ИМЕНАТА НА КОРАБИТЕ ОТ ВМС КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Известно е, че началото на българския военен флот е поставено на 1 август 1879 г., когато в град Русе за първи път след освобождението от османско иго българският военноморски флаг се развява над подарените от Русия четири парахода, една шхуна, седем парни катера, една баржа и пет гребни лодки. Тези плавателни съдове влизат в строя на новосъздадения ни флот с техните руски имена. С тези имена те участват в Сръбско-българската война (1885 г.), въпреки че руските офицери напускат Дунавската флотилия и Морската част. Едва след потушаването на бунтовете на българските офицери-русофили (1887 г.) с Приказ по Военното ведомство № 199 от 10 май 1887 г. всички подарени от Русия плавателни съдове получават български имена: параходът „Голубчик” – „Крум”; параходът „Опыт” – „Симеон Великий”; параходът „Взрыв” – „Асен”, катерът „Ракета” – „Войвода”; катерът „Мотала” – „Стефан Караджа”; „Бавария” – „Борис”; катерът „Олафчик” – „Раковски”, катерът „Фардинг” – „Любен Каравелов”, катерът „Птичка” – „Райна”; катерът „Варна” – „Хаджи Димитър”; миноноската „Бычок” – „Христо Ботев”; миноноската „Черепаха” – „Левски”.
С този акт се поставя началото на традицията българските военни кораби да получават имена, с които да се демонстрира тяхната национална идентичност като част от Българската армия. В това начало се очертават две основни линии...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”