НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
РУСКИ ЕМИГРАНТИ И МОРСКА БЪЛГАРИЯ
Размисли по един академичен информационен алманах
Наскоро в интернет попаднах на съобщението, че Централната библиотека на БАН е създала справочника „Русские в Болгарии. Юбилейный информационный альманах Русского зарубежья в Болгарии 1877-2007 гг.”, определен от авторите му като „първият по рода си фундаментален справочник за руската емиграция в България” (подч. м. – И.А.). Първият му раздел съдържа „над 700 био-библиографски персоналии на лица, родени в Русия и живели повече от 3 години в България” (подч. м. – И.А.). Между тях фигурират и шест души, свързани с морската история на България: Александър Конкевич, Павел Кузмински, Александър Нечаев, Тодор Плющев,
Размисли по един академичен информационен алманах
Наскоро в интернет попаднах на съобщението, че Централната библиотека на БАН е създала справочника „Русские в Болгарии. Юбилейный информационный альманах Русского зарубежья в Болгарии 1877-2007 гг.”, определен от авторите му като „първият по рода си фундаментален справочник за руската емиграция в България” (подч. м. – И.А.). Първият му раздел съдържа „над 700 био-библиографски персоналии на лица, родени в Русия и живели повече от 3 години в България” (подч. м. – И.А.). Между тях фигурират и шест души, свързани с морската история на България: Александър Конкевич, Павел Кузмински, Александър Нечаев, Тодор Плющев,
Владимир Рождественски и Зинови Рожественски. Имам пълно разбиране към началните трудности при създаването на подобни справочници и няма да засягам липсващите руски емигранти, работили повече от три години за Морска България. Не мога да отмина обаче озадачаващите неточности за споменатите вече имена, още повече че за трима от тях са цитирани и мои публикации като източник на информацията. Във връзка с това предварително правя уточнението, че нямам представа кой е неизвестният морски специалист, автор на биографичните сведения, и не ме се иска някой да остава с впечатление, че имам нещо общо с тях. За какво по-точно става дума?
1. Руското име Александр Егорович Конкеевич би трябвало да бъде всъщност Александр Егорович Конкевич. Друг е въпросът, че от години в българската морска историография за това фамилно име неправилно сме възприели формата Конкеевич.
2. А. Е. Конкевич не е командващ Българския военен флот, защото по онова време такова формирование у нас няма. Доколкото ми е известно той е бил завеждащ Флотилията и Морската част в Русе, но е прието да бъде наричан и командващ българския военен флот.
3. Твърде озадачаващо е, че авторът на биографичните сведения за А. Конкевич не е посочил неговите година на раждане (1842) и година на смъртта (1917?), които са отдавна известни в руската и българската литература.
4. За мен особено неприятни са грешките и пропуските в биографията на П. Кузмински, защото като източник на биографичните сведения за него незнайният им автор е посочил първия том на книгата ми „Омаяни от кораби мъже” (2006 г.), в която съм публикувал подробна биография (най-вече на нейния български период) на видния руски учен и изобретател. Поради това моля читателите да имат предвид следните уточнения:
4.1. П. Кузмински е бил старши механик не на Българската флотилия, а на Флотилията и Морската част в Русе. От друга страна няма никаква логика това флотско формирование на едно място в справочника да бъде наричано „Българския военен флот”, а на друго - „Българската флотилия”.
4.2. Твърде озадачаващо (най-меко казано!) е хрумването на автора да отбележи, че П. Кузмински е бил преподавател в Земеделското училище при Образцовия чифлик край Русе, а да премълчи далеч по-съществения факт, че той е бил учредител на Техническата школа при Флотилията и Морската част и с това дело има изключителен принос за възраждането на морското образование в България. Тъкмо заради това в книгата си озаглавих биографията му „Възродителят на Морското училище”. Не случайно барелефът на П. Кузмински е поставен на най-почетното място в Алеята на преподавателите, открита през 2006 г. във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” - Варна и това също е споменато в книгата ми.
4.3. Крайно некоректно е авторът на биографичните сведения да се позовава на моя милост и да твърди, че Българското техническо дружество в Русе било основано през май (??) 1885 г., след като в книгата си съм обосновал, че това се случва на 26 март с.г. и в историографията на НТС в България е известно, че публикувах вярната дата още през 1983 г., а от 1990 г. тя се чества всяка година като Ден на благодарността в рамките на Федерацията на НТС в България. От друга страна обаче не мога да не благодаря на споменатия автор за гражданската му доблест публично да подкрепи твърдението ми, че П. Кузмински е учредителят на Българското техническо дружество (прието от 1989 г. за начало на НТС в България), въпреки че и до днес централното ръководство на ФНТС, не без съдействието на услужливи историци и журналисти, продължава да изопачава историята на БТД, като възхвалява скромното присъствие на председателя на БТД артилерийския капитан Симеон Ванков в историята на дружеството (по-подробно виж
https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/fnts.html).
