КОГАТО БЯХ ПОДВОДНИЧАР
Не бързай да подскачаш от възмущение, бате Станко и вие, братя подводничари! Нямам намерение да си приписвам чужда слава, още повече, че подводницата, на която „плавах”, скоропостижно потъна.
Годината е 198... Аз и още двама колеги, капитан III ранг Марин Кавалджиев от Бригадата ракетни и торпедни катери в Созопол и капитан-лейтенант Бисер Бонев от Военноморска база Бургас, сме салаги-първокурсници в академия „Ленин” в Москва. Заедно с нас във военноморския (Пети) факултет се учат и двама германци от ГДР-то. Единият от тях, Бернд Тауфман, е бивш командир на бързоходен торпеден катер на въздушна възглавница, а другият – Ралф Шмид, е офицер от граничните войски (под шапката на страховитото ЩАЗИ).
Целият първи курс е посветен на тактиката на използване на подводните сили на флота, с два тежки изпита и с един още по-тежък водещ преподавател, „Гринго” (капитан I ранг Гринкевич, с две околосветски плавания под вода зад гърба си и с правоуправление за шест проекта подводни лодки, три от които „атомни” – бел. авт.). За Гринго сме предупредени от старшия курс – тъмен субект, родом нейде от Приазовската степ, но със златно сърце, макар и със страховит вид на пират от Средиземноморието, с продран глас на заклет пушач, сигурно и от още нещо...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”