НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
И МИНОЧИСТАЧЪТ „ВИНАРОВ” ОТИДЕ НА
КАНИБАЛИЗАЦИЯ
На тъжната дата 13 юни (естествено – петък) 2008 г. българските ВМС се разделиха с 10 вимпела (среден десантен кораб, минен заградител, три малки десантни кораба, базов миночистач, военен транспорт, два ракетни катера, моторен катер) наведнъж. На 17 и 18 юни 2008 г. същата участ последва още три вимпела, а до края на месеца бе изведена от строя и подводницата „Надежда”. С подобен „успех” могат да се гордеят само съчинителите и вдъхновителите на Ньойския договор (1919 г.).
Сред бойните единици, които спуснаха военноморския флаг за последен път през 2008 г., бе и миночистачът „Капитан-лейтенант Евстати Винаров”. Тогава написах утешителните думи, че: „Като че ли с най-радостна съдба засега е екс-миночистачът „Капитан-лейтенант Евстати Винаров”. Той си остана в района на дивизиона противоминни кораби и успешно продължава да служи, макар и в ролята на плаващ склад.” Е, и тази му роля вече е изиграна. Ако си послужим с езика на военната бюрокрация, трябва да информираме нашите читатели, че:
„В изпълнение на сключения договор за продажба на военна техника с отпаднала необходимост, „плаващото средство на основата на базов миночистач с бордови номер 34”, след над 35 години служба в дивизиона миночистачни кораби на Военоморска база Варна, пое в късния следобед на 5 май 2010 г. в последното си плаване с курс към Бургас, за последваща утилизация.”
Според военни моряци от същия дивизион тази утилизация си е чиста канибализация, защото става дума за изгаряне на кораба. Защо го изгарят ли? Много просто. Защото дървеният корпус не е ценен, а няколкото тона медни гвоздеи, с които той е изпълнен като крепежни елементи, си струват усилията и носят добра печалба. Да не говорим за останалите метални части. Разбира се, определението „канибализация” е емоционално и е разбираемо вероятно най-вече за хората, свързали житейската си съдба с военния флот. Въпреки това, последното плаване на „Винаров” ни задава два съществени въпроса:
- Защо въпросната утилизация не се извършва в Кораборемотния завод „Флотски арсенал”? Да не би частниците да са по-глупави от мениджърите на военния завод, че се залавят за такава дейност? Особено сега - във времето на криза, този въпрос си остава актуален, още повече, че в строя останаха още два миночистача от същия тип: „Искър” и „Добротич”, а резервни част за тях няма от десетилетия. Този въпрос, апропо, можеше да бъде зададен още през 1992 г., когато бяха изведени еднотипните „Капитан-лейтенант Кирил Минков” и „Капитан І ранг Димитър Паскалев”, и през 2004 г., когато бе бракуван старият „Цибър”.
- Вторият въпрос е от чисто морално естество, но не бива да бъде подминаван: защо след като е продадено „плаващото средство на основата на базов миночистач с бордови номер 34”, името на борда не бе заличено? Както затваряме клепачите на покойника, така и трябва да заличаваме почетното име на военния кораб от неговите останки. Защото името на военния кораб не се продава, не подлежи на утилизация и канибализация, то принадлежи само на историята и на следващите поколения български военни моряци!
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
КАНИБАЛИЗАЦИЯ
На тъжната дата 13 юни (естествено – петък) 2008 г. българските ВМС се разделиха с 10 вимпела (среден десантен кораб, минен заградител, три малки десантни кораба, базов миночистач, военен транспорт, два ракетни катера, моторен катер) наведнъж. На 17 и 18 юни 2008 г. същата участ последва още три вимпела, а до края на месеца бе изведена от строя и подводницата „Надежда”. С подобен „успех” могат да се гордеят само съчинителите и вдъхновителите на Ньойския договор (1919 г.).
Сред бойните единици, които спуснаха военноморския флаг за последен път през 2008 г., бе и миночистачът „Капитан-лейтенант Евстати Винаров”. Тогава написах утешителните думи, че: „Като че ли с най-радостна съдба засега е екс-миночистачът „Капитан-лейтенант Евстати Винаров”. Той си остана в района на дивизиона противоминни кораби и успешно продължава да служи, макар и в ролята на плаващ склад.” Е, и тази му роля вече е изиграна. Ако си послужим с езика на военната бюрокрация, трябва да информираме нашите читатели, че:
„В изпълнение на сключения договор за продажба на военна техника с отпаднала необходимост, „плаващото средство на основата на базов миночистач с бордови номер 34”, след над 35 години служба в дивизиона миночистачни кораби на Военоморска база Варна, пое в късния следобед на 5 май 2010 г. в последното си плаване с курс към Бургас, за последваща утилизация.”
Според военни моряци от същия дивизион тази утилизация си е чиста канибализация, защото става дума за изгаряне на кораба. Защо го изгарят ли? Много просто. Защото дървеният корпус не е ценен, а няколкото тона медни гвоздеи, с които той е изпълнен като крепежни елементи, си струват усилията и носят добра печалба. Да не говорим за останалите метални части. Разбира се, определението „канибализация” е емоционално и е разбираемо вероятно най-вече за хората, свързали житейската си съдба с военния флот. Въпреки това, последното плаване на „Винаров” ни задава два съществени въпроса:
- Защо въпросната утилизация не се извършва в Кораборемотния завод „Флотски арсенал”? Да не би частниците да са по-глупави от мениджърите на военния завод, че се залавят за такава дейност? Особено сега - във времето на криза, този въпрос си остава актуален, още повече, че в строя останаха още два миночистача от същия тип: „Искър” и „Добротич”, а резервни част за тях няма от десетилетия. Този въпрос, апропо, можеше да бъде зададен още през 1992 г., когато бяха изведени еднотипните „Капитан-лейтенант Кирил Минков” и „Капитан І ранг Димитър Паскалев”, и през 2004 г., когато бе бракуван старият „Цибър”.
- Вторият въпрос е от чисто морално естество, но не бива да бъде подминаван: защо след като е продадено „плаващото средство на основата на базов миночистач с бордови номер 34”, името на борда не бе заличено? Както затваряме клепачите на покойника, така и трябва да заличаваме почетното име на военния кораб от неговите останки. Защото името на военния кораб не се продава, не подлежи на утилизация и канибализация, то принадлежи само на историята и на следващите поколения български военни моряци!
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Бургаският влекач „Миранда” подхожда към „плаващото средство на основата на базов миночистач с бордови номер 34”.
Подадени са швартовите от влекача към „плаващото средство...”
Швартовката е приключила.
„Винаров” поема в последното си плаване, макар и на буксир.
Екс-базовият миночистач вече е извън района на Военноморска база Варна.
Ще забравим ли за служилия повече от 35 години под български флаг базов миночистач „Капитан-лейтенант Евстати Винаров”?