4.4. Правилно е отбелязано, че П. Кузмински е изобретател на газовата турбина, но той прави това през 1893 , а не през 1895 г. Добре би било да се отбележи в справочника, че П. Кузмински прави първия проект на газовата турбина, докато пребивава в България (1887 г.).
5. В биографията на инж. Владимир В. Рождественски се твърди, че основният му принос е „Проектировал и руководил строительство первых моторных судов в Болгарии (1919-1958)”. Като източници на това твърдение са посочени вторият том на книгата ми „Омаяни от кораби мъже” (2006 г., с. 156-169) и книгата: Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949. Енциклопедичен справочник. С., 2001, с. 171. Моля читателите да имат предвид, че никъде в книгата си не споменавам за подобен принос на инж. Вл. Рождественски. До 1980 г. в историографията на българското корабостроене наистина беше прието, че той проектира първия български моторен кораб (моторната лодка „Галата”), построен през периода 1935-1937 г. Междувременно с няколко публикации съм обосновал, че това е грубо изопачаване на историята на българското корабостроене, извършвано главно през периода 1957-1980 г. Нещо повече, съвсем целенасочено двутомната ми книга завършва с историята на „Галата”... Ранната история на строежа на моторни плавателни съдове у нас не е изследвана задълбочено, но доколкото ми е известно, една от първите български моторници е създадена през 1912 г. в Бургас. Оттогава до 1937 г. в България са построени поне двайсетина моторни плавателни съда. Наистина в книгата си доц. М. Цонев твърди, че Вл. Рождественски бил конструктор на „първите моторни кораби за крайбрежно плаване” у нас, но поне досега той никъде не е публикувал документални доказателства за това...
6. Кап.-лейт. Зинови Рожественски е определен като „Главнокомандващ Българския военен флот”, но той е само завеждащ Флотилията и Морската част в Русе или с други думи - командващ българския военен флот. Наистина, в официалната флотска история е възприета версията, че той бил командващ до 14 октомври 1885 г., но истината е, че той изпълнява тази функция само до 23 септември с.г., когато под предлог за лечение в Букурещ завинаги напуска Княжество България. Засега във флотската историография няма яснота кой командва Флотилията и Морската част до 14 октомври 1885 г., сиреч три седмици в предвоенна обстановка, но това е друга тема.
7. Добре е авторите на справочника да изяснят принципите за подбор на личности за него. Например:
7. 1. А. Конкевич и З. Рожественски не са емигранти. В този смисъл има и други руснаци, пребивавали след 1878 г. в България повече от три години с приноси за Морска България. Колкото до П. Кузмински, той известно време (1885-1888 г.) наистина попада в положението на емигрант.
7.2. При военните дейци в справочника има разностилие при отразяването на офицерските звания. Например за Степан П. Жданов, който служи в Княжество България през периода 1879-1885 г., не е посочено, че тогава достига званието капитан, а е отбелязано, че към 1921 г., когато се връща в България, е ген.-лейт. От това гледище целесъобразно е в биографията на З. Рожественски да се изтъкне, че достига званието вице-адмирал.
Справочникът „Русские в Болгарии. Юбилейный информационный альманах Русского зарубежья в Болгарии 1877-2007 гг.” съдържа ценни биографични сведения, но ми се иска да вярвам, че както авторите, така и редакторите им ще бъдат по-коректни при отразяването на информационните източници за тях.
Иван АЛЕКСИЕВ
Варна, 22 август 2010 г.
1. Руското име Александр Егорович Конкеевич би трябвало да бъде всъщност Александр Егорович Конкевич. Друг е въпросът, че от години в българската морска историография за това фамилно име неправилно сме възприели формата Конкеевич.
2. А. Е. Конкевич не е командващ Българския военен флот, защото по онова време такова формирование у нас няма. Доколкото ми е известно той е бил завеждащ Флотилията и Морската част в Русе, но е прието да бъде наричан и командващ българския военен флот.
3. Твърде озадачаващо е, че авторът на биографичните сведения за А. Конкевич не е посочил неговите година на раждане (1842) и година на смъртта (1917?), които са отдавна известни в руската и българската литература.
4. За мен особено неприятни са грешките и пропуските в биографията на П. Кузмински, защото като източник на биографичните сведения за него незнайният им автор е посочил първия том на книгата ми „Омаяни от кораби мъже” (2006 г.), в която съм публикувал подробна биография (най-вече на нейния български период) на видния руски учен и изобретател. Поради това моля читателите да имат предвид следните уточнения:
4.1. П. Кузмински е бил старши механик не на Българската флотилия, а на Флотилията и Морската част в Русе. От друга страна няма никаква логика това флотско формирование на едно място в справочника да бъде наричано „Българския военен флот”, а на друго - „Българската флотилия”.
