НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
РАЗКАЗ ЗА К. К.
Главните герои на този разказ са Кеворк Кеворкян (KК-1) и Коста Костов (КК-2). Други действащи лица са Георги Лозанов (ГЛ), Сашо Диков (СД), Бойко Борисов (ББ), Милен Цветков (МЦ) и Димитър (Д). Участват още: Зигмунд Фройд, Лао Дзъ, Джон Лок, Димитър Бербатов, Майкъл Бубле, Кен Хенсли, Дино Сегре, Карл Юнг. И един ензим – креатинкиназа (КК), който се появява в края на разказа.
КК-1 е лош, по-точно – много лош, пример за поведение. Много изявен в националното публично пространство, той, в същината си, е локален интелектуален мачо. КК-2 е много добър пример за поведение, известен е в националното и международното научно пространство, лекар с приноси в лекуването на белодробните болести.
А + ВХ ==> АХ + В
Преди 110 години Зигмунд Фройд описа психозащитна, но много агресивна реакция, която нарече displacement: човек (B), който не може да се справи с проблеми, например идващи от жена му
Главните герои на този разказ са Кеворк Кеворкян (KК-1) и Коста Костов (КК-2). Други действащи лица са Георги Лозанов (ГЛ), Сашо Диков (СД), Бойко Борисов (ББ), Милен Цветков (МЦ) и Димитър (Д). Участват още: Зигмунд Фройд, Лао Дзъ, Джон Лок, Димитър Бербатов, Майкъл Бубле, Кен Хенсли, Дино Сегре, Карл Юнг. И един ензим – креатинкиназа (КК), който се появява в края на разказа.
КК-1 е лош, по-точно – много лош, пример за поведение. Много изявен в националното публично пространство, той, в същината си, е локален интелектуален мачо. КК-2 е много добър пример за поведение, известен е в националното и международното научно пространство, лекар с приноси в лекуването на белодробните болести.
А + ВХ ==> АХ + В
Преди 110 години Зигмунд Фройд описа психозащитна, но много агресивна реакция, която нарече displacement: човек (B), който не може да се справи с проблеми, например идващи от жена му
ЗИГМУНД ФРОЙД или по рождение Sigismund Schlomo Freud (1856-1939). Снимка aquileana.wordpress.com
и/или началниците, подсъзнателно натрупва агресия (X), която впоследствие „премества” върху избран от него по-малко опасен, беззащитен обект (A). Фройд описа тази трансгресия, като проява, подобна на хистерията - в съвременна България КК-1 е натрапчив пример за нея.
КК-1 е много умен, но болезнено егоцентричен, обича да се самоцитира: „Един от законите на К.К. гласи: „Подгответе се добре, когато отивате при шарлатани лечители, понеже иначе някак ще ви залъжат”.
ГЛ, в едно интервю за КК-1, допълни: „законите на КК съвпадат със законите на мутрите от типа: „Никога не допускай номерът да не ти мине, защото ще се разчуе и край с номерата!”
Прояви на чувство за вина, че е бил Д? Или просто се психозащитава по Фройд? „Предполагам, че „чисто човешки” Шесто му липсва и му търси посткомунистически заместители” - диагнозата на ГЛ. Следва епикризата: „... две допълващи се линии на девиантно публично поведение. Първата е на самохвалството. Втората линия е на агресивността... реч на омразата.”
Или, както - по друг повод - казва КК-2: „В България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично.” Аз искам да припомня на КК-1 една от мъдростите на Лао Дзъ: „всезнаещият не е знаещ, знаещият не е всезнаещ”. И да му кажа: сalm down (успокой се) - както съвременните китайци казват на техните КК-1. Българин или китаец, КК-1 е прототип на трансгресия и липса на толерантност. Въпреки че е четящ човек, което означава, че познава Джон Лок и прочутото му „Писмо за толерантността”. Но очевидно е забравил, че толерантността е привилегия на духовно богатите личности.
