НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
„ЩЕ ПОМОЛЯ МОЯ ЛЕКАР ДА МЕ ПОДДЪРЖА ЖИВ”
Част първа от най-дългия път: анатомия на атома
В първата част на „пътя” ще пиша за Големия взрив – раждането на физическата материя, която „се върти като едно” – универс (universe) - вселената. Във втората част ще пиша за Големия мозъчен взрив.
За да се чувства поласкана, вселената винаги трябва да има поне един жив гений, който я изследва - през 1642 г. умира Галилео Галилей и се ражда Исак Нютон. Преди и след тях - Демокрит, Аристотел, Николай Коперник, Тихо Брахе, Йохан Кеплер, Майкъл Фарадей, Ърнест Ръдърфорд, Алберт Айнщайн, Пол Дирак, Енрико Ферми, Мъри Гел-Ман...
Но въпросите остават все същи: „Каква е природата на Вселената? Какво е нашето място в нея и къде сме и откъде идваме?” – през 1988 г. Стивън Хокинг, подобно на Пол Гоген, пита в заключителните страници на книгата си “Кратка история на Времето. От Големия взрив до черните дупки”.
Именно Стивън Хокинг е един от главните участници в първата част на „най-дългия път”, другият е Питър Хигс. И двамата – гении.
Хигс е роден на 29 май 1929 г. в Нюкясъл, Англия – той е професор по теоритична физика в Университета в Единбург. И един от бащите на най-търсеното „бебе” във вселената – кръстено е „Хигс бозон”. Псевдонимът му „Частицата на Бог” е даден през 1993 г. от нобелиста Леон Ледерман в книгата му „The God Particle”(1).
През пролетта на 1964 г. Хигс публикува първите си резултати за бозоните в списанието Physics Letters - научно издание на ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания). През есента на същата година той изпраща втори ръкопис, в който подробно описва хипотезата си бозоните - частиците, които даряват маса на други частици – без бозоните всичко ще бъде безтегловно и ще лети хаотично във вселената. Редакторът обаче му отговаря, че ръкописът „няма отношение към физиката” и не го приема за публикуване. „Не е ли това иронично?” - запита след повече от 40 години Питър Хигс, когато посети ЦЕРН, където се очаква да открият неговите бозони.
На симпозиум през 1987 г. в Германия: един от лекторите споменава за „механизма на Хигс” - виждайки, че в аудиторията е един от съоткривателите на бозоните, казва, че използва името на Хигс (Higgs),
Част първа от най-дългия път: анатомия на атома
В първата част на „пътя” ще пиша за Големия взрив – раждането на физическата материя, която „се върти като едно” – универс (universe) - вселената. Във втората част ще пиша за Големия мозъчен взрив.
За да се чувства поласкана, вселената винаги трябва да има поне един жив гений, който я изследва - през 1642 г. умира Галилео Галилей и се ражда Исак Нютон. Преди и след тях - Демокрит, Аристотел, Николай Коперник, Тихо Брахе, Йохан Кеплер, Майкъл Фарадей, Ърнест Ръдърфорд, Алберт Айнщайн, Пол Дирак, Енрико Ферми, Мъри Гел-Ман...
Но въпросите остават все същи: „Каква е природата на Вселената? Какво е нашето място в нея и къде сме и откъде идваме?” – през 1988 г. Стивън Хокинг, подобно на Пол Гоген, пита в заключителните страници на книгата си “Кратка история на Времето. От Големия взрив до черните дупки”.
Именно Стивън Хокинг е един от главните участници в първата част на „най-дългия път”, другият е Питър Хигс. И двамата – гении.
Хигс е роден на 29 май 1929 г. в Нюкясъл, Англия – той е професор по теоритична физика в Университета в Единбург. И един от бащите на най-търсеното „бебе” във вселената – кръстено е „Хигс бозон”. Псевдонимът му „Частицата на Бог” е даден през 1993 г. от нобелиста Леон Ледерман в книгата му „The God Particle”(1).
През пролетта на 1964 г. Хигс публикува първите си резултати за бозоните в списанието Physics Letters - научно издание на ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания). През есента на същата година той изпраща втори ръкопис, в който подробно описва хипотезата си бозоните - частиците, които даряват маса на други частици – без бозоните всичко ще бъде безтегловно и ще лети хаотично във вселената. Редакторът обаче му отговаря, че ръкописът „няма отношение към физиката” и не го приема за публикуване. „Не е ли това иронично?” - запита след повече от 40 години Питър Хигс, когато посети ЦЕРН, където се очаква да открият неговите бозони.