4.2. Твърде озадачаващо (най-меко казано!) е хрумването на автора да отбележи, че П. Кузмински е бил преподавател в Земеделското училище при Образцовия чифлик край Русе, а да премълчи далеч по-съществения факт, че той е бил учредител на Техническата школа при Флотилията и Морската част и с това дело има изключителен принос за възраждането на морското образование в България. Тъкмо заради това в книгата си озаглавих биографията му „Възродителят на Морското училище”. Не случайно барелефът на П. Кузмински е поставен на най-почетното място в Алеята на преподавателите, открита през 2006 г. във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” - Варна и това също е споменато в книгата ми.
4.3. Крайно некоректно е авторът на биографичните сведения да се позовава на моя милост и да твърди, че Българското техническо дружество в Русе било основано през май (??) 1885 г., след като в книгата си съм обосновал, че това се случва на 26 март с.г. и в историографията на НТС в България е известно, че публикувах вярната дата още през 1983 г., а от 1990 г. тя се чества всяка година като Ден на благодарността в рамките на Федерацията на НТС в България. От друга страна обаче не мога да не благодаря на споменатия автор за гражданската му доблест публично да подкрепи твърдението ми, че П. Кузмински е учредителят на Българското техническо дружество (прието от 1989 г. за начало на НТС в България), въпреки че и до днес централното ръководство на ФНТС, не без съдействието на услужливи историци и журналисти, продължава да изопачава историята на БТД, като възхвалява скромното присъствие на председателя на БТД артилерийския капитан Симеон Ванков в историята на дружеството (по-подробно виж
https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/fnts.html).
4.4. Правилно е отбелязано, че П. Кузмински е изобретател на газовата турбина, но той прави това през 1893 , а не през 1895 г. Добре би било да се отбележи в справочника, че П. Кузмински прави първия проект на газовата турбина, докато пребивава в България (1887 г.).
5. В биографията на инж. Владимир В. Рождественски се твърди, че основният му принос е „Проектировал и руководил строительство первых моторных судов в Болгарии (1919-1958)”. Като източници на това твърдение са посочени вторият том на книгата ми „Омаяни от кораби мъже” (2006 г., с. 156-169) и книгата: Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949. Енциклопедичен справочник. С., 2001, с. 171. Моля читателите да имат предвид, че никъде в книгата си не споменавам за подобен принос на инж. Вл. Рождественски. До 1980 г. в историографията на българското корабостроене наистина беше прието, че той проектира първия български моторен кораб (моторната лодка „Галата”), построен през периода 1935-1937 г. Междувременно с няколко публикации съм обосновал, че това е грубо изопачаване на историята на българското корабостроене, извършвано главно през периода 1957-1980 г. Нещо повече, съвсем целенасочено двутомната ми книга завършва с историята на „Галата”... Ранната история на строежа на моторни плавателни съдове у нас не е изследвана задълбочено, но доколкото ми е известно, една от първите български моторници е създадена през 1912 г. в Бургас. Оттогава до 1937 г. в България са построени поне двайсетина моторни плавателни съда. Наистина в книгата си доц. М. Цонев твърди, че Вл. Рождественски бил конструктор на „първите моторни кораби за крайбрежно плаване” у нас, но поне досега той никъде не е публикувал документални доказателства за това...
6. Кап.-лейт. Зинови Рожественски е определен като „Главнокомандващ Българския военен флот”, но той е само завеждащ Флотилията и Морската част в Русе или с други думи - командващ българския военен флот. Наистина, в официалната флотска история е възприета версията, че той бил командващ до 14 октомври 1885 г., но истината е, че той изпълнява тази функция само до 23 септември с.г., когато под предлог за лечение в Букурещ завинаги напуска Княжество България. Засега във флотската историография няма яснота кой командва Флотилията и Морската част до 14 октомври 1885 г., сиреч три седмици в предвоенна обстановка, но това е друга тема.
7. Добре е авторите на справочника да изяснят принципите за подбор на личности за него. Например:
7. 1. А. Конкевич и З. Рожественски не са емигранти. В този смисъл има и други руснаци, пребивавали след 1878 г. в България повече от три години с приноси за Морска България. Колкото до П. Кузмински, той известно време (1885-1888 г.) наистина попада в положението на емигрант.
7.2. При военните дейци в справочника има разностилие при отразяването на офицерските звания. Например за Степан П. Жданов, който служи в Княжество България през периода 1879-1885 г., не е посочено, че тогава достига званието капитан, а е отбелязано, че към 1921 г., когато се връща в България, е ген.-лейт. От това гледище целесъобразно е в биографията на З. Рожественски да се изтъкне, че достига званието вице-адмирал.
Справочникът „Русские в Болгарии. Юбилейный информационный альманах Русского зарубежья в Болгарии 1877-2007 гг.” съдържа ценни биографични сведения, но ми се иска да вярвам, че както авторите, така и редакторите им ще бъдат по-коректни при отразяването на информационните източници за тях.
Иван АЛЕКСИЕВ
Варна, 22 август 2010 г.