Дори, когато КК-1 справедливо се възхищава на някого, например на Димитър Бербатов, той повече хули другите, отколкото хвали Бербатов. Изява на словесен садизъм, удоволствие е за КК-1 да обижда - не останаха българи, които не са обидени в неговите „Труд”-ови „Приказки” и други медийни изяви: през ББ и СД до „МЦ е едно любопитно чехълче”, други са „етични кастрати”, „свирепи овце”, „миши души”, „дребни, балкански хитреци”, „телевизионни пенкилери”, „лилипути” - и още: „диктатура на мижитурките”, „телевизионното ТКЗС”, „маймунджулуците на местните маниаци”... Думи, на които СД справедливо ще каже „маани-маани”.
КК-2 е също много умен, тихо и всеотдайно работи, след работа свири на саксофон, слуша джаз и рок - приятел е на Майкъл Бубле и Кен Хенсли. И на „Петима старци“, „Пощальонът на щастието” и „Самотният човек”. КК-2 изнася лекции на студенти и на симпозиуми у нас и чужбина. Обратно на КК-1, КК-2 няма Нютонови комплекси и не нарича мислите си „закони на КК”. Неотдавна в списанието „InSpiro”, той шеговито сподели: „Кандидатите в моята клиника трябва да нямат татуировки по тялото, а ако имат, да не са платноход или котва с увита змия, защото това ме дразни”. И онова, което Фройд и Питигрили не са изрекли, изрече го КК-2: „Интелектът на една жена е сбор от интелектите на мъжете, които са я любили”.*
Послепис за КК-1
КК е също така съкръщение на „креатинкиназа” - ензим, който катализира преноса на носещата енергия фос¬фатна връзка от аденозинтрифосфат на креатин в мускулните клетки - увеличената концентрация на КК в кръвта е лабораторен признак за инфаркт на миокарда. Повишената концентрация на КК-1 в социалната кръв е един от показателите за инфаркт на обществото, в което живеем. Необходимо е спешно лечение ...
На 27 юли 2002 г. Христо Фотев тръгна „към небето” - в ложата, „не в паркинга на рая“. Няколко месеца преди това КК-1 беше поканил Христо Фотев във „Всяка неделя” - пред погледите на много българи Поетът едва дишаше и болестта му много трудно намираше думите, с които да отговори на въпросите на КК-1. „Пред болния, всеки човек трябва да действа като лекар” - казва КК-2. А КК-1 въобще не се сети да извика бърза помощ - да заведе Христо Фотев в болница за спешно лечение! Това е един от големите грехове на КК-1. И на бездушниците, като него.
__________________________________________
* Възможно е италианският писател Дино Сегре, известен като Питигрили, да е написал подобна мисъл в някои от своите разкази, например в книгата си „Ивета преподава уроци по французки”. През 1905 г. Карл Юнг писа, че „не е възможно да се каже със сигурност кои мисли са собственост на даден човек”. И нарече тази мозъчна дейност „криптомнезия” - колективното несъзнавано...
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Бургас-Варна
Бележка на редакцията: Публикуваме този разказ на д-р Георги Чалдъков, но в нова форма, по молба на читатели и със съгласието на автора. Едновременно с това заличаваме предишния му вариант: 28 юли 2010 г. Примери за поведение: КК-1 versus КК-2
КК-1 е много умен, но болезнено егоцентричен, обича да се самоцитира: „Един от законите на К.К. гласи: „Подгответе се добре, когато отивате при шарлатани лечители, понеже иначе някак ще ви залъжат”.
ГЛ, в едно интервю за КК-1, допълни: „законите на КК съвпадат със законите на мутрите от типа: „Никога не допускай номерът да не ти мине, защото ще се разчуе и край с номерата!”
Прояви на чувство за вина, че е бил Д? Или просто се психозащитава по Фройд? „Предполагам, че „чисто човешки” Шесто му липсва и му търси посткомунистически заместители” - диагнозата на ГЛ. Следва епикризата: „... две допълващи се линии на девиантно публично поведение. Първата е на самохвалството. Втората линия е на агресивността... реч на омразата.”
