НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Отново за рейтинга на висшите училища:
ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ВЪЗРАЗЯ!
Мнозина бяхме шокирани от рейтинга на висшите училища в България, публикуван в интернет и в брошурата „Рейтинг на висшите училище в България. Т. 1. 2010“. И от резултата за Морско училище. Не че нямаме недостатъци и няма към какво да се стремим. Но разликите, на места, са необяснимо големи. Нормално е да се отговори на въпроса „защо” и да се потърсят ефективни мерки за преодоляване на недостатъците. Аз няма да пиша за всички показатели, а само това, което е свързано с публикационната дейност, защото в една или друга степен вече десет години се занимавам с този проблем и нееднократно по него за проблемите на ВВМУ съм публикувал в научния печат. Държа да подчертая – научния.
И това, което публикувам в момента, е изключение от досегашната ми практика.
Във ВВМУ съществува автоматизирана система за инветаризиране на публикационната дейност на преподавателите. Системата не просто инвентаризира и брои, но и отсява, това което не отговаря на строгите изисквания. Системата дава сведения нееднократно за нуждите на акредитациите на ВВМУ и пр. Включително и при съставянето на въпросното анкетно допитване за рейтинга на висшите училища в България. От друга страна, в сведението трябваше да се отговори на определени условия, които човек трудно може да разбере какви са от посочената по-горе книжка. Затова се налага по-подробно да кажа за тях. И така, данните са събирани само за 2009 г., т.е. за една година, и бяха дадени отговорно следните сведения по двете направления на ВВМУ:
ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ВЪЗРАЗЯ!
Мнозина бяхме шокирани от рейтинга на висшите училища в България, публикуван в интернет и в брошурата „Рейтинг на висшите училище в България. Т. 1. 2010“. И от резултата за Морско училище. Не че нямаме недостатъци и няма към какво да се стремим. Но разликите, на места, са необяснимо големи. Нормално е да се отговори на въпроса „защо” и да се потърсят ефективни мерки за преодоляване на недостатъците. Аз няма да пиша за всички показатели, а само това, което е свързано с публикационната дейност, защото в една или друга степен вече десет години се занимавам с този проблем и нееднократно по него за проблемите на ВВМУ съм публикувал в научния печат. Държа да подчертая – научния.
И това, което публикувам в момента, е изключение от досегашната ми практика.
Във ВВМУ съществува автоматизирана система за инветаризиране на публикационната дейност на преподавателите. Системата не просто инвентаризира и брои, но и отсява, това което не отговаря на строгите изисквания. Системата дава сведения нееднократно за нуждите на акредитациите на ВВМУ и пр. Включително и при съставянето на въпросното анкетно допитване за рейтинга на висшите училища в България. От друга страна, в сведението трябваше да се отговори на определени условия, които човек трудно може да разбере какви са от посочената по-горе книжка. Затова се налага по-подробно да кажа за тях. И така, данните са събирани само за 2009 г., т.е. за една година, и бяха дадени отговорно следните сведения по двете направления на ВВМУ:
Въпросът за индекс на цитируемост бе зададен некоректно, а на подобни въпроси не се отговаря. За да няма съмнения, че нещо утаявам, ще кажа, че той определено не е нула, но не се мери за период от една година. Ако го измерим нормално за тригодишен период, то за периода от 1.1.2007 до 31.12.2009 г. имаме 52 цитирания на публикуваните през периода 503 научни произведения, или съотношението е 0,103.
Трябва да се подчертае, че като цяло това е един добър актив, ако всички коректно подават данни и те коректно се обработват и отразяват в рейтинга. Ще обърна внимание, че в анкетата не се пита за доклади на научни сесии, а за статии в научни списания. Разликата е огромна! Защото подобни списания излизат в твърде ограничено количество в България. А публикуването зад граница е още по-проблематично. Ще добавя, че въпреки това преподавателите на Морско училище имат публикации в задгранични престижни издания. Условията на анкетата бяха удовлетворени честно.
Преди да премина към сравнения с другите университети, ще поясня и някои рекорди. В историята на ВВМУ има един екстремен случай, когато един единичен преподавател за една година публикува 34 статии и доклада, част от които в съавторство. Това обаче е неповторим пик и на този етап и дума не може да става всеки преподавател да има средно по толкова публикации за година, още повече в условията на криза. Ще се съгласите, че това физически е невъзможно.
Оказва се, обаче, че тези условия не са четени и разбрани от почитаемите служители на Софийския университет или на тях са им задали някакви други условия. При тях в същата графа по „Биологическите науки” за 2009 г. (а тя дори не е била високосна и е имала само 365 дни) средно на един преподавател се падат 308.0 статии в научни списания (с. 21), в Тракийския университет по същите науки - 44, Пловдивския университет - 74. И изглежда само Шуменския университет е разбрал за какво става дума и е написал що-годе възможно число - пет статии в научни списания на преподавател за 2009 г. Наистина трябва да е била свръхпродуктивна откъм публикации за някои университети миналата кризисна година. Все така да я карат! Изглежда същите преподаватели поради своята свръхпродуктивност в статиите не са се впускали в писане на монографии и там стойностите имат по-приемлив израз съответно: 0,11; 0,4; 0,12; 0,08, донякъде съизмерим с продукцията на Морско училище в двете направления съответно 0,2 и 0,1.
За сметка на това „Индексът на цитируемост“ на преподавателите в посочените университети е наистина впечатляващ, съответно 30,00; 9,00; 13,00; 8,00.
