НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ТРИПТИХ В ЧЕСТ НА ПРАЗНИКА НА ДИВИЗИОНА
ПОДВОДНИЦИ
Бел. на ред.: Уважаеми читатели, днес във Военноморска база Варна отбелязват празника на дивизиона подводници. За последен път това ще стане с вдигане на военноморския ни флаг над последната ни действаща подводница „Слава”. Тъжно. И за да не стане още по-тъжно, помолихме капитан I ранг от резерва Станко Станков, бивш командир на дивизиона подводници, да ни разкаже няколко весели истории, свързани с него и с историята на дивизиона.
1. Ега ти фамилията!
Желязно правило беше, съгласно Корабният устав, командирът на кораба ежедневно да обхожда подводницата, като записва забележките си във вахтения дневник. Янкулов „душата ни вадеше” за това. Имало защо.
Не, че го правехме. Практика бе да дойде командирът на пирса, да изкомандва да му изнесат дневника, да запише: „Обходих пл*. Забележките са указани на дежурния.” и да си замине.
Отивам на пирса точно с тази цел. Вахтеният ме посреща и докладва, че няма забележки, само „един капитан трети ранг от първи дивизион” му се карал, че му взели камиона. И докато се огледам, ето го и капитанът – Тошко Кенаров, дивизионният механик на противолодъчните кораби, които стояха в съседство.
- Станко, да, (той и до днес си „да”-ка така), а бе някакъв ваш лейтенант дошъл тука, взел заявения от мен камион и заминал, да! Е...х го и пишлемето, казало на шофьора, че камиона е за него! Новобранец скапан, ще го разстрелям, да!
- Чакай, батка, кой е той? – „моите” не бяха заявявали камион на този ден – Знаеш ли му фамилията?
- Знам – грънци, да! Ега ти фамилията! Оплетена една такава, „К...”, „К...”, а бе, имаше в нея някакъв кур, да!
Да-а... Лейтенант Кукуров. Камен. Умно и пробивно момче, при това и хитрец! Не беше „мой”, а на Дарин, на „четворката”... Сега е командир на дивизиона за подводни операции на флота. От тогава му личеше, че ще стигне далеч...
ПОДВОДНИЦИ
Бел. на ред.: Уважаеми читатели, днес във Военноморска база Варна отбелязват празника на дивизиона подводници. За последен път това ще стане с вдигане на военноморския ни флаг над последната ни действаща подводница „Слава”. Тъжно. И за да не стане още по-тъжно, помолихме капитан I ранг от резерва Станко Станков, бивш командир на дивизиона подводници, да ни разкаже няколко весели истории, свързани с него и с историята на дивизиона.
1. Ега ти фамилията!
Желязно правило беше, съгласно Корабният устав, командирът на кораба ежедневно да обхожда подводницата, като записва забележките си във вахтения дневник. Янкулов „душата ни вадеше” за това. Имало защо.
Не, че го правехме. Практика бе да дойде командирът на пирса, да изкомандва да му изнесат дневника, да запише: „Обходих пл*. Забележките са указани на дежурния.” и да си замине.
Отивам на пирса точно с тази цел. Вахтеният ме посреща и докладва, че няма забележки, само „един капитан трети ранг от първи дивизион” му се карал, че му взели камиона. И докато се огледам, ето го и капитанът – Тошко Кенаров, дивизионният механик на противолодъчните кораби, които стояха в съседство.
- Станко, да, (той и до днес си „да”-ка така), а бе някакъв ваш лейтенант дошъл тука, взел заявения от мен камион и заминал, да! Е...х го и пишлемето, казало на шофьора, че камиона е за него! Новобранец скапан, ще го разстрелям, да!
- Чакай, батка, кой е той? – „моите” не бяха заявявали камион на този ден – Знаеш ли му фамилията?
- Знам – грънци, да! Ега ти фамилията! Оплетена една такава, „К...”, „К...”, а бе, имаше в нея някакъв кур, да!
Да-а... Лейтенант Кукуров. Камен. Умно и пробивно момче, при това и хитрец! Не беше „мой”, а на Дарин, на „четворката”... Сега е командир на дивизиона за подводни операции на флота. От тогава му личеше, че ще стигне далеч...
