НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Homo Sapiens Recens:
ИЗПРАВЕНА МАЙМУНА ИЛИ ПАДАЩ АНГЕЛ?
151 години от „Произход на видовете” на Чарлз Дарвин
Дойде едно животно
и започна да яде скала.
След това дойде едно лаещо куче,
което яде камъни.
След това дойде един вид нищо, което яде пясък.
След това дойдох аз и започнах да ям ехото.
Ехо от какво?
Ехо от „не знам какво”.
Никита СТЪНЕСКУ (1933-1983),
„Недумите” (The Unwords)
Карл Линей публикува Systema Naturae през 1735 г. – на 12 страници са описани 4 400 животински и 7 700 растителни вида. Във вертикала на милионната си еволюция човекът принадлежи на Царството на животните: клас – бозайници; разред – примати; семейство – човекоподобни маймуни (хоминиди); род – човек (Homo), H. habilis, H. erectus...
„След това дойде” момичето Тумай („надежда за живот” - на един от локалните диалекти в Чад) и „красивата” Люси, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия...
И на върха - H. sapiens recens (съвременният разумен човек).
И все пак „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – отговорите на първия и втори въпрос на Пол Гоген са дадени от Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Той, с кораба на Нейно Величество „Бигъл“, отплава през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка – да картографира бреговете й. Претворил в концепция изследванията си, Дарвин написва „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – първите 1 250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 151 години - на 24 ноември 1859 г. Шестото издание
ИЗПРАВЕНА МАЙМУНА ИЛИ ПАДАЩ АНГЕЛ?
151 години от „Произход на видовете” на Чарлз Дарвин
Дойде едно животно
и започна да яде скала.
След това дойде едно лаещо куче,
което яде камъни.
След това дойде един вид нищо, което яде пясък.
След това дойдох аз и започнах да ям ехото.
Ехо от какво?
Ехо от „не знам какво”.
Никита СТЪНЕСКУ (1933-1983),
„Недумите” (The Unwords)
Карл Линей публикува Systema Naturae през 1735 г. – на 12 страници са описани 4 400 животински и 7 700 растителни вида. Във вертикала на милионната си еволюция човекът принадлежи на Царството на животните: клас – бозайници; разред – примати; семейство – човекоподобни маймуни (хоминиди); род – човек (Homo), H. habilis, H. erectus...
„След това дойде” момичето Тумай („надежда за живот” - на един от локалните диалекти в Чад) и „красивата” Люси, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия...
И на върха - H. sapiens recens (съвременният разумен човек).
И все пак „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – отговорите на първия и втори въпрос на Пол Гоген са дадени от Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Той, с кораба на Нейно Величество „Бигъл“, отплава през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка – да картографира бреговете й. Претворил в концепция изследванията си, Дарвин написва „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – първите 1 250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 151 години - на 24 ноември 1859 г. Шестото издание
Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Снимка: commons.wikimedia.org
Корабът „Бигъл” по време на експедицията на Чарлз Дарвин. Снимка https://www.britannica.com
през 1872 г. е с краткото заглавие „Произход на видовете”. (Казват, че за десетте издания на книгата докато е бил жив, Чарлз Дарвин - един от най-големите учени на XIX-ти век - е получил три хиляди английски лири - сега в Англия дават повече пари на футболист за хвърлянето на един тъч на „Олд Трафорд”.)
Във всичките издания на „Произходът” е изписано едно от сакралните послания на еволюцията: „алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даването на другия може да води към получаването от другия.” С други думи, в еволюцията оцелява не само най-приспособеният (survival of the fittest), а и най-хубавият (survival of the nicest) - не в козметичния, а в колаборативния смисъл. Оцелява Homo reciprocans, Homo altruisticus - колкото и странно да звучи това в съвременната „цивилизация” на екстремна алчност и агресия.
Така „Произход на видовете” може да празнува щастливо, но и замислено своя 151-ви рожден ден. С „Произход на видовете”, „Роля на секса за естествения подбор” (1871) и „Изява на емоциите при човека и животните” (1872) Чарлз Дарвин замени теологичното обяснение за произхода на човека с популационното и хуманитарното мислене - стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи. Това означава, че алтруизмът е превърнал хоминидите в една „красива надежда за живот”. Какво ще стане с нея в съвременния свят на екстремна алчност, агресия и хедонизъм и в настъпващата ера на глобализация, биотехнологии и нанотехнологии е едно от големите предизвикателства на ХХI -ви век.
