. Ето и стиховете:
МОРЕ, МОРЕ!
Море, море! Видях те във вечерно сияние -
залязващото слънце обливаше те в кръв!
Обикнах те тогава, от поглед още пръв,
отправих ти възхвала и с истинско желание
отдадох ти във служба живот и младини!
Море, безкрайно, мое! Как бързо ме плени!...
Море, море ! Видях те окъпано в позлата,
с пътека начертана от бледата луна!
Тъй тихо и спокойно, без никаква вълна,
спечели ми сърцето, изпълни ми душата!
Ти - нежно като майка, си всичко за моряка,
и светиш му в живота тъй както в теб маяка!...
Море, море! Видях те как в бурята убиваш,
как блъскаш, разрушаваш - обхванато от бяс!
Все пак не те разлюбих, при теб оставам аз -
при твойта нежна ласка и яростта ти дива!
Но знай, че не за слава, не даже за прехрана!
Море, за мен ти вече необходимост стана!...
Созопол, 1934
НА „ДРЪЗКИ“
Високо в небето изгряват звездите
и сочат ти ясно избраният път.
Край тебе танцуват, играят вълните -
разбиват се кротко във твоята гръд!
Във техният шепот се вслушвам унесен -
езикът вълшебен им зная добре.
За подвига твой ми разказват със песен -
разнася я вятър по Черно море!
И виждам те сякаш в оная нощ черна -
нощ тъмна и страшна разправят била!
Как смело се хвърли във гибел най-явна,
с торпедо записа завет и дела!...
Сега е нощ мирна, нашепват вълните
да бъдем потомци достойни докрай!
Да мрем, ако трябва, тъй както дедите
за Черно море и за роден край!...
Созопол, 1936
И още нещо, което ни съобщи кап. Йовчев, искаме да сведем до вашето знание. Към края на 80-те години на миналия век русенската поетеса, журналистка и преводачка Лора Янева - Медникарова е представила на редакцията на списание „Морски свят“ ръкописа „Капитанът”, в който разказва за Димитър Роев. Ръкописът не е публикуван, като след ликвидацията на списанието изчезва заедно с останалата част на творческия архив. Отправяме апел към нашите читатели от Русе да ни подпомогнат при издирването на авторката. Ето и стиховете:
МОРЕ, МОРЕ!
Море, море! Видях те във вечерно сияние -
залязващото слънце обливаше те в кръв!
Обикнах те тогава, от поглед още пръв,
отправих ти възхвала и с истинско желание
отдадох ти във служба живот и младини!
Море, безкрайно, мое! Как бързо ме плени!...
Море, море ! Видях те окъпано в позлата,
с пътека начертана от бледата луна!
Тъй тихо и спокойно, без никаква вълна,
спечели ми сърцето, изпълни ми душата!
Ти - нежно като майка, си всичко за моряка,
и светиш му в живота тъй както в теб маяка!...
Море, море! Видях те как в бурята убиваш,
как блъскаш, разрушаваш - обхванато от бяс!
Все пак не те разлюбих, при теб оставам аз -
при твойта нежна ласка и яростта ти дива!
Но знай, че не за слава, не даже за прехрана!
Море, за мен ти вече необходимост стана!...
Созопол, 1934
НА „ДРЪЗКИ“
Високо в небето изгряват звездите
и сочат ти ясно избраният път.
Край тебе танцуват, играят вълните -
разбиват се кротко във твоята гръд!
Във техният шепот се вслушвам унесен -
езикът вълшебен им зная добре.
За подвига твой ми разказват със песен -
разнася я вятър по Черно море!
И виждам те сякаш в оная нощ черна -
нощ тъмна и страшна разправят била!
Как смело се хвърли във гибел най-явна,
с торпедо записа завет и дела!...
Сега е нощ мирна, нашепват вълните
да бъдем потомци достойни докрай!
Да мрем, ако трябва, тъй както дедите
за Черно море и за роден край!...
Созопол, 1936