НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
НЕОЧАКВАНАТА ВИЗИТА НА АДМИРАЛ ДЖЕРЕМИ БЛЯК
- Станков, адмирал Контров съм. Не мога да се свържа с командира Ви. В петнадесет часа бъдете в Община Варна. Предстои подписване на договор за ремонт на Аспарухов мост между общината и британски консорциум. От британска страна подписва адмирал Джереми Бляк. Вземете го с Вас след подписването, иска да види Военноморската база. Покажете му района и флагмана – фрегатата „Смели”. Другото – по флотски, както се полага!
...Тогава бях заместник-командир на базата, временно изпълняващ длъжността „началник на щаба”. Командир беше офицерът Люцканов.
- Слушам господин адмирал! – той добре знаеше, че съм един от малкото английско говорящи във флота. Вероятно това бе и причината да ми постави задачата директно.
В следващия момент се шашнах! Джереми Бляк! Адмирал, Лорд Джереми Бляк! Героят от Фолклендската криза! Дали е той? Доложих на командира си, разпоредих се в дивизиона патрулни кораби да се готвят за високи гости и изфучах (колкото може да се „фучи”) с щабната „УАЗ”-ка, до кметството. Петнадесет минути преди подписването бях при секретарката на кмета – господин Кирил Йорданов. Той ме покани да вляза. Отказах, но му обясних защо съм там. Пожела ми успех и в този момент пристигна делегацията. Лорд
- Станков, адмирал Контров съм. Не мога да се свържа с командира Ви. В петнадесет часа бъдете в Община Варна. Предстои подписване на договор за ремонт на Аспарухов мост между общината и британски консорциум. От британска страна подписва адмирал Джереми Бляк. Вземете го с Вас след подписването, иска да види Военноморската база. Покажете му района и флагмана – фрегатата „Смели”. Другото – по флотски, както се полага!
...Тогава бях заместник-командир на базата, временно изпълняващ длъжността „началник на щаба”. Командир беше офицерът Люцканов.
- Слушам господин адмирал! – той добре знаеше, че съм един от малкото английско говорящи във флота. Вероятно това бе и причината да ми постави задачата директно.
В следващия момент се шашнах! Джереми Бляк! Адмирал, Лорд Джереми Бляк! Героят от Фолклендската криза! Дали е той? Доложих на командира си, разпоредих се в дивизиона патрулни кораби да се готвят за високи гости и изфучах (колкото може да се „фучи”) с щабната „УАЗ”-ка, до кметството. Петнадесет минути преди подписването бях при секретарката на кмета – господин Кирил Йорданов. Той ме покани да вляза. Отказах, но му обясних защо съм там. Пожела ми успех и в този момент пристигна делегацията. Лорд
Макар и не в първата си младост, фрегатата “Смели” и днес е готова за всякакви внезапни визити.
Бляк се придружаваше от тогавашния председател на дружеството за българо-британска дружба, Александър Томов - шефът на „Евролевицата”. Запознахме се. Представих се на адмирала (той беше!) и чинно изчаках церемонията навън.
Докато чакахме лимузината на Щаба на Флота пред общината адмиралът ме разпита набързо за мен и предстоящата визита. Радвал се, че имам още дълго време да служа и съжалявал, че той вече не служи.
- Сър - позволих си да го „успокоя”, - не би следвало да съжалявате. Вие сега заемате толкова престижен пост, лице на голям консорциум!
- Кептън, Вие сте прав, но това не е моят живот. Аз продължавам да живея с морето! От двама ни Вие сте щастливецът!
„Е, чак щастливец, - помислих си - но поне, в случая ме оценяват както се полага”. Чужди хора, па макар и флотски. Нейсе.
Пред щаба на базата офицерът Люцканов посрещна адмирала с рапорт на английски език. Разгледахме щаба. На пирса, пред дивизиона патрулни кораби командирът на „Смели” - капитан III ранг Митко Петев на „кралски” английски се представи, предложи алтернатива на немски и ни поведе по кораба. Презентираше перфектно, с апломб и демонстрация на прецизно познаване на кораба - въоръжение, обсег на сензори и оръжия, тактически характеристики, „гарнирани” с обосновки на мулти медия, въобще - професионално! Умно момче е Митко.
