НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ХИПОТЕЗИ И ЧЕТКИ ЗА ЗЪБИ
* IQ versus CIQ
Маргарет Мид (1901-1978) е известна американска антроположка – когато е изследвала езика и нравите на хората в Папуа-Нова Гвинея, тя запитала един мъж дали се женят за сестрите си, и той отговорил: „Не, ние не спим със сестрите си. Ние даваме нашите сестри на други мъже и другите мъже ни дават техните сестри.”
- Какво ще се случи, ако спите със сестрите си? – повторила въпроса си Маргарет Мид.
- Какво, вие искате да се оженя за моята сестра? Защо? Аз не искам ли да имам нов роднина? Не осъзнавам ли, че ако се оженя за сестрата на друг мъж и друг мъж се ожени за моята сестра, аз ще имам поне трима нови роднини – ако се оженя за сестра си, няма да имам дори един нов роднина. Тогава с кой ще ловувам, с кой ще работя, кой ще ме посещава и аз кой ще посещавам? – отговорил мъжът.
Това е същината на алианса, общата теория на обмяната, описана от френския антрополог Клод Леви-Строс (1908-2009). В книгата си за структурата на роднинството (Elementary Structures of Kinship), той цитира диалога между Маргарет Мид и мъжа от Папуа-Нова Гвинея. Пропуснал е обаче да посочи, че самата Маргарет е имала поне трима нови роднини, с които е работила – тримата й съпрузи са били антрополози.
Много години след това, през 1994 г. в „Грешката на Декарт”, Антонио Дамазио от Института по мозъка в Сан Диего, Калифорния обобщи: „Ние не сме мислещи машини, ние сме чувстващи машини, които мислят”. За нас остава да намерим „равновесието на Наш”, баланса между кооперативното и конфликтното поведение, както ни съветва „брилянтната лудост” на „красивия мозък” (1) на американския математик Джон Наш - в теория на игрите, той доказва, че когато всички преследват собствения си интерес, резултатът не винаги е оптимален. Това е обратно на „невидимата ръка” на Адам Смит – и особено тази на брокера Гордън Геко, който казваше greed is good (алчността е добра) – във филма „Уолстрийт“ на Оливър Стоун (2).
Един от примерите в теорията на игрите е затворническата дилема - днес тя е много актуална и в България. Накратко, полицията арестува двама заподозрени, за които не разполага с достатъчни доказателства за престъпление и ги разпитва в различни стаи, като предлага на всеки от тях сделка - този, който си признае и предаде партньора си, ще бъде освободен, а другият ще получи голяма присъда (10 години затвор), защото срещу него ще има доказателства. Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимално наказание (по една година затвор) – поради липса на доказателства. Ако и двамата си признаят и се предадат взаимно, ще бъдат наказани, но не прекалено сурово - по 2 години затвор. Проблемът е, че ако всеки взема решението си рационално, двамата не биха си сътрудничили. Защото рационалният избор на всеки е да предаде другия. Всеки разсъждава вероятно така: ако другият си признае, а аз мълча, получавам 10-годишна присъда, следователно в този случай е по-добре да го предам, за да получа двегодишна - ако другият си мълчи, също ще спечеля повече, ако го предам, защото веднага ще бъда освободен. Логично е и двамата да се предадат взаимно и получават сравнително голямо наказание. Накратко, 10 години затвор, когато само единият признае, и по 2 години, когато и двамата признаят. Познавачи на дилемата казват, че най-добър резултат се получава, когато двамата заподозрени си сътрудничат.
Ако оставим „затворническата дилема” за диалога между министри и съдии, за нас остава въпросът: ние, незаподозрените, сътрудничим ли си в ежедневния живот? Бързият, но реален отговор е „не!” – преди години министър на културата не допусна виртуозен цигулар на конкурса за директор на националната опера, защото нямал диплома за висше музикално образование. Сега министър на културата уволни директор на опера – световно известен оперен певец. Очертава се „война без мир” между един поет и друг поет – единият ще съди другия, защото го нарекъл „Черния човек, зачервения човек”, които считал за обидни. Другият поет ще бъде защитаван от адвоката Хари Хараламбиев, който в едно интервю каза „Когато на преден план стои взаимното уважение на мнения, държавата ни може да върви напред”. И още мъдрости - когато излиза книгата със заглавие „100 автори срещу Айнщайн“, геният отговорил: „Ако бях сбъркал, и един щеше да е достатъчен!“
Не като в България - някой прави откритие и други скачат срещу него, министър пък нарича тях и народа „шиб...”. Известни учени от София организират международен конгрес във Варна и не канят никой учен от Варна – това не се отнася само за биомедицинската наука.