Или, както - по друг повод - казва КК-2: „В България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично.” Аз искам да припомня на КК-1 една от мъдростите на Лао Дзъ: „всезнаещият не е знаещ, знаещият не е всезнаещ”. И да му кажа: сalm down (успокой се) - както съвременните китайци казват на техните КК-1. Българин или китаец, КК-1 е прототип на трансгресия и липса на толерантност. Въпреки че е четящ човек, което означава, че познава Джон Лок и прочутото му „Писмо за толерантността”. Но очевидно е забравил, че толерантността е привилегия на духовно богатите личности.
Дори, когато КК-1 справедливо се възхищава на някого, например на Димитър Бербатов, той повече хули другите, отколкото хвали Бербатов. Изява на словесен садизъм, удоволствие е за КК-1 да обижда - не останаха българи, които не са обидени в неговите „Труд”-ови „Приказки” и други медийни изяви: през ББ и СД до „МЦ е едно любопитно чехълче”, други са „етични кастрати”, „свирепи овце”, „миши души”, „дребни, балкански хитреци”, „телевизионни пенкилери”, „лилипути” - и още: „диктатура на мижитурките”, „телевизионното ТКЗС”, „маймунджулуците на местните маниаци”... Думи, на които СД справедливо ще каже „маани-маани”.
КК-2 е също много умен, тихо и всеотдайно работи, след работа свири на саксофон, слуша джаз и рок - приятел е на Майкъл Бубле и Кен Хенсли. И на „Петима старци“, „Пощальонът на щастието” и „Самотният човек”. КК-2 изнася лекции на студенти и на симпозиуми у нас и чужбина. Обратно на КК-1, КК-2 няма Нютонови комплекси и не нарича мислите си „закони на КК”. Неотдавна в списанието „InSpiro”, той шеговито сподели: „Кандидатите в моята клиника трябва да нямат татуировки по тялото, а ако имат, да не са платноход или котва с увита змия, защото това ме дразни”. И онова, което Фройд и Питигрили не са изрекли, изрече го КК-2: „Интелектът на една жена е сбор от интелектите на мъжете, които са я любили”.*
Послепис за КК-1
КК е също така съкръщение на „креатинкиназа” - ензим, който катализира преноса на носещата енергия фос¬фатна връзка от аденозинтрифосфат на креатин в мускулните клетки - увеличената концентрация на КК в кръвта е лабораторен признак за инфаркт на миокарда. Повишената концентрация на КК-1 в социалната кръв е един от показателите за инфаркт на обществото, в което живеем. Необходимо е спешно лечение ...
На 27 юли 2002 г. Христо Фотев тръгна „към небето” - в ложата, „не в паркинга на рая“. Няколко месеца преди това КК-1 беше поканил Христо Фотев във „Всяка неделя” - пред погледите на много българи Поетът едва дишаше и болестта му много трудно намираше думите, с които да отговори на въпросите на КК-1. „Пред болния, всеки човек трябва да действа като лекар” - казва КК-2. А КК-1 въобще не се сети да извика бърза помощ - да заведе Христо Фотев в болница за спешно лечение! Това е един от големите грехове на КК-1. И на бездушниците, като него.
__________________________________________
* Възможно е италианският писател Дино Сегре, известен като Питигрили, да е написал подобна мисъл в някои от своите разкази, например в книгата си „Ивета преподава уроци по французки”. През 1905 г. Карл Юнг писа, че „не е възможно да се каже със сигурност кои мисли са собственост на даден човек”. И нарече тази мозъчна дейност „криптомнезия” - колективното несъзнавано...
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Бургас-Варна
Бележка на редакцията: Публикуваме този разказ на д-р Георги Чалдъков, но в нова форма, по молба на читатели и със съгласието на автора. Едновременно с това заличаваме предишния му вариант: 28 юли 2010 г. Примери за поведение: КК-1 versus КК-2