На симпозиум през 1987 г. в Германия: един от лекторите споменава за „механизма на Хигс” - виждайки, че в аудиторията е един от съоткривателите на бозоните, казва, че използва името на Хигс (Higgs),
Една от залите на изложбата „Вселена на частиците” – „пътуване в сърцето на материята”
През м. април 2007 г. световноизвестният астрофизик Стивън Хокинг (в средата) успешно завърши двучасовия си полет със самолет "Боинг 747", за да изпита условията на безтегловност. Парализираният учен, който се движи в инвалидна количка, летя заедно с лекарите и медицинските му сестри. Самолетът се издигна на 7315 м над Атлантическия океан, а след това под остър ъгъл достигна височина от 9754 м. След това направи параболично спускане обратно до 7315 метра. Така за 25 секунди при снижаването пътниците изпаднаха в безтегловност. Април 2007 Снимка: Ройтерс
защото е кратко - има само 5 букви. Тогава самият съоткривател Робърт Брот (Brout) - професор от Свободния университет в Брюксел - уточнява, че и неговото име също се изписва само с 5 букви.
Стивън Хокинг е роден на 8 януари 1942 г. в Оксфорд, Англия - (до 30 септември 2009 г.) той е Лукасов професор по математика в Университета в Кембридж (2). Но продължава да е един от противниците на Хигс бозоните.
В “Кратка история на Времето” той, както и Леон Ледерман в „Частицата на Бог”, описват как преди 14 милиарда години става Големия взрив (Big Bang) - раждането на вселената, траещо само квадрилионни части от секундата - йоктосекунди (10-24). В супергорещата плазма започва танцът на „странните и чаровни” кварки (3) и лептоните (леки частици, гр. leptos - тънък, лек). Следва разширяването и охлаждането, кварките се превръщат в протони, неутрони и други адрони (тежки частици; гр. hadros - дебел, тежък), получават се първите атоми - „неделимите” частици на Демокрит. И от тях - Млечният път и още 100 милиарда галактики, без да се броят „джуджетата” и свръхсветлите квазари. За да се допълни „безкрая”, във всяка галактика се въртят милиарда звезди. Като цяло обаче са видими само 4 % от общата маса на вселената - останалите 96 % принадлежат на тъмната енергия (анти-гравитация) и тъмната материя (4).
През 2000 г. в ресторант на един южнокорейски остров обядват Стивън Хокинг и Гордон Кейн - директор на Мичиганския център по теоретична физика. Тогава Хокинг се хваща на бас за 100 щатски долара, че Хигс бозоните няма да бъдат открити и с най-мощните усилватели. През следващите години няма оптимистични резултати от усилвателите в ЦЕРН и във Ферми-лабораторията, разположена край Чикаго. Тогава Кейн изпраща 100 долара на Хокинг, но той му ги връща, като в интернет писмо му пише, че държи на баса си, но ще приеме стоте долара след следващите опити с усилвателите (5).
От 2008 г. „следващите опити” се провеждат в най-големия (адронен) ускорител в света - около Женева в ЦЕРН на 100 метра под земята между Швейцария и Франция сега е най-студеното място на нашата планета - минус 271 градуса по Целзий. И в 27-километровите тръби със скорост близка до тази на светлината се въртят в кръг и в противоположни посоки снопове протони и антипротони - голямото очакване е, че след сблъсъците им ще се родят Хигс бозоните, които ще бъдат хванати от мощни детектори.
Тогава ще се случат още две големи събития: (I) Хокинг ще прати 100 долара на Кейн и (II) Питър Хигс и Робърт Брот ще получат Нобелова награда за физика. Точно за това Хигс „държи в лед бутилката с шампанско” и „помоли лекаря си да го поддържа жив и здрав”.
Послепис
„Може да съм затворен в орехова черупка
И да се считам за крал на безкрая.”
