НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ФИЛИПРЪЦКИ
Старите българи са се ползвали от възможността ханът да бъде наказан за това, че е издал „лош закон”. Последният, за когото знаем, че е имал такъв проблем, е Борис Михаил – Кръстителят. Но неговите обвинители били малцинство и платили за това с живота си. Древната ни история обаче познава и друго – когато „законодателят” е плащал най-високата цена за греховете си. Затова в нашия именник на хановете четем: „и този беше вместо друг”.
Ех, какво ли би станало, ако слагаха въжето на врата на всеки законодател, издал лош закон! Още римляните са били наясно какъв хаос може да настъпи и са постановили: „лош закон, но закон”!
Писачи редовно ни засипват с примери за абсурдно прилагане на закона, например в Новия Рим – САЩ, където накарали астронавтите от американската совалка „Индевър” да попълнят митнически декларации след кацането си на планетата Земя, да напишат носят ли си сувенири от Международната космическа станция. Твърди се още, че такава декларация е попълнил и Нийл Армстронг, който пръв от Земляните стъпи на Луната.
Старите българи са се ползвали от възможността ханът да бъде наказан за това, че е издал „лош закон”. Последният, за когото знаем, че е имал такъв проблем, е Борис Михаил – Кръстителят. Но неговите обвинители били малцинство и платили за това с живота си. Древната ни история обаче познава и друго – когато „законодателят” е плащал най-високата цена за греховете си. Затова в нашия именник на хановете четем: „и този беше вместо друг”.
Ех, какво ли би станало, ако слагаха въжето на врата на всеки законодател, издал лош закон! Още римляните са били наясно какъв хаос може да настъпи и са постановили: „лош закон, но закон”!
Писачи редовно ни засипват с примери за абсурдно прилагане на закона, например в Новия Рим – САЩ, където накарали астронавтите от американската совалка „Индевър” да попълнят митнически декларации след кацането си на планетата Земя, да напишат носят ли си сувенири от Международната космическа станция. Твърди се още, че такава декларация е попълнил и Нийл Армстронг, който пръв от Земляните стъпи на Луната.
Нека читателите сами решат кое животинче могат да нарекат Бойко и кое Цецо. Снимка МВ
Да им имаме проблемите, дето се вика и да се топнем малко в нашето си гьолче.
Имах определен проблем да убедя слушателите от военноморското класно на Военна академия, докато анализирахме текстове на „Наръчник Сан Ремо”, регламентиращ приложението на международното хуманитарно и военно право в морската война. „Господин капитан, - опонираха ми те, - вярвате ли си, че някой ще ги спазва тези измислени правила, победителите не ги съдят”!
Може и да си вярвам, но днешните римляни показват на света колко им е мило хуманитарното право в зандана в Гуантанамо - половината от написаното за него да е истина, пак ме полазват мравки по гърба.
Вчера (27 януари - бел. авт.) отбелязахме Международния възпоменателен ден на жертвите на Холокоста. Пак през този месец - на 23 януари, можехме да „честваме” 70 години от приемането на Закона за защита на нацията, „родния” принос за „окончателното решение на еврейския въпрос”. Законът се е радвал на всенародна подкрепа, поне така твърди в речта си формалният му вносител министър Габровски на сесията на Народното събрание. Сред мерките, които той провокира, има забележителни по своята „далновидност” решения, едно от тях е Закон за облагане с извънреден еднократен данък имуществото на българските евреи (около 50 хиляди, заедно с децата и неактивните възрастни хора, всичките до един виновни за хала на народа). Събраните през 1941 г. средства достигат 1,4 милиарда лева - за сравнение, през същата година основното перо на постъпленията в хазната, преките данъци (ДДС тогава не е имало), са около 7 милиарда лева. През 1941 г. законодателят още поставил под контрол еврейски банкови сметки за около 300 милиона лева, като постепенно ограничавал достъпа на титулярите до тях, до пълното им национализиране.
И в най-новото време имаме плахи стъпки в тази посока (слава богу, не по расов признак). Неотдавна, като стъпка за реформиране на пенсионната система, част от парите на работещите по „високите” категории труд (моряци?), натрупани в частни професионални пенсионни фондове, отплаваха към държавната съкровищница.
Последният проект на закона „Кушлев” предвижда - на придобилия имущество нов собственик също да може да се наложи конфискация, ако някога се докаже, че „старият” собственик се е занимавал с престъпна дейност.
Резервът, натрупан от вноските на осигурените лица в здравната каса, изключително „успешно” се ползва като резерв на продънената държавна хазна.
Няма съмнение, че при подходяща пропагандна кампания подобни напоителни за българската държавност мерки ще бъдат подкрепени „всенародно”. И тъй като един министър сериозно говори, че след 2013 г. данъчните ни тежести ще се определят с референдум, бързам да направя предложение за глобално печеливш ход - еднократен имуществен данък на „лицата”, по следните признаци:
- държат пари в банка с евреин в управителния съвет (също така, българин-мохамеданин, с двойно гражданство, ченге, Иво Инджев, кредитен милионер, медиен магнат, Мишо „Бирата” - да се прецени кое най-лесно ще мине за пред очите на плебса);
- живеят в къщи в квартали без канализация;
- представили са проекти за финансиране на частен бизнес по програми на Европейския съюз;
- не са се просълзили от гордост, когато са научили, че в Япония Бойко Борисов е скъсал копче от сакото на един министър;
- убедени са, че Цветан Цветанов ползва езиков речник с повече от 142 думи;
- мислят си, че Веселин Маринов е певец;
- взели са пари назаем от Агоп;
- помнят текста на втория куплет на българския химн;
- поне веднъж са кандидатствали за обучение във Висшето военноморско училище;
- знаят, че парите не миришат (за разлика от другите, които дори не са помирисвали пари);
- правят разлика между автомобилите с марка „Логан” и „Ламборджини”.