Ако някой афоризъм звучи най-точно за това, което пиша, той е: „някои учени са готови да си обменят четките за зъби, но не да споделят хипотезите и публикациите си” (3).
_____________________________
1. „A Beautiful Mind” e заглавието на филм за Джон Наш - премиерата е била през декември 2001 г., сценарият е по едноименната книга на Силвия Насар. През същата година тя публикува и „The Essential John Nash” – и във въведението на книгата споменава, че 20-годишният Джон Наш се появил в университета в Принстън, Ню Джърси с препоръка от негов професор, на която пишело: „Този човек е гений”. Това се потвърждава две години по-късно – през 1950 г. написва докторската си
* IQ versus CIQ
Маргарет Мид (1901-1978) е известна американска антроположка – когато е изследвала езика и нравите на хората в Папуа-Нова Гвинея, тя запитала един мъж дали се женят за сестрите си, и той отговорил: „Не, ние не спим със сестрите си. Ние даваме нашите сестри на други мъже и другите мъже ни дават техните сестри.”
- Какво ще се случи, ако спите със сестрите си? – повторила въпроса си Маргарет Мид.
- Какво, вие искате да се оженя за моята сестра? Защо? Аз не искам ли да имам нов роднина? Не осъзнавам ли, че ако се оженя за сестрата на друг мъж и друг мъж се ожени за моята сестра, аз ще имам поне трима нови роднини – ако се оженя за сестра си, няма да имам дори един нов роднина. Тогава с кой ще ловувам, с кой ще работя, кой ще ме посещава и аз кой ще посещавам? – отговорил мъжът.
Това е същината на алианса, общата теория на обмяната, описана от френския антрополог Клод Леви-Строс (1908-2009). В книгата си за структурата на роднинството (Elementary Structures of Kinship), той цитира диалога между Маргарет Мид и мъжа от Папуа-Нова Гвинея. Пропуснал е обаче да посочи, че самата Маргарет е имала поне трима нови роднини, с които е работила – тримата й съпрузи са били антрополози.
Много години след това, през 1994 г. в „Грешката на Декарт”, Антонио Дамазио от Института по мозъка в Сан Диего, Калифорния обобщи: „Ние не сме мислещи машини, ние сме чувстващи машини, които мислят”. За нас остава да намерим „равновесието на Наш”, баланса между кооперативното и конфликтното поведение, както ни съветва „брилянтната лудост” на „красивия мозък” (1) на американския математик Джон Наш - в теория на игрите, той доказва, че когато всички преследват собствения си интерес, резултатът не винаги е оптимален. Това е обратно на „невидимата ръка” на Адам Смит – и особено тази на брокера Гордън Геко, който казваше greed is good (алчността е добра) – във филма „Уолстрийт“ на Оливър Стоун (2).
Един от примерите в теорията на игрите е затворническата дилема - днес тя е много актуална и в България. Накратко, полицията арестува двама заподозрени, за които не разполага с достатъчни доказателства за престъпление и ги разпитва в различни стаи, като предлага на всеки от тях сделка - този, който си признае и предаде партньора си, ще бъде освободен, а другият ще получи голяма присъда (10 години затвор), защото срещу него ще има доказателства. Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимално наказание (по една година затвор) – поради липса на доказателства. Ако и двамата си признаят и се предадат взаимно, ще бъдат наказани, но не прекалено сурово - по 2 години затвор. Проблемът е, че ако всеки взема решението си рационално, двамата не биха си сътрудничили. Защото рационалният избор на всеки е да предаде другия. Всеки разсъждава вероятно така: ако другият си признае, а аз мълча, получавам 10-годишна присъда, следователно в този случай е по-добре да го предам, за да получа двегодишна - ако другият си мълчи, също ще спечеля повече, ако го предам, защото веднага ще бъда освободен. Логично е и двамата да се предадат взаимно и получават сравнително голямо наказание. Накратко, 10 години затвор, когато само единият признае, и по 2 години, когато и двамата признаят. Познавачи на дилемата казват, че най-добър резултат се получава, когато двамата заподозрени си сътрудничат.
