НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
НЕНАРИСУВАНАТА ОВЦА, ИЛИ ПАК ЗА АТАКАТА СРЕЩУ „ХАМИДИЕ”
– Нарисувай ми овца!
И аз нарисувах.
То погледна внимателно и каза:
– Не! Тази овца е тежко болна. Нарисувай друга!
Екзюпери, „Малкият принц“
Най-накрая Малкият принц се съгласил да приеме сандъка с много дупки, който Екзюпери му нарисувал, и си повярвал, че неговата мъничка-мъничка овчица си е полегнала вътре, и сигурно няма да иска много трева.
Преди време, скъпи читателю, споделих с двама колеги, мъже хабилитирани и доктори по историите, че „историк” май не е много мръсна дума. Макар да сте забелязали как историята още не се е състояла и някой чевръст момък вече бърза да я фалшифицира. Но тези двамата, както и главният редактор на морския ни вестник, са от добрите, а аз не претендирам да съм историк. Всеки от тях си има „исторически период”, теми, научни пристрастия, но изследва добросъвестно, внимателно проверява и публикува само потвърдени данни и факти. А аз се изкушавам да разказвам и преразказвам неща, на които повече им прилича да стоят надиплени в някой прашен кашон, вместо да щипят сочната тревичка на вашето търпение. А като надращя историйките си, повечето ми се виждат болнави, други са старички и никой не се захласва по тях, а има и с рога големи като на коч – иди, че вярвай, че това са хрисими овчици. Сигурно и сега ще е така, защото ще пиша за победата на нашите мънички-мънички миноноски над страшния „Хамидие“.
Било е точно по това време на годината. Години наред, докато преподавах в Морското училище, на този ден водех курсанти във Военноморския музей и с помощта на изложените снимки и тактически схеми проследявахме заедно с някоя от любезните екскурзоводки подвига на дедите.
Отзвукът сред съвременниците е бил потресаващ. Един илюстратор на вестник нарисувал как юнак с накривена „на кръв” фуражка е стъпил с единия крак на морския бряг и с другия, неестествено удължен, рита нещастния турски броненосец, а под картинката е отбелязано:
„Българският миноносец „Дръзки” атакува броненосеца Хамидие и го потопи”!
Почти идентична бе и реакцията на младите хора, които водех в музея. Те се захласваха да сравняват колко пъти по-силен е бил турският отряд кораби, каква безразсъдна смелост се е искало нашите изобщо да се решат да ги доближат, камо ли да ги атакуват, как сме им натрили носовете на гаджалите и
– Нарисувай ми овца!
И аз нарисувах.
То погледна внимателно и каза:
– Не! Тази овца е тежко болна. Нарисувай друга!
Екзюпери, „Малкият принц“
Най-накрая Малкият принц се съгласил да приеме сандъка с много дупки, който Екзюпери му нарисувал, и си повярвал, че неговата мъничка-мъничка овчица си е полегнала вътре, и сигурно няма да иска много трева.
Преди време, скъпи читателю, споделих с двама колеги, мъже хабилитирани и доктори по историите, че „историк” май не е много мръсна дума. Макар да сте забелязали как историята още не се е състояла и някой чевръст момък вече бърза да я фалшифицира. Но тези двамата, както и главният редактор на морския ни вестник, са от добрите, а аз не претендирам да съм историк. Всеки от тях си има „исторически период”, теми, научни пристрастия, но изследва добросъвестно, внимателно проверява и публикува само потвърдени данни и факти. А аз се изкушавам да разказвам и преразказвам неща, на които повече им прилича да стоят надиплени в някой прашен кашон, вместо да щипят сочната тревичка на вашето търпение. А като надращя историйките си, повечето ми се виждат болнави, други са старички и никой не се захласва по тях, а има и с рога големи като на коч – иди, че вярвай, че това са хрисими овчици. Сигурно и сега ще е така, защото ще пиша за победата на нашите мънички-мънички миноноски над страшния „Хамидие“.
Било е точно по това време на годината. Години наред, докато преподавах в Морското училище, на този ден водех курсанти във Военноморския музей и с помощта на изложените снимки и тактически схеми проследявахме заедно с някоя от любезните екскурзоводки подвига на дедите.
Отзвукът сред съвременниците е бил потресаващ. Един илюстратор на вестник нарисувал как юнак с накривена „на кръв” фуражка е стъпил с единия крак на морския бряг и с другия, неестествено удължен, рита нещастния турски броненосец, а под картинката е отбелязано:
„Българският миноносец „Дръзки” атакува броненосеца Хамидие и го потопи”!
Почти идентична бе и реакцията на младите хора, които водех в музея. Те се захласваха да сравняват колко пъти по-силен е бил турският отряд кораби, каква безразсъдна смелост се е искало нашите изобщо да се решат да ги доближат, камо ли да ги атакуват, как сме им натрили носовете на гаджалите и
Факсимиле от публикация в български вестник веднага след атаката срещу “Хамидие”. Архив МВ
т. н.
Не толкова ентусиазирани са били обаче пишещите братя от историческата секция в Генералния щаб, които след Европейската война в продължение на години систематизират и издават документи и коментарии за войните на Третото царство. Няколко странички са отделени на бойните действия на Черно море през Балканската война и там можем да прочетем как е заварил капитан II ранг Димитър Добрев отряда миноносци, когато са го извикали от запаса да ги командва, колко неподготвена е била „обслугата” да плава, как не се разбирали със сигналите, подавани с „ратиерите”, та се наложило да тренират допълнително на брега и т. н.