Списъкът на „признаците” на лицата е открит, но очевидно тук ще става дума за спасителна операция за оцеляване на българското. Точно така са си мислели и онези от Народното събрание, когато са приемали Закона за защита на нацията, преди 70 години. И всичките по-късно намазали въжето, защото били приели „лош закон”, а пропуснали да станат победители.
Точно така си мислят и онези наши съвременници, които за по-малко от две години са успели да преправят над 150 лоши закона - а те са станали още по-лоши. И са приели по-малко от 10 нови, от лоши по-лоши. И се ползват с всенародната подкрепа - евалла! И аз ги обичам (платонично), и вие! Но кой ще каже, какво е любов - дали „шум на море” или „среща случайна пред някоя кратка пиянка”?
По повод писа ръка МАРИНОВА
Имах определен проблем да убедя слушателите от военноморското класно на Военна академия, докато анализирахме текстове на „Наръчник Сан Ремо”, регламентиращ приложението на международното хуманитарно и военно право в морската война. „Господин капитан, - опонираха ми те, - вярвате ли си, че някой ще ги спазва тези измислени правила, победителите не ги съдят”!
Може и да си вярвам, но днешните римляни показват на света колко им е мило хуманитарното право в зандана в Гуантанамо - половината от написаното за него да е истина, пак ме полазват мравки по гърба.
Вчера (27 януари - бел. авт.) отбелязахме Международния възпоменателен ден на жертвите на Холокоста. Пак през този месец - на 23 януари, можехме да „честваме” 70 години от приемането на Закона за защита на нацията, „родния” принос за „окончателното решение на еврейския въпрос”. Законът се е радвал на всенародна подкрепа, поне така твърди в речта си формалният му вносител министър Габровски на сесията на Народното събрание. Сред мерките, които той провокира, има забележителни по своята „далновидност” решения, едно от тях е Закон за облагане с извънреден еднократен данък имуществото на българските евреи (около 50 хиляди, заедно с децата и неактивните възрастни хора, всичките до един виновни за хала на народа). Събраните през 1941 г. средства достигат 1,4 милиарда лева - за сравнение, през същата година основното перо на постъпленията в хазната, преките данъци (ДДС тогава не е имало), са около 7 милиарда лева. През 1941 г. законодателят още поставил под контрол еврейски банкови сметки за около 300 милиона лева, като постепенно ограничавал достъпа на титулярите до тях, до пълното им национализиране.
И в най-новото време имаме плахи стъпки в тази посока (слава богу, не по расов признак). Неотдавна, като стъпка за реформиране на пенсионната система, част от парите на работещите по „високите” категории труд (моряци?), натрупани в частни професионални пенсионни фондове, отплаваха към държавната съкровищница.
Последният проект на закона „Кушлев” предвижда - на придобилия имущество нов собственик също да може да се наложи конфискация, ако някога се докаже, че „старият” собственик се е занимавал с престъпна дейност.
Резервът, натрупан от вноските на осигурените лица в здравната каса, изключително „успешно” се ползва като резерв на продънената държавна хазна.
Няма съмнение, че при подходяща пропагандна кампания подобни напоителни за българската държавност мерки ще бъдат подкрепени „всенародно”. И тъй като един министър сериозно говори, че след 2013 г. данъчните ни тежести ще се определят с референдум, бързам да направя предложение за глобално печеливш ход - еднократен имуществен данък на „лицата”, по следните признаци:
- държат пари в банка с евреин в управителния съвет (също така, българин-мохамеданин, с двойно гражданство, ченге, Иво Инджев, кредитен милионер, медиен магнат, Мишо „Бирата” - да се прецени кое най-лесно ще мине за пред очите на плебса);
- живеят в къщи в квартали без канализация;
- представили са проекти за финансиране на частен бизнес по програми на Европейския съюз;
- не са се просълзили от гордост, когато са научили, че в Япония Бойко Борисов е скъсал копче от сакото на един министър;
- убедени са, че Цветан Цветанов ползва езиков речник с повече от 142 думи;
- мислят си, че Веселин Маринов е певец;
- взели са пари назаем от Агоп;
- помнят текста на втория куплет на българския химн;
- поне веднъж са кандидатствали за обучение във Висшето военноморско училище;
- знаят, че парите не миришат (за разлика от другите, които дори не са помирисвали пари);
- правят разлика между автомобилите с марка „Логан” и „Ламборджини”.
Списъкът на „признаците” на лицата е открит, но очевидно тук ще става дума за спасителна операция за оцеляване на българското. Точно така са си мислели и онези от Народното събрание, когато са приемали Закона за защита на нацията, преди 70 години. И всичките по-късно намазали въжето, защото били приели „лош закон”, а пропуснали да станат победители.
Точно така си мислят и онези наши съвременници, които за по-малко от две години са успели да преправят над 150 лоши закона - а те са станали още по-лоши. И са приели по-малко от 10 нови, от лоши по-лоши. И се ползват с всенародната подкрепа - евалла! И аз ги обичам (платонично), и вие! Но кой ще каже, какво е любов - дали „шум на море” или „среща случайна пред някоя кратка пиянка”?
По повод писа ръка МАРИНОВА