НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
РАЖДАНЕТО НА ДУМИТЕ
В „Успоредни животописи” древногръцкият историк Плутарх представя живота на известни гърци и римляни – сред тях е и Перикъл - мъдрият оратор и политик на Атина през 5-ия век пр. Хр. В петото издание на „Биография на духа”, по-точно в есето си „Слово за словото”, професор Исак Паси пише: “Плутарх разказва, че винаги когато отивал към трибуната, Перикъл се молел на боговете да не изпусне против волята си някоя неподходяща дума”. След това Исак Паси пояснява: „Колкото по-развит, културен и възпитан е човек, с толкова по-голяма отговорност се отнася към думите, които казва или слуша”. И съответно: „Колкото по-изостанал е човек, на колкото по-ниско стъпало на духовното и моралното развитие се намира, толкова по-лекомислен е той към думите – казани или чути.”
По-развити и по-изостанали, ние вече рядко използваме думи от славянския и (старо)българския език – разпространение стана дистрибуция, убиец – килър, запалянковци – фенове, педерасти – гейове, водач – лидер, телохранител – бодигард, избор – опция... По всички медии – една „окосъзряваща” липса на „просветна любов към родния български език” - както би казал професор Александър Теодоров-Балан.
Знаем Бакхус и Дионисий, не познаваме Руевит – славянския Бог на плодородието и виното. Покрай интелектуалците и политиците забравихме, че има вещи люде – тези, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. В Яв – явния, видимия свят на Световното дърво на славяните – е крайно време да укротим комплексите си за малоценност и да не ругаем по-вещите от нас.
Така през 1916 г. се опитали да поругаят един от най-големите български езиковеди и словотворци – професор Александър Теодоров-Балан (1859-1959) – ръководител на Катедра по българска и славянска литература и първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Прочита професорът във вестниците, че е уволнен от университета и изпраща следното писмо до министъра на просветата:
“Господин министре,
С душесмут окосъзрях известилище във вестниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злогорчение в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувие и матерни мръснословия. Защото ако ме съзрете ще заключите, че съм душемлад, сърцесвеж и в прехарно якотелесие. Никакво коленоболие и кръстонемощие не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът - естествен, а любощенските подсети - непрестанни. При това младосьрдие и якотелесие бива ли да ме подвъргнете на изпъдица?
С настоящото си буквописно изявление ви моля да не ме изпращате в
В „Успоредни животописи” древногръцкият историк Плутарх представя живота на известни гърци и римляни – сред тях е и Перикъл - мъдрият оратор и политик на Атина през 5-ия век пр. Хр. В петото издание на „Биография на духа”, по-точно в есето си „Слово за словото”, професор Исак Паси пише: “Плутарх разказва, че винаги когато отивал към трибуната, Перикъл се молел на боговете да не изпусне против волята си някоя неподходяща дума”. След това Исак Паси пояснява: „Колкото по-развит, културен и възпитан е човек, с толкова по-голяма отговорност се отнася към думите, които казва или слуша”. И съответно: „Колкото по-изостанал е човек, на колкото по-ниско стъпало на духовното и моралното развитие се намира, толкова по-лекомислен е той към думите – казани или чути.”
По-развити и по-изостанали, ние вече рядко използваме думи от славянския и (старо)българския език – разпространение стана дистрибуция, убиец – килър, запалянковци – фенове, педерасти – гейове, водач – лидер, телохранител – бодигард, избор – опция... По всички медии – една „окосъзряваща” липса на „просветна любов към родния български език” - както би казал професор Александър Теодоров-Балан.
Знаем Бакхус и Дионисий, не познаваме Руевит – славянския Бог на плодородието и виното. Покрай интелектуалците и политиците забравихме, че има вещи люде – тези, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. В Яв – явния, видимия свят на Световното дърво на славяните – е крайно време да укротим комплексите си за малоценност и да не ругаем по-вещите от нас.
Така през 1916 г. се опитали да поругаят един от най-големите български езиковеди и словотворци – професор Александър Теодоров-Балан (1859-1959) – ръководител на Катедра по българска и славянска литература и първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Прочита професорът във вестниците, че е уволнен от университета и изпраща следното писмо до министъра на просветата:
“Господин министре,
С душесмут окосъзрях известилище във вестниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злогорчение в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувие и матерни мръснословия. Защото ако ме съзрете ще заключите, че съм душемлад, сърцесвеж и в прехарно якотелесие. Никакво коленоболие и кръстонемощие не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът - естествен, а любощенските подсети - непрестанни. При това младосьрдие и якотелесие бива ли да ме подвъргнете на изпъдица?
С настоящото си буквописно изявление ви моля да не ме изпращате в
Проф. Александър Теодоров-Балан (1859 – 1959 г.)
През 2008 г. издателството на Софийския университет „Св. Климент Охридски” отпечата книгата на проф. Александър Теодоров-Балан „Любовь за родна речь”.
пенсионно пустовремие. А в бъднедневие да ме оставите на трудотворна занимавка.
Проф. Ал. Теодоров-Балан”
Въпреки че няма убедителни доказателства за наличието на това „буквописно изявление”, то вероятно е повлияло на министъра и професорът не е изпратен в „пенсионно пустовремие” през 1916 - той се пенсионира през 1934 г.
Послепис
Преди векове венецианците се поздравявали с думата sciavo, което означава „ще ти служа” - буквално „аз съм твой роб”. С годините „счаво” се транформира в „чао” - от sciavo става ciao. Почти като „Ciao за сега и all the best!”, което тези дни на „чист български език” ми писа един приятел.
- Доназдраве! - отговорих му аз. Звучи по-витално от довиждане, защото в доназдраве има виждане и пиене - едновременно.
д-р ГЕОРГИ ЧАЛДЪКОВ
Проф. Ал. Теодоров-Балан”
Въпреки че няма убедителни доказателства за наличието на това „буквописно изявление”, то вероятно е повлияло на министъра и професорът не е изпратен в „пенсионно пустовремие” през 1916 - той се пенсионира през 1934 г.
Послепис
Преди векове венецианците се поздравявали с думата sciavo, което означава „ще ти служа” - буквално „аз съм твой роб”. С годините „счаво” се транформира в „чао” - от sciavo става ciao. Почти като „Ciao за сега и all the best!”, което тези дни на „чист български език” ми писа един приятел.
- Доназдраве! - отговорих му аз. Звучи по-витално от довиждане, защото в доназдраве има виждане и пиене - едновременно.
д-р ГЕОРГИ ЧАЛДЪКОВ