НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
50 ГОДИНИ БЕЗ КАПИТАН ІІ РАНГ ДИМИТЪР
ХРИСТОВ ХАРАЛАМБИЕВ
Днес, 20 май, се навършват 50 години от кончината на капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев – един от морските ни офицери, активно участвали в полагането на основите на съвременните ни Военноморски сили, разраснали се в количествено и в качествено отношение след края на Втората световна война. Той е роден на 24 юли 1921 г. във Варна. От 1935 г. започва да играе в юношеския футболен отбор на „Шипченски сокол” във Варна. От 1938 г. е титуляр ляво крило на мъжкия отбор. Продължава да играе в отбора и след като през 1940 г. е приет в Морското училище.
След завършването на училището и получаването на първо офицерско звание мичман ІІ ранг през 1945 г. започва службата си като механик на торпедоносеца „Храбри”. Скоро обаче е привлечен да участва в следвоенното миночистене в Черно море, което справедливо се приема от тогавашните ръководители на българската държава като реално участие във военни действия. Мичман ІІ ранг Димитър Хараламбиев отначало участва в миночистенето в Бургаския залив и по-специално в Поморийския сектор. След като фарватерите в тази акватория са обявени свободни за корабоплаването, младият офицер е прехвърлен в миночистачния дивизион, който прочиства фарватерите между Варна и нос Калиакра. Неговите действия са оценени по достойнство и мичман ІІ ранг Хараламбиев е награден последователно с медалите „Отечествена война 1944- 1945 г.” и „За боева заслуга”.
След приключване на миночистенето Димитър Хараламбиев дейно се включва в изграждането на новата система за материално-техническото осигуряване на българските ВМС, които се разширяват количествено и приемат в състава си нови проекти бойни кораби и брегова техника. Отначало в Щаба на Военноморска база Варна, а след това в Щаба на Военноморските сили той допринася съществено за развитието на системата за специално морско техническо снабдяване. Последователно и предсрочно е произвеждан в следващите офицерски звания и скоро е капитан ІІ ранг. Неговата дейност в тази област е оценена високо и той е награден с един от най-престижните ордени по това време – „Червено знаме”.
Тежка болест на бъбреците го извежда от строя и той си отива от този свят едва на 38 години, без да дочака производството си в капитан І ранг. Приятелят на „Морски вестник” о.з. капитан І ранг Йото Ил. Йотов специално издири живи съвипускници на капитан ІІ ранг Хараламбиев – о.з. капитаните І ранг Стоян Костов, Михаил Божинов и Тодор Тешков. Те разказаха за своя съвипускник само добри неща – добър като характер, дисциплиниран като военен човек, с очарователно чувство за хумор, организатор на обществения живот в поделенията, където е служил.
Капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев оставя сираци момче и момиче, на които обаче завещава любовта към морето и морските професии. Неговият син Христо Хараламбиев също завършва Висшето военноморско училище и днес е капитан далечно плаване. Неговата дъщеря Ана Иванова (дългогодишен служител на Пристанище Варна) се омъжва за моряк, който днес има зад гърба си 38 години стаж по моретата и океаните на света. Заедно със своя съпруг Иван, Ана продължава моряшката линия във фамилията на баща си по възможно най-добрия начин: синът им Илиян е вече втори помощник капитан, а дъщеря им Нина също се насочва към Военноморското училище и продължава да работи в Пристанище Варна.
И още един щрих от биографията на капитан ІІ ранг Хараламбиев. Той има двама братя, които го последват в избора на професия и също стават офицери от ВМС. По-малкият – Хараламби, обаче също е покосен от същата болест и си отива рано от този свят. Най-малкият – Любен Хараламбиев, започва службата си като подводничар, но при съкращенията във ВМС напуска военната служба и става един от най-изявените преподаватели по класическа китара във Варна.
Благодарение на съпругата на капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев – Нина (последователно служител във Военноморското училище и в Щаба на ВМС, а след това и в морската част на „Трансимпекс”), и на дъщеря му Ана, „Морски вестник” се запозна с архива на този наш офицер и скоро ще ви го представи, за да придобиете по-добра представа за епохата на 40-те и 50-те години в българския военен флот.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Илюстрациите са от личния архив на капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев
ХРИСТОВ ХАРАЛАМБИЕВ
Днес, 20 май, се навършват 50 години от кончината на капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев – един от морските ни офицери, активно участвали в полагането на основите на съвременните ни Военноморски сили, разраснали се в количествено и в качествено отношение след края на Втората световна война. Той е роден на 24 юли 1921 г. във Варна. От 1935 г. започва да играе в юношеския футболен отбор на „Шипченски сокол” във Варна. От 1938 г. е титуляр ляво крило на мъжкия отбор. Продължава да играе в отбора и след като през 1940 г. е приет в Морското училище.