А какво разбират под индекс за цитируемост, никъде не е пояснено. И вероятно - никакви доказателства за това не са дадени. Предполагам, че това е общоизвестният „импакт-фактор” на Юджин Гарфилд, но приложен по нашите си български издания. Гарфилд препоръчва да се мери „коефициента за полезност” за последните три години и това е съотношението между цитиранията в научни произведения (без самоцитиранията) към общото количество на произведенията за този период. Но доколкото е зададена задачата само за 2009 г., то следва по-скоро да отчетем нещо като „време за отзвук”. За да разберете абсурдността на дадените цифри ще добавя, че е масово явление сред българските автори в научни издания да публикуват без научен апарат или с „псевдо-научен апарат”, и да се самоцитират (това е обаче друга тема и друго сандъче на Пандора, което ще отворим друг път!). Затова ще си позволя съвкупно да предположа, че онези числа са взети от тавана, а тези които са ги писали, всъщност не са наясно за какво става дума. А онзи, който не е лъгал и е знаел за какво става дума, са го класирали на последно място. Логичен резултат в надпреварата по надлъгване и безхаберие.
Нарочно дадох пример с нещо, което е далеч от ВВМУ, за да не ме обвинят в пристрастие, но след като ви отворих сандъчето на Пандора, сами може да се убедите как е лъгано или безхаберно е сравнявано „километри с години”, поради което „крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен”. И на това хората трябва да вярват. Между другото, такива сравнения служат за целите на пропагандата: за издигане на престижа на едни и сриване на престижа на други, без оглед на това какви са истинските резултати. И един път напечатано и прочетено от масовия потребител, то става трудно за опровергаване. Затова много се надявам, че този текст ще стигне навреме до читателя.
Асен КОЖУХАРОВ
Трябва да се подчертае, че като цяло това е един добър актив, ако всички коректно подават данни и те коректно се обработват и отразяват в рейтинга. Ще обърна внимание, че в анкетата не се пита за доклади на научни сесии, а за статии в научни списания. Разликата е огромна! Защото подобни списания излизат в твърде ограничено количество в България. А публикуването зад граница е още по-проблематично. Ще добавя, че въпреки това преподавателите на Морско училище имат публикации в задгранични престижни издания. Условията на анкетата бяха удовлетворени честно.
Преди да премина към сравнения с другите университети, ще поясня и някои рекорди. В историята на ВВМУ има един екстремен случай, когато един единичен преподавател за една година публикува 34 статии и доклада, част от които в съавторство. Това обаче е неповторим пик и на този етап и дума не може да става всеки преподавател да има средно по толкова публикации за година, още повече в условията на криза. Ще се съгласите, че това физически е невъзможно.
Оказва се, обаче, че тези условия не са четени и разбрани от почитаемите служители на Софийския университет или на тях са им задали някакви други условия. При тях в същата графа по „Биологическите науки” за 2009 г. (а тя дори не е била високосна и е имала само 365 дни) средно на един преподавател се падат 308.0 статии в научни списания (с. 21), в Тракийския университет по същите науки - 44, Пловдивския университет - 74. И изглежда само Шуменския университет е разбрал за какво става дума и е написал що-годе възможно число - пет статии в научни списания на преподавател за 2009 г. Наистина трябва да е била свръхпродуктивна откъм публикации за някои университети миналата кризисна година. Все така да я карат! Изглежда същите преподаватели поради своята свръхпродуктивност в статиите не са се впускали в писане на монографии и там стойностите имат по-приемлив израз съответно: 0,11; 0,4; 0,12; 0,08, донякъде съизмерим с продукцията на Морско училище в двете направления съответно 0,2 и 0,1.
За сметка на това „Индексът на цитируемост“ на преподавателите в посочените университети е наистина впечатляващ, съответно 30,00; 9,00; 13,00; 8,00.
А какво разбират под индекс за цитируемост, никъде не е пояснено. И вероятно - никакви доказателства за това не са дадени. Предполагам, че това е общоизвестният „импакт-фактор” на Юджин Гарфилд, но приложен по нашите си български издания. Гарфилд препоръчва да се мери „коефициента за полезност” за последните три години и това е съотношението между цитиранията в научни произведения (без самоцитиранията) към общото количество на произведенията за този период. Но доколкото е зададена задачата само за 2009 г., то следва по-скоро да отчетем нещо като „време за отзвук”. За да разберете абсурдността на дадените цифри ще добавя, че е масово явление сред българските автори в научни издания да публикуват без научен апарат или с „псевдо-научен апарат”, и да се самоцитират (това е обаче друга тема и друго сандъче на Пандора, което ще отворим друг път!). Затова ще си позволя съвкупно да предположа, че онези числа са взети от тавана, а тези които са ги писали, всъщност не са наясно за какво става дума. А онзи, който не е лъгал и е знаел за какво става дума, са го класирали на последно място. Логичен резултат в надпреварата по надлъгване и безхаберие.
Нарочно дадох пример с нещо, което е далеч от ВВМУ, за да не ме обвинят в пристрастие, но след като ви отворих сандъчето на Пандора, сами може да се убедите как е лъгано или безхаберно е сравнявано „километри с години”, поради което „крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен”. И на това хората трябва да вярват. Между другото, такива сравнения служат за целите на пропагандата: за издигане на престижа на едни и сриване на престижа на други, без оглед на това какви са истинските резултати. И един път напечатано и прочетено от масовия потребител, то става трудно за опровергаване. Затова много се надявам, че този текст ще стигне навреме до читателя.
Асен КОЖУХАРОВ