НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ДЕН КАТО ДЕН ЛИ Е 23 СЕПТЕМВРИ?
Че е календарен ден като другите – дума да няма, ама едно време не беше така. На него се честваше празникът на Българската народна армия. Малко съм объркан да кажа кога точно се е появила, защото през 1974 г. из войската поголовно раздаваха паметен медал „30 години БНА”, а от едно ретро клипче, на което бай Добри Джуров още е с черни мустаци, но с маршалска звезда, научих, че била закалена в битките на Септемврийското въстание.
Точно преди година на страниците на вестника напомних, че в най-добрите си времена е имала над 25 хиляди офицери и кадрови сержанти, 100 хиляди срочнослужещи, камари танкове, ракети, кораби, самолети, заводи, военностроителен сектор, футболни клубове в „А” група, елитен театър, ансамбъл, пет висши училища, школи и полигони, научно-изследователски институти, военно-медицинска академия, генерали и адмирали колкото за две Латински Америки. Хич нищо от това да не е вярно – за адмиралите и генералите е вярно, даже може и
Че е календарен ден като другите – дума да няма, ама едно време не беше така. На него се честваше празникът на Българската народна армия. Малко съм объркан да кажа кога точно се е появила, защото през 1974 г. из войската поголовно раздаваха паметен медал „30 години БНА”, а от едно ретро клипче, на което бай Добри Джуров още е с черни мустаци, но с маршалска звезда, научих, че била закалена в битките на Септемврийското въстание.
Точно преди година на страниците на вестника напомних, че в най-добрите си времена е имала над 25 хиляди офицери и кадрови сержанти, 100 хиляди срочнослужещи, камари танкове, ракети, кораби, самолети, заводи, военностроителен сектор, футболни клубове в „А” група, елитен театър, ансамбъл, пет висши училища, школи и полигони, научно-изследователски институти, военно-медицинска академия, генерали и адмирали колкото за две Латински Америки. Хич нищо от това да не е вярно – за адмиралите и генералите е вярно, даже може и
Спомен от времето на БНА в музея на поделението, където авторът е служил като лейтенант.
Снимка архив МВ
Снимка архив МВ
повече да са били.
От клипчето слушах обичайните по това време идеологеми за безпределно преданите, закалени, безпримерно храбри, винаги верни на партийната повеля и т .н. бойци и командири, или както казваше Другарят Тодор Живков - нема лабаво! И щом е празник, да поменем поне някои от нестандартните и вече позабравени деятели, за които младите хора не са чували даже.
Първи в краткия ми списък е Добри Търпешев (и той популярен някога като бай Добри), който като генерал (с четирикласно образование) и министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев, през войната ходел по военните болници да повдига духа на ранените и осакатени на фронта бойци. Така един ден край леглото на войник с ампутиран крак и в много тежко състояние той грижовно заразпитвал.
- Температура правиш ли, юнак, колко ти е температурата?
- Много съм зле, - отговорил раненият, - тресе ме постоянно и температурата ми стига до четирси!
- Е-е-е, хубава работа, какво си се запритеснявал? Че ние в землянките в гората и до петдесе градуса сме вдигали!
- Този същият бай Добри като министър без портфейл бил докладвал на заседание на министерския съвет, че обикаля из страната и навсякъде хората му се оплакват от немотия, че нямат пукната пара.
- Сега печатницата нали е у нас, бе другари, това са все наши трудови хора, да напечатами и да им дадем да си посрещнат харчовете!
- Изглежда идеята за всеобщо добруване е имала корави корени и в редовете на БНА, защото през 1990 г. Весо Дебелия, капитан от медицинската служба и лекар на едно от ПВО-поделенията край Варна най-сериозно ме уверяваше, че като дойде СДС-то на власт ще ни раздаде на всички по 5000 лева, да си имаме!
Имахме си в БНА и един генерал-полковник Събев, който по едно време бил командващ на легендарната Трета армия (който не знае - тя приключи житейския си път на 31.12.2006 г.). Дошло време да го развиват още по-високо в йерархията, освободил се бил щат за заместник-министър по тиловото осигуряване и се гласял поводът за това добро дело. Тъкмо по кадровото време армията трябвало да „изиграе” показно учение, на което нейният командващ да блесне и да заслепи най-голямото добрутро.
За генерал Събев се говореше, че когато е на командния си пункт, ако сервитьорката сутрин закъснее да му поднесе чаша водка - не го търси да се обръсне. Та този героичен воин трябвало да докладва решението си по образцово подготвената от щаба му пояснителна записка лично пред Другаря. За да няма фалове и да не се излагат целукупно, генералите от антуража на Добри Джуров му организирали генерална репетиция - Събев ще докладва, те ще го напътстват където трябва, и така.