Ако оставим „затворническата дилема” за диалога между министри и съдии, за нас остава въпросът: ние, незаподозрените, сътрудничим ли си в ежедневния живот? Бързият, но реален отговор е „не!” – преди години министър на културата не допусна виртуозен цигулар на конкурса за директор на националната опера, защото нямал диплома за висше музикално образование. Сега министър на културата уволни директор на опера – световно известен оперен певец. Очертава се „война без мир” между един поет и друг поет – единият ще съди другия, защото го нарекъл „Черния човек, зачервения човек”, които считал за обидни. Другият поет ще бъде защитаван от адвоката Хари Хараламбиев, който в едно интервю каза „Когато на преден план стои взаимното уважение на мнения, държавата ни може да върви напред”. И още мъдрости - когато излиза книгата със заглавие „100 автори срещу Айнщайн“, геният отговорил: „Ако бях сбъркал, и един щеше да е достатъчен!“
Не като в България - някой прави откритие и други скачат срещу него, министър пък нарича тях и народа „шиб...”. Известни учени от София организират международен конгрес във Варна и не канят никой учен от Варна – това не се отнася само за биомедицинската наука.
Ако някой афоризъм звучи най-точно за това, което пиша, той е: „някои учени са готови да си обменят четките за зъби, но не да споделят хипотезите и публикациите си” (3).
_____________________________
1. „A Beautiful Mind” e заглавието на филм за Джон Наш - премиерата е била през декември 2001 г., сценарият е по едноименната книга на Силвия Насар. През същата година тя публикува и „The Essential John Nash” – и във въведението на книгата споменава, че 20-годишният Джон Наш се появил в университета в Принстън, Ню Джърси с препоръка от негов професор, на която пишело: „Този човек е гений”. Това се потвърждава две години по-късно – през 1950 г. написва докторската си
Маргарет Мид (1901-1978)
В САЩ издават пощенска марка в памет на Маргарет Мид (1901-1978)
Клод Леви-Строс (1908-2009), снимката е неправена през 2005 г.
Джон Наш – оригиналът
Ръсел Кроу като Джон Наш във филма „A Beautiful Mind” („Красив ум”)
теза, която става основа на теорията на игрите - за нея, през 1994 г. Джон Наш е удостен с Нобелова награда за икономика.
2. Повече от 20 години след първия „Уолстрийт”, през май тази година в Кант бе прожектиран „Уолстрийт 2: парите никога не спят” - Гордън Геко е излязъл от затвора и замислен върху „Добро ли е алчността?”, продължава „играта” си. Премиерата на филма в България ще бъде на 24 септември 2010 г. - 66-ият рожден ден на Майкъл Дъглас - изпълнителят на главната роля и в двата „Уолстрийта”.
3. Познатото IQ (intelligence quotient) е индивидуален коефициент на интелигентност. По-важен показател от него е коефициент на колективна интелигентност - CIQ (collective intelligence quotient). Сполучливо звучат и „симбиотична интелигентност”, “споделена интелигентност“, дори и „Отзивчивата интелигентност" на германката Марион Кауке. Може и това да е имал предвид Клод Леви-Строс, когато е искал английското заглавие на книгата му „Дивото цвете” (La Pensee Sauvage), публикувана през 1962 г. на френски, да бъде „Цветя за мисълта” (Pansies for Thought), а не „Примитивният мозък” (The Savage Mind) - на френски “pensee” означава „мисъл” и „цвете”.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
chaldakov@yahoo.com
Илюстрациите са от различни интернет-сайтове
2. Повече от 20 години след първия „Уолстрийт”, през май тази година в Кант бе прожектиран „Уолстрийт 2: парите никога не спят” - Гордън Геко е излязъл от затвора и замислен върху „Добро ли е алчността?”, продължава „играта” си. Премиерата на филма в България ще бъде на 24 септември 2010 г. - 66-ият рожден ден на Майкъл Дъглас - изпълнителят на главната роля и в двата „Уолстрийта”.
3. Познатото IQ (intelligence quotient) е индивидуален коефициент на интелигентност. По-важен показател от него е коефициент на колективна интелигентност - CIQ (collective intelligence quotient). Сполучливо звучат и „симбиотична интелигентност”, “споделена интелигентност“, дори и „Отзивчивата интелигентност" на германката Марион Кауке. Може и това да е имал предвид Клод Леви-Строс, когато е искал английското заглавие на книгата му „Дивото цвете” (La Pensee Sauvage), публикувана през 1962 г. на френски, да бъде „Цветя за мисълта” (Pansies for Thought), а не „Примитивният мозък” (The Savage Mind) - на френски “pensee” означава „мисъл” и „цвете”.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
chaldakov@yahoo.com
Илюстрациите са от различни интернет-сайтове