Подводницата „Слава” скоро ще спусне флага си, но славата на дивизиона подводници ще остане в българската военноморска история.
Началникът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев поздравява екипажа на подводницата „Слава” по случай празника на българските ВМС, август 2009 г. Снимка мичман Гинчо Гинчев
2. Севастополски „дневници”
(разказано от един подводничар)
Седим си ние с боцмана в стария „Крим”, пием си питието и чакаме да удари часът, когато, в края на вечерта идва време за разпределение на девушките. Стара хватка бе това - пийваш, хапваш и се оглеждаш внимателно, набелязваш, значи, обекта на свалката. Няма нужда да я храниш и поиш цяла вечер. Те, техните кавалери ги канят, ухажват, хранят, поят, а после се напиват, падат под масата и.... за последния танц девушката започва да се оглежда за такива като нас - няма да остава „на сухо”, я! Тогава идва времето на истинските мъже, братци-и! Викахме му „разпределението”...
То хубаво, ама ние с боцмана къде се зазяпахме - то, разпределението де, кажи минало! Ами сега? Докато се усетим, идват към нас две дами, Господи, такова чудо не бях виждал! Едната - „метър и сто”- дълга, като предно носово*. Другата пък, вярвайте ми, такава дебела жена не бях виждал! За миг се опитах да си представя как ще я хвана през кръста, ама не можах! Майко мила, тази би могла да ме погълне цял, като питон! Дългата се е наведе над боцмана и отсече:
- Танцевать будеш?**
- Тъкмо се зарадвах, че изборът не падна върху мен, един полумъжки, полуженски глас зад гърба ми прогърмя, като корабна сирена:
- А ты?*** - докато се радвам, съм изгубил дебелата от поглед и тя ме е издебнала!
Огледахме се за помощ. В едно сепаре в дъното на ресторанта седеше кротко командирът на дивизиона. Той си имаше „закачка” с шефката на ресторанта и въобще - кой съм аз, че да ми помага!
Ще попитате дали танцувахме? Хукнахме и двамата към тоалетната („Много сме на зор, сега ще се върнем”), платихме и сметката, и кенефа в коридора и офейкахме като дим!
* * *
- Е-е-ех, братци, колко пари отидоха в общежитията на „Куликово поле-е-е”! На
тьотя**** Мая, при ръкуването, тайно, връчвах по десет рубли! Като усети в шепата ми паричките и ми вика: „Заповядай миличък, заповядай”! И след това ме оставя там до сутринта! Иначе, нали знаете, влиза вахтьоршата (тьотя Мая, де) в стаята на девойката, точно в десет и най-любезно отрязва: „Дорогие гости, ваше время изтекло”!***** А то, моето време от там нататък започва да тече - като си легнем с девушката в кревата!
* - едно от швартовите въжета на лодките
** - Ще танцуваш ли?
*** - А ти?
**** - леля, рус.
***** - Драги гости, вашето време изтече!
* * *
Пък да знаете какво приключение имахме с акустика-а-а! „Заби” той една страшна мамашенка, капчица ви казвам! Олеся се казваше, типично рускинче, красиво,
стройно, чак му завидях! Ама само докато той се прибра, малко след полунощ! Прибра се, вярвайте ми, нахапан, като от глутница бесни кучета! Смучки, зъби, драскотини - палитра!
- Колега, - викам му - каква е тази, бе?
- Мани, мани, дори не говори, яде, пие и хапе само, че и дере, като сиамка!
- Почвай да мажеш с нещо от доктора, защото като се върнем, жена ти първо
ще те доодере, а после ще те „уволни” от къщи немедленно!
По интересно бе продължението. На другия ден отидохме на екскурзия на „Сапун гора”*. Там младоженците полагаха цветя след сключване на брак, както ние, във Варна - на Пантеона, навремето. И кого мислите виждаме? Олеся, братци, Олеся! Булка! И до нея едно младо старши лейтенантче, мига „на парцали”, щастлив, като всеки глупак, който се жени!
Ръгам колегата, соча му булката, а той се смее.... Какво ли си вика: „Този направо ще го изяде, аз бях в ролята на ордьовъра!”
