МВ "Компас", новини, август 2010 г.

ФАРЪТ НА НОС ЕМИНЕ
Тази година фарът на нос Емине отбелязва 130 г.
Ако пожелаем отново да изминем пътя от Константинопол до устието на Дунав, извървян преди близо хиляда години от средновековния арабски пътешественик Ал-Идриси, то копнежът по неизвестното ще ни отведе до мястото, където Балканът – древният Хем целува морето. Точно там се издига един от най-романтичните и красиви фарове не само по българското крайбрежие - този на нос Емине. Месец август от календара „Български черноморски фарове`2010” издание на Международния търговски и културен център „ГЕОПАН” ни подарява това красиво пътешествие.
Нос Емине се намира на 7,5 мили северно от полуостров Несебър. Отдалеч носът се познава по високия закръглен връх Св. Илия, висок 386 м, който се издига на около 2 мили в северозападна посока. Върхът се открива от морето на разстояние около 39 мили.
Отдалеч може да се разпознае село Емона, разположено на прехода между планината и морето. Фарът е издигнат върху внушителния отвесен скален масив на нос Емине, разположен високо над морското равнище.
Удивително е, че в името Емона е съхранено древното име на Стара планината - (Аемон, Хемус)... Сведения за средновековната Емона намираме най-напред у арабския географ и пътешественик Ал-Идриси от ХІІ в. В пътеписа си „Нузхат ал-муштак фихтирак ал-афак” (Развлечение на копнеещия да преброди страните надлъж и нашир) описвайки пътя от Константинопол до устието на Дунав отбелязва: „от Ахилу (Анхиало) до град Емона (Айман, визант. Аймос) по море - 25 мили. От Айман до град Барнас (визант. Варнас, днес Варна) - 50 мили”. По нататък авторът споменава: „Град Емона е на брега на морето” (Б. Недков). Емона е била добре известна на венецианските и генуезки мореплаватели, а като нос (Cavo di l`Emano), е отбелязана и във всички морски карти от ХІІІ – ХVІІ в. През ХІІ –ХІV в. Емона е българска крепост, чиито руини се намират в местността „Паликастро”, (Палеокастро - от гръц. стара крепост) при фара.
През Второто българско царство в Емонската планина до Черно море е имало редица монашески обители. При Емона, на север от носа се намират останките от средновековния патриаршески манастир „Св. Никола”, даряван от цар Иван – Александър (1331 -71 г.) с грамота. Забелязват се и стените на възстановената едноименна черква, днес обявена за паметник на културата.
Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 г. Изграден е от френското дружество за строеж и експлоатация на фарове Collas et Michel. В съдружие с колегата си Камил Кола (1819 -1898 г.) харизматичният капитан от търговския флот Мариус Мишел ( 1819 – 1907 - известен още и като Мишел Паша), урежда първия договор за концесия с турското правителство през 1860 г. Интересна подробност е, че фокусът в този договор засяга въпросите от стратегически интерес за Османската империя – най-вече икономическите аспекти и твърде малко строителството, техническите въпроси и отношенията между френските инженери и фаропазачите, според френския изследовател проф. Жак Тоби. Компанията построява множество фарове – почти 100 през първите двадесет години (1860 – 1880 г.), като дотогава само някои са съществували по-рано. По българските земи те са общо седем. Еминският фар е построен във втория етап (1880 -1888 г.) от изграждането на мрежата от светлини по българските земи. Именно на дейността на ръководеното от М. Мишел общество България дължи фаровете и на Шабла, Калиакра, Галата и т. н. Червен фенер във Варна, Емине, Св. Анастасия и Св. Иван.
Като архитектурна конструкция фарът представлява бяла кула с височина 9,4 м, с постройка на източния ъгъл и координати 42°42' с.ш. и 27°54' и.д. При строежа дружеството Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman първоначално поставя оптика Barbier & Fenestre, която по–късно търпи няколко модернизации - през 1932 г. е заменена с Julius Pintsch, а през 1962 г. е електрифициран.
Фарът на нос Емине, който е част от българските исторически фарове, построени по нашите земи тази година ще отбележи своята 130 годишнина. С отбелязването й, страната ни символично ще се присъедини към 51 държави и 450 морски фара, които ще отбележат през 2010 г. международния ден, наречен „Уикенд на морските фарове”. Тук на фара ще се проведе и учредителното заседание на международното общество на пазачите на фарове от Черно, Азовско и Каспийско море (вж. 20 август 2010 г. Учредителното заседание край фара на нос Емине се отлага).
Важно е отново да припомним, че морските фарове са общо наследство. Това беше и призива на т. нар. „Поморийско обръщение”, както стана известен в публичното пространство документът, подписан от 23 български и един френски гражданин, в Поморие. На състоялата се среща се постави въпросът за съдбата на морските фарове в Черно, Азовско и Каспийско море, като морските фарове бяха определени единодушно от участниците в срещата като общо културно наследство, чието запазване трябва да стане грижа както на правителствата, така и на гражданите от крайбрежните страни в района.
Христина ПАНАЙОТОВА