ШЕКСПИР, “ХАМЛЕТ”, второ действие, втора сцена
През 2001 г. в книгата си „Вселената в орехова черупка” Стивън Хокинг продължи вълнуващите си интелектуални пътешествия в разширяващата се вселена. А ние се измъчваме от живота в черупката, особено тази, наречена България. И емигрираме в други галактики, където бозоните на меритокрацията превърщат мечтите в реалност.
_______________________________________________________
1. По случай 80-тия рожден ден на Питър Хигс - 29 май 2009 г. - един английски журналист направи запитване между известни физици за ново, по-точно име на Хигс бозоните. От предложените „Non-Existon”, „The Mysteron”, „Mastodon”. „Esperon”, „Mr Bum Bum”, бе избрано името „The Champagne bottle boson”.
2. През 1663 г. английският политик и филантроп Хенри Лукас прави завещание на Университета в Кембридж и от тогава се избират професори на неговото име. Лукасови професори са били Исак Нютон и Пол Дирак - нобелист за физика през 1933 г.
3. Елементарните частици, от които е съставен космоса, са много. “Ако трябва да помня имената им, щях да стана ботаник” - шеговито е казвал един ядрен физик. Принципно, 6 лептона и 6 кварки са в състава на познатата материя. Откривател на кварките е американският физик Мъри Гел-Ман - нобелист за физика през 1969 г. Той ги нарича така от фразата „Три кварка за мистър Марк” в книгата “Бдението над Финеган” на Джеймс Джойс.
4. Интересно е, че подобни пропорции има и при гените - само 4 % от тях кодират протеини, останалите са некодиращи и продължават да бъдат наричани „ДНК-боклук”. Оказва се обаче, че гените, отговорни за некодиращи РНК, имат важна роля за структурата на гените, особено на тези в мозъка на Homo sapiens - в него, като в една галактика, има около 100 милиарда нервни клетки и хиляди пъти повече връзки (синапси) между тях, но за това ще пиша в “Големия мозъчен взрив”.
5. Най-неприятен е един медиен диалог между Хигс и Хокинг - през 2002 г. във вестник The Independent Хокинг написва статия, озаглавена “Шотландецът” (нали Хигс работи в Единбург), в която остро критикува хипотезата за бозоните. След това по време на вечеря в един тих ресторант в Единбург, посветена на Пол Дирак, група водещи физици обсъждат, по-точно осъждат арогантността на Стивън Хокинг спрямо неговия по-възрастен и благороден колега - Питър Хигс.
Д-р Георги Чалдъков
P.S.: На 28 юни 2010 г. в 15 часа генералният директор на ЦЕРН откри официално интерактивната изложба, наречена „Вселена на частиците” - „пътуване в сърцето на материята”, както беше обявено от Пресцентъра на ЦЕРН. Изложбата ще бъде отворена за посетители днес - 1 юли 2010 г. в „Глобуса на науката и иновацията” - дървена куполна сграда, разположена сред винарните полета край Женева. Една от залите на изложбата е показана на снимката.
Стивън Хокинг е роден на 8 януари 1942 г. в Оксфорд, Англия - (до 30 септември 2009 г.) той е Лукасов професор по математика в Университета в Кембридж (2). Но продължава да е един от противниците на Хигс бозоните.
В “Кратка история на Времето” той, както и Леон Ледерман в „Частицата на Бог”, описват как преди 14 милиарда години става Големия взрив (Big Bang) - раждането на вселената, траещо само квадрилионни части от секундата - йоктосекунди (10-24). В супергорещата плазма започва танцът на „странните и чаровни” кварки (3) и лептоните (леки частици, гр. leptos - тънък, лек). Следва разширяването и охлаждането, кварките се превръщат в протони, неутрони и други адрони (тежки частици; гр. hadros - дебел, тежък), получават се първите атоми - „неделимите” частици на Демокрит. И от тях - Млечният път и още 100 милиарда галактики, без да се броят „джуджетата” и свръхсветлите квазари. За да се допълни „безкрая”, във всяка галактика се въртят милиарда звезди. Като цяло обаче са видими само 4 % от общата маса на вселената - останалите 96 % принадлежат на тъмната енергия (анти-гравитация) и тъмната материя (4).