3. За йерархията в две държавни институции
Беше в първите години на демокрацията, когато родният ни флот, по примера на новите ни „братя” се учеше да организира коктейли. По това време започнахме да каним на такива мероприятия и висши представители на Българската православна църква. Трябва да е било през 1994 година, защото трима от героите на този разказ тогава се „значехме” в командването на Военноморска база Варна - Пламен Манушев (заместник командир), Тошко Кенаров (заместник по тила) и моя милост - зам. началник на щаба на базата.
Пийваме си ние бяло винце, обсъждаме стратегически проблеми, заглеждаме „нежната” част от гостите... с една дума скука! Като на всеки коктейл. Не е ли то братко да седнеш на една дълга маса, отрупана с лакомства, да „забиеш лапи” в нея, като куче в каруца и да хапнеш, и пийнеш като за последно - не ми го хвали! Коктейл! Тънко вино и хапчици... Ала-бала!
Разнообразие внесе четвъртият герой на разказа - наскоро назначеният Варненски и Великопреславски митрополит - дядо Кирил. Заговорихме за служба - нали и светото духовенство служи, носи униформа, отстоява държавната религия - сродни са ни институциите. Направи ни впечатление, че Негово Високопреосвещенство не посяга към мезетата. Като попитахме защо, оказа се че сме в пости! А флотският тил от пости не разбира - няма хапчица без „мръвка” на масата! А и това „Ваше Високопреосвещенство”, красиво и дълго, след втората чаша вино започва да се „върти” на езика ти, като шугаво яре - а-ха да го сбъркаш!
Пламен се престраши:
- Ваше Високопреосвещенство, как по-простичко да се обръщаме към Вас?
- Ами има няколко обръщения - отговори владиката - официалното го знаете,
може да ми викате „Господин Митрополит”, но аз най си обичам народното - „Дядо Владика”.
- На това място Кенара се позакашля - той бе десетина години по-голям от всички нас. А Пламен реши да уточни възрастите:
- То хубаво, дядо Владика, ама ние със Станко сме Ви набори?
- Ние сме набори, чадо, ама АЗ СЪМ ВЛАДИКА, А ВИЕ НЕ СТЕ! -
нещата бяха поставени по места в йерархията, ясно и точно - като изстрел!
- Тъй, тъй дядо владика, правилно, правилно! - позакашля се за втори път бате Тошко...
Капитан I ранг от резерва
Станко СТАНКОВ
(разказано от един подводничар)
Седим си ние с боцмана в стария „Крим”, пием си питието и чакаме да удари часът, когато, в края на вечерта идва време за разпределение на девушките. Стара хватка бе това - пийваш, хапваш и се оглеждаш внимателно, набелязваш, значи, обекта на свалката. Няма нужда да я храниш и поиш цяла вечер. Те, техните кавалери ги канят, ухажват, хранят, поят, а после се напиват, падат под масата и.... за последния танц девушката започва да се оглежда за такива като нас - няма да остава „на сухо”, я! Тогава идва времето на истинските мъже, братци-и! Викахме му „разпределението”...
То хубаво, ама ние с боцмана къде се зазяпахме - то, разпределението де, кажи минало! Ами сега? Докато се усетим, идват към нас две дами, Господи, такова чудо не бях виждал! Едната - „метър и сто”- дълга, като предно носово*. Другата пък, вярвайте ми, такава дебела жена не бях виждал! За миг се опитах да си представя как ще я хвана през кръста, ама не можах! Майко мила, тази би могла да ме погълне цял, като питон! Дългата се е наведе над боцмана и отсече:
- Танцевать будеш?**
- Тъкмо се зарадвах, че изборът не падна върху мен, един полумъжки, полуженски глас зад гърба ми прогърмя, като корабна сирена:
- А ты?*** - докато се радвам, съм изгубил дебелата от поглед и тя ме е издебнала!
Огледахме се за помощ. В едно сепаре в дъното на ресторанта седеше кротко командирът на дивизиона. Той си имаше „закачка” с шефката на ресторанта и въобще - кой съм аз, че да ми помага!
Ще попитате дали танцувахме? Хукнахме и двамата към тоалетната („Много сме на зор, сега ще се върнем”), платихме и сметката, и кенефа в коридора и офейкахме като дим!