Стиска Събев в лявата си шепа смачкан от притеснението димящ фас, дърпа си на една страна издълбоко като ямболски талигар, с дясната прелиства записката, чете и размахва полираната показалка накъм картата на стената. И си четял:
- ... Ядрените взривове ще засичам със силите на 55-ти ОБЗЯВ*...
- Чакай, Събев, - спрял го един начервен министерски генерал, - ти какво е това ОБЗЯВ не знаеш ли, да го кажеш като за пред хора?
- Абе аз какво е ОБЗЯВ не зная, ама знам кой го е написал тука и като си отидете, мамицата му ще разплача!!!
Янчо БАКАЛОВ
___________________________
*ОБЗЯВ - отделен батальон за засичане на ядрени взривове. Ние във Флота си имахме едно подобно абривиатурно монстерче - 63-та ОПЛЕВ (няма нищо с ОПЛЕВяването - бел. ред.), да видим сега кой я помни - бел. авт.
От клипчето слушах обичайните по това време идеологеми за безпределно преданите, закалени, безпримерно храбри, винаги верни на партийната повеля и т .н. бойци и командири, или както казваше Другарят Тодор Живков - нема лабаво! И щом е празник, да поменем поне някои от нестандартните и вече позабравени деятели, за които младите хора не са чували даже.
Първи в краткия ми списък е Добри Търпешев (и той популярен някога като бай Добри), който като генерал (с четирикласно образование) и министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев, през войната ходел по военните болници да повдига духа на ранените и осакатени на фронта бойци. Така един ден край леглото на войник с ампутиран крак и в много тежко състояние той грижовно заразпитвал.
- Температура правиш ли, юнак, колко ти е температурата?
- Много съм зле, - отговорил раненият, - тресе ме постоянно и температурата ми стига до четирси!
- Е-е-е, хубава работа, какво си се запритеснявал? Че ние в землянките в гората и до петдесе градуса сме вдигали!
- Този същият бай Добри като министър без портфейл бил докладвал на заседание на министерския съвет, че обикаля из страната и навсякъде хората му се оплакват от немотия, че нямат пукната пара.
- Сега печатницата нали е у нас, бе другари, това са все наши трудови хора, да напечатами и да им дадем да си посрещнат харчовете!
- Изглежда идеята за всеобщо добруване е имала корави корени и в редовете на БНА, защото през 1990 г. Весо Дебелия, капитан от медицинската служба и лекар на едно от ПВО-поделенията край Варна най-сериозно ме уверяваше, че като дойде СДС-то на власт ще ни раздаде на всички по 5000 лева, да си имаме!
Имахме си в БНА и един генерал-полковник Събев, който по едно време бил командващ на легендарната Трета армия (който не знае - тя приключи житейския си път на 31.12.2006 г.). Дошло време да го развиват още по-високо в йерархията, освободил се бил щат за заместник-министър по тиловото осигуряване и се гласял поводът за това добро дело. Тъкмо по кадровото време армията трябвало да „изиграе” показно учение, на което нейният командващ да блесне и да заслепи най-голямото добрутро.
За генерал Събев се говореше, че когато е на командния си пункт, ако сервитьорката сутрин закъснее да му поднесе чаша водка - не го търси да се обръсне. Та този героичен воин трябвало да докладва решението си по образцово подготвената от щаба му пояснителна записка лично пред Другаря. За да няма фалове и да не се излагат целукупно, генералите от антуража на Добри Джуров му организирали генерална репетиция - Събев ще докладва, те ще го напътстват където трябва, и така.
Стиска Събев в лявата си шепа смачкан от притеснението димящ фас, дърпа си на една страна издълбоко като ямболски талигар, с дясната прелиства записката, чете и размахва полираната показалка накъм картата на стената. И си четял:
- ... Ядрените взривове ще засичам със силите на 55-ти ОБЗЯВ*...
- Чакай, Събев, - спрял го един начервен министерски генерал, - ти какво е това ОБЗЯВ не знаеш ли, да го кажеш като за пред хора?
- Абе аз какво е ОБЗЯВ не зная, ама знам кой го е написал тука и като си отидете, мамицата му ще разплача!!!
Янчо БАКАЛОВ
___________________________
*ОБЗЯВ - отделен батальон за засичане на ядрени взривове. Ние във Флота си имахме едно подобно абривиатурно монстерче - 63-та ОПЛЕВ (няма нищо с ОПЛЕВяването - бел. ред.), да видим сега кой я помни - бел. авт.