По едно време, гледам, че на адмирала долната му челюст все повече „увисва” - очевидно е изумен! Какво ли си е мислил - май че има флот тази държавица?
Тихичко помолих Сашо Томов:
- Господин Томов, припомнете деликатно на госта ни, че до вчера ние бяхме част от флота на Варшавския договор, противостояхме успешно на НАТО на Югоизточния театър, с една дума - не падаме от „клона”!
Шушу-мушу - затвори си адмиралът устата. Най-интересно беше в каюткомпанията. Пийнахме по чашка коняк (напук на всички заповеди), по още една, тръгна непринуден разговор. Изказахме възхищение от неординарните действия на англичаните на Фолклендите, визирайки епизода с подхвърлените документи за планиран десант. Тук лорд Бляк коментира кратко:
- Добрият военачалник, момчета, трябва да действа неординарно. Има риск, Но... победителите не ги съдят!
„Нещо повече, - рекох си - присвояват им титлата „лорд”.
А когато, във „втората фаза” една тлъста хлебарка с опарени от плафона крачка меко „кацна” на рамото на адмирал Бляк, той, вместо да се притесни (ние вече бяхме а-ха да псуваме), лекичко я чукна с пръст и отсече:
- Е, няма съмнение! Във флота съм. Благодаря ви, момчета!
И до днес си мисля, че оценката му бе хем вярна, хем неординарна... А годината беше 1997-а.
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
Докато чакахме лимузината на Щаба на Флота пред общината адмиралът ме разпита набързо за мен и предстоящата визита. Радвал се, че имам още дълго време да служа и съжалявал, че той вече не служи.
- Сър - позволих си да го „успокоя”, - не би следвало да съжалявате. Вие сега заемате толкова престижен пост, лице на голям консорциум!
- Кептън, Вие сте прав, но това не е моят живот. Аз продължавам да живея с морето! От двама ни Вие сте щастливецът!
„Е, чак щастливец, - помислих си - но поне, в случая ме оценяват както се полага”. Чужди хора, па макар и флотски. Нейсе.
Пред щаба на базата офицерът Люцканов посрещна адмирала с рапорт на английски език. Разгледахме щаба. На пирса, пред дивизиона патрулни кораби командирът на „Смели” - капитан III ранг Митко Петев на „кралски” английски се представи, предложи алтернатива на немски и ни поведе по кораба. Презентираше перфектно, с апломб и демонстрация на прецизно познаване на кораба - въоръжение, обсег на сензори и оръжия, тактически характеристики, „гарнирани” с обосновки на мулти медия, въобще - професионално! Умно момче е Митко.
По едно време, гледам, че на адмирала долната му челюст все повече „увисва” - очевидно е изумен! Какво ли си е мислил - май че има флот тази държавица?
Тихичко помолих Сашо Томов:
- Господин Томов, припомнете деликатно на госта ни, че до вчера ние бяхме част от флота на Варшавския договор, противостояхме успешно на НАТО на Югоизточния театър, с една дума - не падаме от „клона”!
Шушу-мушу - затвори си адмиралът устата. Най-интересно беше в каюткомпанията. Пийнахме по чашка коняк (напук на всички заповеди), по още една, тръгна непринуден разговор. Изказахме възхищение от неординарните действия на англичаните на Фолклендите, визирайки епизода с подхвърлените документи за планиран десант. Тук лорд Бляк коментира кратко:
- Добрият военачалник, момчета, трябва да действа неординарно. Има риск, Но... победителите не ги съдят!
„Нещо повече, - рекох си - присвояват им титлата „лорд”.
А когато, във „втората фаза” една тлъста хлебарка с опарени от плафона крачка меко „кацна” на рамото на адмирал Бляк, той, вместо да се притесни (ние вече бяхме а-ха да псуваме), лекичко я чукна с пръст и отсече:
- Е, няма съмнение! Във флота съм. Благодаря ви, момчета!
И до днес си мисля, че оценката му бе хем вярна, хем неординарна... А годината беше 1997-а.
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