През 2000 г. в ресторант на един южнокорейски остров обядват Стивън Хокинг и Гордон Кейн - директор на Мичиганския център по теоретична физика. Тогава Хокинг се хваща на бас за 100 щатски долара, че Хигс бозоните няма да бъдат открити и с най-мощните усилватели. През следващите години няма оптимистични резултати от усилвателите в ЦЕРН и във Ферми-лабораторията, разположена край Чикаго. Тогава Кейн изпраща 100 долара на Хокинг, но той му ги връща, като в интернет писмо му пише, че държи на баса си, но ще приеме стоте долара след следващите опити с усилвателите (5).
От 2008 г. „следващите опити” се провеждат в най-големия (адронен) ускорител в света - около Женева в ЦЕРН на 100 метра под земята между Швейцария и Франция сега е най-студеното място на нашата планета - минус 271 градуса по Целзий. И в 27-километровите тръби със скорост близка до тази на светлината се въртят в кръг и в противоположни посоки снопове протони и антипротони - голямото очакване е, че след сблъсъците им ще се родят Хигс бозоните, които ще бъдат хванати от мощни детектори.
Тогава ще се случат още две големи събития: (I) Хокинг ще прати 100 долара на Кейн и (II) Питър Хигс и Робърт Брот ще получат Нобелова награда за физика. Точно за това Хигс „държи в лед бутилката с шампанско” и „помоли лекаря си да го поддържа жив и здрав”.
Послепис
„Може да съм затворен в орехова черупка
И да се считам за крал на безкрая.”
ШЕКСПИР, “ХАМЛЕТ”, второ действие, втора сцена
През 2001 г. в книгата си „Вселената в орехова черупка” Стивън Хокинг продължи вълнуващите си интелектуални пътешествия в разширяващата се вселена. А ние се измъчваме от живота в черупката, особено тази, наречена България. И емигрираме в други галактики, където бозоните на меритокрацията превърщат мечтите в реалност.
_______________________________________________________
1. По случай 80-тия рожден ден на Питър Хигс - 29 май 2009 г. - един английски журналист направи запитване между известни физици за ново, по-точно име на Хигс бозоните. От предложените „Non-Existon”, „The Mysteron”, „Mastodon”. „Esperon”, „Mr Bum Bum”, бе избрано името „The Champagne bottle boson”.
2. През 1663 г. английският политик и филантроп Хенри Лукас прави завещание на Университета в Кембридж и от тогава се избират професори на неговото име. Лукасови професори са били Исак Нютон и Пол Дирак - нобелист за физика през 1933 г.
3. Елементарните частици, от които е съставен космоса, са много. “Ако трябва да помня имената им, щях да стана ботаник” - шеговито е казвал един ядрен физик. Принципно, 6 лептона и 6 кварки са в състава на познатата материя. Откривател на кварките е американският физик Мъри Гел-Ман - нобелист за физика през 1969 г. Той ги нарича така от фразата „Три кварка за мистър Марк” в книгата “Бдението над Финеган” на Джеймс Джойс.
4. Интересно е, че подобни пропорции има и при гените - само 4 % от тях кодират протеини, останалите са некодиращи и продължават да бъдат наричани „ДНК-боклук”. Оказва се обаче, че гените, отговорни за некодиращи РНК, имат важна роля за структурата на гените, особено на тези в мозъка на Homo sapiens - в него, като в една галактика, има около 100 милиарда нервни клетки и хиляди пъти повече връзки (синапси) между тях, но за това ще пиша в “Големия мозъчен взрив”.
5. Най-неприятен е един медиен диалог между Хигс и Хокинг - през 2002 г. във вестник The Independent Хокинг написва статия, озаглавена “Шотландецът” (нали Хигс работи в Единбург), в която остро критикува хипотезата за бозоните. След това по време на вечеря в един тих ресторант в Единбург, посветена на Пол Дирак, група водещи физици обсъждат, по-точно осъждат арогантността на Стивън Хокинг спрямо неговия по-възрастен и благороден колега - Питър Хигс.
Д-р Георги Чалдъков
P.S.: На 28 юни 2010 г. в 15 часа генералният директор на ЦЕРН откри официално интерактивната изложба, наречена „Вселена на частиците” - „пътуване в сърцето на материята”, както беше обявено от Пресцентъра на ЦЕРН. Изложбата ще бъде отворена за посетители днес - 1 юли 2010 г. в „Глобуса на науката и иновацията” - дървена куполна сграда, разположена сред винарните полета край Женева. Една от залите на изложбата е показана на снимката.