МИНАТА
(документален разказ)
Мината, братле, е коварно оръжие. Стои се под водата и чака. А кого – това само тя си знае. И когато най-не я очакваш “ба-а-ах”- и край!
Ще кажете – минали истории са това. Къде ти днес мини? Нали всичко е протралено и почистено!? И то веднага след войната!
Така е. И все пак, тя, мината понякога напомня за себе си. Когато служех във флота, не минаваше сезон някоя да не се напъха в мрежата на някое РеКе (рибарски кораб – бел. ред.).
- Че как тъй? –ще запитате.
Ами много просто. Навремето, когато са тралили заливите и фарватерите, изплавалите мини са били разстрелвани. Хем по-бързо, хем по-безопасно за миньорите. Но случвало се е, мината да бъде ударена и без да се взриви, загубвайки плавучест, да потъне.
Та ето и сега, точно тези мини си лежат все още на дъното. Понякога, напролет, когато рибарските кораби пуснат траловете, те влизат в мрежите.
Още от далеч се познаваше Р.К. –то , което беше хванало мина. Гледаш го – връща се по никое време, празно и влачи трала далече зад себе си. И не отива на стоянката си, а остава навън и някак настрани в залива. И разбира се, веднага търси нашата помощ...