След завършването на училището и получаването на първо офицерско звание мичман ІІ ранг през 1945 г. започва службата си като механик на торпедоносеца „Храбри”. Скоро обаче е привлечен да участва в следвоенното миночистене в Черно море, което справедливо се приема от тогавашните ръководители на българската държава като реално участие във военни действия. Мичман ІІ ранг Димитър Хараламбиев отначало участва в миночистенето в Бургаския залив и по-специално в Поморийския сектор. След като фарватерите в тази акватория са обявени свободни за корабоплаването, младият офицер е прехвърлен в миночистачния дивизион, който прочиства фарватерите между Варна и нос Калиакра. Неговите действия са оценени по достойнство и мичман ІІ ранг Хараламбиев е награден последователно с медалите „Отечествена война 1944- 1945 г.” и „За боева заслуга”.
След приключване на миночистенето Димитър Хараламбиев дейно се включва в изграждането на новата система за материално-техническото осигуряване на българските ВМС, които се разширяват количествено и приемат в състава си нови проекти бойни кораби и брегова техника. Отначало в Щаба на Военноморска база Варна, а след това в Щаба на Военноморските сили той допринася съществено за развитието на системата за специално морско техническо снабдяване. Последователно и предсрочно е произвеждан в следващите офицерски звания и скоро е капитан ІІ ранг. Неговата дейност в тази област е оценена високо и той е награден с един от най-престижните ордени по това време – „Червено знаме”.
Тежка болест на бъбреците го извежда от строя и той си отива от този свят едва на 38 години, без да дочака производството си в капитан І ранг. Приятелят на „Морски вестник” о.з. капитан І ранг Йото Ил. Йотов специално издири живи съвипускници на капитан ІІ ранг Хараламбиев – о.з. капитаните І ранг Стоян Костов, Михаил Божинов и Тодор Тешков. Те разказаха за своя съвипускник само добри неща – добър като характер, дисциплиниран като военен човек, с очарователно чувство за хумор, организатор на обществения живот в поделенията, където е служил.
Капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев оставя сираци момче и момиче, на които обаче завещава любовта към морето и морските професии. Неговият син Христо Хараламбиев също завършва Висшето военноморско училище и днес е капитан далечно плаване. Неговата дъщеря Ана Иванова (дългогодишен служител на Пристанище Варна) се омъжва за моряк, който днес има зад гърба си 38 години стаж по моретата и океаните на света. Заедно със своя съпруг Иван, Ана продължава моряшката линия във фамилията на баща си по възможно най-добрия начин: синът им Илиян е вече втори помощник капитан, а дъщеря им Нина също се насочва към Военноморското училище и продължава да работи в Пристанище Варна.
И още един щрих от биографията на капитан ІІ ранг Хараламбиев. Той има двама братя, които го последват в избора на професия и също стават офицери от ВМС. По-малкият – Хараламби, обаче също е покосен от същата болест и си отива рано от този свят. Най-малкият – Любен Хараламбиев, започва службата си като подводничар, но при съкращенията във ВМС напуска военната служба и става един от най-изявените преподаватели по класическа китара във Варна.
Благодарение на съпругата на капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев – Нина (последователно служител във Военноморското училище и в Щаба на ВМС, а след това и в морската част на „Трансимпекс”), и на дъщеря му Ана, „Морски вестник” се запозна с архива на този наш офицер и скоро ще ви го представи, за да придобиете по-добра представа за епохата на 40-те и 50-те години в българския военен флот.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Илюстрациите са от личния архив на капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев
Капитан ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев
Димитър Хараламбиев като ученик в Морското училище, на разходка с бъдещата си съпруга Нина.
Лявото крило на футболния отбор на „Шипченски сокол” (Варна) Димитър Хараламбиев
Публикация във варненски вестник за успешните изяви на младия футболист
На занятия по морска практика като ученик в Морското училище.
Мичман ІІ ранг Димитър Христов Хараламбиев