НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











125 г. Съединение:
КОЙ КОМАНДВА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ ПРЕЗ ПЕРИОДА СЕПТЕМВРИ 1885 – НАЧАЛОТО НА 1886 Г.?
Във флотскоисторическата литература е прието, че през периода 30 юли 1883 – 9 август 1886 г. Флотилията и Морската част в Русе е командвана от следните офицери: от 30 юли 1883 до 14 октомври 1885 г. -  кап.- лейт. Зинови П. Рожественски, от 14 октомври до 28 декември 1885 г. – кап. Симеон Н. Ванков  (от 25 ноември с.г. - майор), от 28 декември 1885 до 9 август 1886 г. – лейт. Еспер Ал. Серебряков (Бланк). От първата част на спомените на Константин Божков още от 1933 г. е известно обаче, че на 23 септември 1885 г. кап.-лейт. З. Рожественски завинаги напуска България. Наистина, съвсем формално погледнато, по документи той се води на българска служба до 14 октомври с.г., но на практика от 23 септември не командва българския военен флот. Изключено е тогавашното Военно министерство да е оставило флота да загуби управление, особено пък в условията на задаващата се война...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”
регулиране яркостта на дисплея и още нещо...
Кратко спиране на съседния остров за още 168 литра (не часа по Петьо Блъсков) нафта и отново към Месинския проток, на някакви си 38 мили... После Йонийско море, Коринт, Пирея и Home, sweet home! Да, ама не! Два часа по-късно - тотален срив на електрониката NKE. А, и на чарт-плотера! Останахме си само с магнитен компас и перспективата да караме „на ръка” и на сляпо през нощта в лудия трафик пред Месина и след това... Започнахме да обикаляме като обрани евреи, държейки се чисто от кораби, фериботи, яхти и т.н. И с нови падащи близо до нас гръмотевици. На разсъмване на 9 септември (нищо лично, бяхме си нарекли за този ден консервите с боб!) шквалче с нов дъжд и светкавици съпроводи подхождането към Месина. Където искахме да намерим подходяща марина, за да дойдат хората на Reymarine и NKE. Приближихме се на разговорна дистанция към една Bavaria 44 и двама любезни италианци ни обясниха, че такава с дълбочина над 3 метра (газенето на „лястовицата”) има на 28 мили на север. „Следвайте ни”, любезно казаха пенсионираните военни, връщащи се от почивка в Албания и Гърция. И ни заведоха в Порто ди Тропеа. Където скрепихме новото приятелство с изстудена в нашия хладилник бира на половинчасов разговор на крак на пирса. България се оказа добре позната на Паоло, бивш пилот от ВВС, работил под командването на българин по време на мисия на ООН в Африка.
Ами, това е засега. Now we wait, но не с бирата от тази тв-реклама, а с Moretti. Просто навик да пия местна бира, където и да отида. С изключение на „Загорка” в Стара Загора и то след любезна препоръка на още по-любезните домакини от Града на липите. Чували сте много за старозагорския местен шовинизъм. В добрия смисъл ;)
Станислав ВИКТОРОВ
Снимките са направени с GSM-а на автора

White Swallow* - 40-футова ветроходна яхта, произведена от Oceantec през пролетта на тази година в Словения. С нея Д.Т. планира участие във ветроходната регата Route du Rhum, която стартира на 31 октомври 2010 г. От Сен Мало.