В съдбовната нощ, при съприкосновението с врага, нашите пак не се разбрали добре със светлинната сигнализация, но на „Хамидие“ било време за Байрям (като сега) и никой не им обърнал внимание. При атаката на флагмана „Летящи” Добрев пратил командира лейтенант Альов при торпедния апарат, а сам поел управлението на кораба. По това време Альов е разхождал мустаки с пет санти по дълги от Филип Тотювите и сигурно се е вкиснал до дънцето. Знае се и че изстрелял торпедото си, без да чака да дадат „стоп”, а дори забравил да изтегли предпазната чека на взривателя.
Само два дни преди атаката „изпълняващият длъжността” командир на „Дръзки” мичман Купов подал рапорт да го назначат за титуляр, но му било отказано. Днес, като преглеждах написаното от знайни и незнайни автори за този морски бой, срещнах и констатация, че маневрирал „безразсъдно” под носа на врага и го поразил „на насрещен курс”. Само че ако е имало някой от нашите командири, който да е маневрирал „разсъдно”, това е бил точно Купов, затова и е успял.
Още на следващия месец дежурният офицер по флотски район намерил сгода да вкара Купов в ареста за носене на неформено облекло (защото много си вирел носа).
През Европейската война, в която България е на страната на Централните сили, на 9 март 1916 г. се натъква на българска мина и потъва дошлият да ни „наказва“ руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин“. На 16 декември 1916 г., когато руски кораби бомбардират Балчик, са отблъснати от авиацията ни и огъня на бреговата артилерия. Но в най-новото време не беше прието да се говори за български победи над Освободителката. Над турския душманин - може! Ето как и без това забележителната победа на отряда миноносци над „Хамидие“ се освобождава от всяка ръждичка, за да остане в историята като един вулкан от храброст и воинска доблест. При това не и незаслужено!
Казвах ви каква ще излезе накрая, и тази история няма да се хареса на някои. То и Екзюпери все поправял рисунките си, но Малкият принц не искал да ги приеме.
- Тази е много стара! Искам овца, която живее дълго!
Но и аз като френския писател не умея да рисувам овце, затова ви предлагам да се задоволите с ето тази нескопосна историйка, надиплена в кутия с много дупки - да си я чете кой както си иска.
Янчо БАКАЛОВ
Не толкова ентусиазирани са били обаче пишещите братя от историческата секция в Генералния щаб, които след Европейската война в продължение на години систематизират и издават документи и коментарии за войните на Третото царство. Няколко странички са отделени на бойните действия на Черно море през Балканската война и там можем да прочетем как е заварил капитан II ранг Димитър Добрев отряда миноносци, когато са го извикали от запаса да ги командва, колко неподготвена е била „обслугата” да плава, как не се разбирали със сигналите, подавани с „ратиерите”, та се наложило да тренират допълнително на брега и т. н.
В съдбовната нощ, при съприкосновението с врага, нашите пак не се разбрали добре със светлинната сигнализация, но на „Хамидие“ било време за Байрям (като сега) и никой не им обърнал внимание. При атаката на флагмана „Летящи” Добрев пратил командира лейтенант Альов при торпедния апарат, а сам поел управлението на кораба. По това време Альов е разхождал мустаки с пет санти по дълги от Филип Тотювите и сигурно се е вкиснал до дънцето. Знае се и че изстрелял торпедото си, без да чака да дадат „стоп”, а дори забравил да изтегли предпазната чека на взривателя.
Само два дни преди атаката „изпълняващият длъжността” командир на „Дръзки” мичман Купов подал рапорт да го назначат за титуляр, но му било отказано. Днес, като преглеждах написаното от знайни и незнайни автори за този морски бой, срещнах и констатация, че маневрирал „безразсъдно” под носа на врага и го поразил „на насрещен курс”. Само че ако е имало някой от нашите командири, който да е маневрирал „разсъдно”, това е бил точно Купов, затова и е успял.
Още на следващия месец дежурният офицер по флотски район намерил сгода да вкара Купов в ареста за носене на неформено облекло (защото много си вирел носа).
През Европейската война, в която България е на страната на Централните сили, на 9 март 1916 г. се натъква на българска мина и потъва дошлият да ни „наказва“ руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин“. На 16 декември 1916 г., когато руски кораби бомбардират Балчик, са отблъснати от авиацията ни и огъня на бреговата артилерия. Но в най-новото време не беше прието да се говори за български победи над Освободителката. Над турския душманин - може! Ето как и без това забележителната победа на отряда миноносци над „Хамидие“ се освобождава от всяка ръждичка, за да остане в историята като един вулкан от храброст и воинска доблест. При това не и незаслужено!
Казвах ви каква ще излезе накрая, и тази история няма да се хареса на някои. То и Екзюпери все поправял рисунките си, но Малкият принц не искал да ги приеме.
- Тази е много стара! Искам овца, която живее дълго!
Но и аз като френския писател не умея да рисувам овце, затова ви предлагам да се задоволите с ето тази нескопосна историйка, надиплена в кутия с много дупки - да си я чете кой както си иска.
Янчо БАКАЛОВ