Ще се извиси ли човекът или ще падне - Homo reciprocans, Homo altruisticus или Homo necans (1), Homo sacer (2)?
Ще се превърне в „какво” човекът?
Аз „не знам в какво”.
____________________________________
1.За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между разрастването на мозъка и преминаването от вегетарианска храна към консумация на месо. Така ролята на човека-ловец - Homo necans (убиващият човек) - става il primo motore на еволюцията на човешкия интелект - човек се опитва да говори, да рисува по стените на пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да прави сечива за убиване на животни...
Когато едно общество позволява, дори стимулира, изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo sapiens necans - „разумния убец”. Като изключим матрифагията при някои насекоми, човекът е единственото същество на земята, което убива ближния си - хомоцидът е най-тъжната проява на съвременния „разумен” човек.
Рикушет от библейската памет на Каин, от палеолитната памет на ловеца? Изява на „волята за (био)власт” - синдром на Макиавели-Ничше-Фуко?
2. Тук концепциите на двама италиански философи са застрашително реалистични - „Князът“ е наръчник за диктатори, написан от Николо Макиавели. „Homo sacer. Суверенната власт и оголеният живот“ е книга на Джорджо Агамбен - защото си sacer (набелязан, прокълнат от властта), имаш “правото” само на vita nuda („оголеният живот”, zoe - животинското тяло, не социалното участие в живота - bios politicus) - имаш „правото” да бъдеш убит от всеки „римски гражданин”...
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
chaldakov@yahoo.com
Във всичките издания на „Произходът” е изписано едно от сакралните послания на еволюцията: „алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даването на другия може да води към получаването от другия.” С други думи, в еволюцията оцелява не само най-приспособеният (survival of the fittest), а и най-хубавият (survival of the nicest) - не в козметичния, а в колаборативния смисъл. Оцелява Homo reciprocans, Homo altruisticus - колкото и странно да звучи това в съвременната „цивилизация” на екстремна алчност и агресия.
Така „Произход на видовете” може да празнува щастливо, но и замислено своя 151-ви рожден ден. С „Произход на видовете”, „Роля на секса за естествения подбор” (1871) и „Изява на емоциите при човека и животните” (1872) Чарлз Дарвин замени теологичното обяснение за произхода на човека с популационното и хуманитарното мислене - стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи. Това означава, че алтруизмът е превърнал хоминидите в една „красива надежда за живот”. Какво ще стане с нея в съвременния свят на екстремна алчност, агресия и хедонизъм и в настъпващата ера на глобализация, биотехнологии и нанотехнологии е едно от големите предизвикателства на ХХI -ви век.
Ще се извиси ли човекът или ще падне - Homo reciprocans, Homo altruisticus или Homo necans (1), Homo sacer (2)?
Ще се превърне в „какво” човекът?
Аз „не знам в какво”.
____________________________________
1.За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между разрастването на мозъка и преминаването от вегетарианска храна към консумация на месо. Така ролята на човека-ловец - Homo necans (убиващият човек) - става il primo motore на еволюцията на човешкия интелект - човек се опитва да говори, да рисува по стените на пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да прави сечива за убиване на животни...
Когато едно общество позволява, дори стимулира, изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo sapiens necans - „разумния убец”. Като изключим матрифагията при някои насекоми, човекът е единственото същество на земята, което убива ближния си - хомоцидът е най-тъжната проява на съвременния „разумен” човек.
Рикушет от библейската памет на Каин, от палеолитната памет на ловеца? Изява на „волята за (био)власт” - синдром на Макиавели-Ничше-Фуко?
2. Тук концепциите на двама италиански философи са застрашително реалистични - „Князът“ е наръчник за диктатори, написан от Николо Макиавели. „Homo sacer. Суверенната власт и оголеният живот“ е книга на Джорджо Агамбен - защото си sacer (набелязан, прокълнат от властта), имаш “правото” само на vita nuda („оголеният живот”, zoe - животинското тяло, не социалното участие в живота - bios politicus) - имаш „правото” да бъдеш убит от всеки „римски гражданин”...
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
chaldakov@yahoo.com