„СЕКРЕТНИЯТ” РАДИООБМЕН
- Сигналчик, викай „четворката”! – изкомандвах, и за да не ме гледа учудено вахтеният офицер, поясних: - Нещо не ми харесва курса им, отиват на камъните на нос Свети Димитър!
- Слушам, викай четворката! – репетова* командата вахтеният сигналчик и
прожекторът затрака в ръцете му – „Азъ”, „Азъ”, което на флотски език ще рече общо повикване – точка, тире, пауза, пак точка, тире, пауза...
И така, докато отсреща отговорят с „Твердо” – едно дълго тире, означаващо общ отговор, демек, „приемам”.
- Отговориха, другарю капитан III ранг!
- Предай „Веди”! – това пък, по „БЕС”**-а, нашата „библия”, означаваше: „Курсът Ви води към опасност”!
- Сигналът предаден и приет!
- Добре, мисля си, сега ще се усетят и ще променят курса. И зачаках – минута, две, пет... Натиснах нервно лоста на „Каштан”-а***:
- Радиорубка!
- Слуша радиорубка!
- Предай сигнал за „четворката” – „Веди”!...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.