НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
„РАЗЖАЛВАНЕТО” НА ЕДНА АДМИРАЛСКА
ТУЖУРКА
Разказано от капитан Милен Колимечков
- Господин полковник, докладва дежурният по КПП! Командващият току-що влезе в района!
„Дядо Неделчо”, както наричахме командира на новобранския център, полковник Неделчо Станев, както обичайно, се плесна по челото.
- Това не е на добро! Колимечков, идвай да го посрещаме!
Бях дежурен по център, новобранец и половина, командир на взвод, нарочен за ротен командир. Не за друго, ами титулярът ротен, бидейки началник на автомобилна служба във Военноморска база Варна, бе натворил някакви „бакии” там и търчеше уж да ги оправя, разтреперан като кадънски гащи. В базата, в отпуска, в болнични... с една дума - няма го.
Е, посрещнахме вицеадмирал Контров както се полага – командирът му докладва, че докато го е нямало нищо не се е случило, а аз бодро се представих, тъй и тъй, дежурен по център - този и този.
- То хубаво бе, Станев, ама по какво на това момче му личи, че служи във флота? Защо е със зелени дрешки? – командващият, нали трябва да намери кусур – намери го веднага.
- Тъй вярно, господин адмирал, ама те идват от Търновското училище с вещево доволствие за две години напред и всичко им е зелено! – дядо Неделчо не се предаваше лесно.
- Хайде, хайде, намерете му една тужурка, пък черен панталон, риза и
вратовръзка той ще си купи! Не е толкова трудно, нали?
- Тъй вярно! – и бурята отмина. Или поне така си помислихме, а после
позабравихме разпореждането. То да не бях само аз със зелени дрешки в този център?
Да, но за беля след седмица Той дойде отново. И познайте кой беше дежурен по център? Аз, лейтенант Колимечков! Този път с камуфлаж, пак зелен, ама на кафеви петна... Мустакът на дядо Неделчо климна като на коча семенниците! Ами сега?
Няма да изпадам в подробности по представяне, въпроси и отговори. В края на краищата на адмирала
ТУЖУРКА
Разказано от капитан Милен Колимечков
- Господин полковник, докладва дежурният по КПП! Командващият току-що влезе в района!
„Дядо Неделчо”, както наричахме командира на новобранския център, полковник Неделчо Станев, както обичайно, се плесна по челото.
- Това не е на добро! Колимечков, идвай да го посрещаме!
Бях дежурен по център, новобранец и половина, командир на взвод, нарочен за ротен командир. Не за друго, ами титулярът ротен, бидейки началник на автомобилна служба във Военноморска база Варна, бе натворил някакви „бакии” там и търчеше уж да ги оправя, разтреперан като кадънски гащи. В базата, в отпуска, в болнични... с една дума - няма го.
Е, посрещнахме вицеадмирал Контров както се полага – командирът му докладва, че докато го е нямало нищо не се е случило, а аз бодро се представих, тъй и тъй, дежурен по център - този и този.
- То хубаво бе, Станев, ама по какво на това момче му личи, че служи във флота? Защо е със зелени дрешки? – командващият, нали трябва да намери кусур – намери го веднага.
- Тъй вярно, господин адмирал, ама те идват от Търновското училище с вещево доволствие за две години напред и всичко им е зелено! – дядо Неделчо не се предаваше лесно.
- Хайде, хайде, намерете му една тужурка, пък черен панталон, риза и
вратовръзка той ще си купи! Не е толкова трудно, нали?
- Тъй вярно! – и бурята отмина. Или поне така си помислихме, а после
позабравихме разпореждането. То да не бях само аз със зелени дрешки в този център?
Да, но за беля след седмица Той дойде отново. И познайте кой беше дежурен по център? Аз, лейтенант Колимечков! Този път с камуфлаж, пак зелен, ама на кафеви петна... Мустакът на дядо Неделчо климна като на коча семенниците! Ами сега?
Няма да изпадам в подробности по представяне, въпроси и отговори. В края на краищата на адмирала
Вицеадмирал (по-късно адмирал) Христо Контров. Нищо чудно именно тази тужурка да е била „разжалвана”.
Снимка на занятие в Новобранския учебен център по времето, когато е командван от полковник Неделчо Станев. В този случай взводният командир е с флотска фуражка, но е със сухопътен камуфлаж
му беше ясно, че на нас униформите ни не са приоритет и че не съм само аз „зелен”. Той тихо разпореди нещо на шофьора си и продължи проверката. Колата му изфуча и след двадесет минути се върна. Шофьорът носеше в ръце една... адмиралска тужурка! С пагоните му, галуните, само без орденски лентички...
- Лейтенант, „разжалвам” тужурката до Вашето звание! Свалете моите атрибути и я носете със здраве!
Изпълних първата част от заповедта, приех подаръка, с помощта на флотските шивачки докарахме тужурката до моите размери, намерих панталони, риза и вратовръзка и станах флотски офицер! И то какъв!
Понесе се историята из родната флота, всички които ме познаваха, се заглеждаха в мен и подпитваха:
- А бе, Мече, това платче много файско бе, да не е от адмиралския фасон? Откъде се вреди, а? С връзки сигурно? - във флота умеят да се бъзикат яко!
Това го чувах и след като вече си имах униформа от плат за младши офицери, ама нейсе - обръгнах на подмятания. Но... историята си вървеше с мен по служебната стълбица...
След сформирането на новата „Военноморска учебна база”, наследник на центъра, на първия банкет, командирът на базата, капитан първи ранг Румен Чешмеджиев с чаша в ръка мина да се чукне с всеки поотделно. Стигна до мен, чукнахме се и рече:
- Колимечков, къде е онази тужурка, а?
„Ай сиктир бе!” - рекох си, но отговорих кротко:
- Някъде в гардероба, господин капитан!
- Новобране-е-ец, ако бях на твое място, щях да я сложа в рамка!
Е, не я сложих, но си я пазя. Заради жеста на командващия.
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
- Лейтенант, „разжалвам” тужурката до Вашето звание! Свалете моите атрибути и я носете със здраве!
Изпълних първата част от заповедта, приех подаръка, с помощта на флотските шивачки докарахме тужурката до моите размери, намерих панталони, риза и вратовръзка и станах флотски офицер! И то какъв!
Понесе се историята из родната флота, всички които ме познаваха, се заглеждаха в мен и подпитваха:
- А бе, Мече, това платче много файско бе, да не е от адмиралския фасон? Откъде се вреди, а? С връзки сигурно? - във флота умеят да се бъзикат яко!
Това го чувах и след като вече си имах униформа от плат за младши офицери, ама нейсе - обръгнах на подмятания. Но... историята си вървеше с мен по служебната стълбица...
След сформирането на новата „Военноморска учебна база”, наследник на центъра, на първия банкет, командирът на базата, капитан първи ранг Румен Чешмеджиев с чаша в ръка мина да се чукне с всеки поотделно. Стигна до мен, чукнахме се и рече:
- Колимечков, къде е онази тужурка, а?
„Ай сиктир бе!” - рекох си, но отговорих кротко:
- Някъде в гардероба, господин капитан!
- Новобране-е-ец, ако бях на твое място, щях да я сложа в рамка!
Е, не я сложих, но си я пазя. Заради жеста на командващия.
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