* * *
- Е-е-ех, братци, колко пари отидоха в общежитията на „Куликово поле-е-е”! На
тьотя**** Мая, при ръкуването, тайно, връчвах по десет рубли! Като усети в шепата ми паричките и ми вика: „Заповядай миличък, заповядай”! И след това ме оставя там до сутринта! Иначе, нали знаете, влиза вахтьоршата (тьотя Мая, де) в стаята на девойката, точно в десет и най-любезно отрязва: „Дорогие гости, ваше время изтекло”!***** А то, моето време от там нататък започва да тече - като си легнем с девушката в кревата!
* - едно от швартовите въжета на лодките
** - Ще танцуваш ли?
*** - А ти?
**** - леля, рус.
***** - Драги гости, вашето време изтече!
* * *
Пък да знаете какво приключение имахме с акустика-а-а! „Заби” той една страшна мамашенка, капчица ви казвам! Олеся се казваше, типично рускинче, красиво,
стройно, чак му завидях! Ама само докато той се прибра, малко след полунощ! Прибра се, вярвайте ми, нахапан, като от глутница бесни кучета! Смучки, зъби, драскотини - палитра!
- Колега, - викам му - каква е тази, бе?
- Мани, мани, дори не говори, яде, пие и хапе само, че и дере, като сиамка!
- Почвай да мажеш с нещо от доктора, защото като се върнем, жена ти първо
ще те доодере, а после ще те „уволни” от къщи немедленно!
По интересно бе продължението. На другия ден отидохме на екскурзия на „Сапун гора”*. Там младоженците полагаха цветя след сключване на брак, както ние, във Варна - на Пантеона, навремето. И кого мислите виждаме? Олеся, братци, Олеся! Булка! И до нея едно младо старши лейтенантче, мига „на парцали”, щастлив, като всеки глупак, който се жени!
Ръгам колегата, соча му булката, а той се смее.... Какво ли си вика: „Този направо ще го изяде, аз бях в ролята на ордьовъра!”
3. За йерархията в две държавни институции
Беше в първите години на демокрацията, когато родният ни флот, по примера на новите ни „братя” се учеше да организира коктейли. По това време започнахме да каним на такива мероприятия и висши представители на Българската православна църква. Трябва да е било през 1994 година, защото трима от героите на този разказ тогава се „значехме” в командването на Военноморска база Варна - Пламен Манушев (заместник командир), Тошко Кенаров (заместник по тила) и моя милост - зам. началник на щаба на базата.
Пийваме си ние бяло винце, обсъждаме стратегически проблеми, заглеждаме „нежната” част от гостите... с една дума скука! Като на всеки коктейл. Не е ли то братко да седнеш на една дълга маса, отрупана с лакомства, да „забиеш лапи” в нея, като куче в каруца и да хапнеш, и пийнеш като за последно - не ми го хвали! Коктейл! Тънко вино и хапчици... Ала-бала!
Разнообразие внесе четвъртият герой на разказа - наскоро назначеният Варненски и Великопреславски митрополит - дядо Кирил. Заговорихме за служба - нали и светото духовенство служи, носи униформа, отстоява държавната религия - сродни са ни институциите. Направи ни впечатление, че Негово Високопреосвещенство не посяга към мезетата. Като попитахме защо, оказа се че сме в пости! А флотският тил от пости не разбира - няма хапчица без „мръвка” на масата! А и това „Ваше Високопреосвещенство”, красиво и дълго, след втората чаша вино започва да се „върти” на езика ти, като шугаво яре - а-ха да го сбъркаш!
Пламен се престраши:
- Ваше Високопреосвещенство, как по-простичко да се обръщаме към Вас?
- Ами има няколко обръщения - отговори владиката - официалното го знаете,
може да ми викате „Господин Митрополит”, но аз най си обичам народното - „Дядо Владика”.
- На това място Кенара се позакашля - той бе десетина години по-голям от всички нас. А Пламен реши да уточни възрастите:
- То хубаво, дядо Владика, ама ние със Станко сме Ви набори?
- Ние сме набори, чадо, ама АЗ СЪМ ВЛАДИКА, А ВИЕ НЕ СТЕ! -
нещата бяха поставени по места в йерархията, ясно и точно - като изстрел!
- Тъй, тъй дядо владика, правилно, правилно! - позакашля се за втори път бате Тошко...
Капитан I ранг от резерва
Станко СТАНКОВ