ПО УШИТЕ ГО ПОЗНАВАТ
Имаше нашият флот един командващ с характерно щръкнали уши. Не много големи (те, хората с големи уши са умни и добри), ама направо разперени, като антени на радиолокационна станция! Чак моят приятел – Трифон Трифонов – шегаджия и поет, началник на Хидрорайона, му бе посветил двустишие:
„ ... шички, шички, две ушички,
ха познайте кое е, всички!”
Та, същият този началник, още като командир на Военноморска база Варна, понякога идваше на работа с катер, който возеше командния състав от контейнерния терминал на пристанище Варна-изток, до пирса на ОХР-а*. Той обаче, не се смесваше с „простолюдието”, рядко говореше с подчинените си по човешки дела, обикновено, дори извиканият за похвала, накрая си тръгваше нахокан от кабинета му.
Контейнерният терминал си е място доста опасно, или по-точно – място на което трябва да се спазват комплекс от „сурови” мерки за безопасност. По този повод дълго време имахме разправии с управата на пристанището, но това е „друга песен”.
Един хубав, пролетен ден, поредната порция служащи в базата кротко, на купчинка си чака катера на терминала. Там е и командирът на базата, само че не при „народа”, а встрани, на десетина метра. Така де, да си знаят, че „чорапите им миришат”, за да са близо до командира! Той може би така и не е подозирал, че никой от тях не „хвърля боб” да общува с него – пази Боже!
В същото време, голям пристанищен кран разтоварва контейнери от поредния кораб на същия кей. Къде и какво е гледал нашият командир – не зная, но някак, в стремежа си да не се „омесва” с „тълпата”, попада в работната зона на крана. Последният спира, кранистът се подава от кабината и сърдитият му глас бучи, като йерихонска тръба:
- Ей, ушатия, я се разкарай от там, че ако падне тоя контейнер отгоре ти, цял живот не мога да те излежа!
А де? Кранистът не ти е подчинен, че да го „размажеш”! А „народът”, обърнат на другата страна, се хили и се кефи-и-и!
Капитан I ранг от резерва
Станко СТАНКОВ
_________________
* - дивизион кораби със спомагателно назначение, „охрана на рейда”
