НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ТЪЖНА ИСТОРИЯ С МНОГО (НЕ САМО МОРСКИ)
ВЪПРОСИТЕЛНИ
Публикацията в „Твоят ден” от 26 януари т.г., разкриваща агентурното минало на осем висши офицери от ВМС в структурите на бившата Държавна сигурност навежда на тъжни мисли и предизвиква ред въпросителни както у варненската общественост, така и сред воините от резерва и запаса.
Иска ми се да започна с едно съждение. Мисля, че в публикацията е следвало да се уточни, че изброените кадрови офицери не са били във висше военно звание при вербуването им. Макар това да насочва веднага мисълта на читателя към подличкото: „Дали пък именно това не им е помогнало да се издигнат в службата”?
Тъжно е, много е тъжно, че кадрови офицери са ползвани за „уши” и „очи” на контраразузнаването и най-тъжното е, че имената им трудно могат да бъдат
ВЪПРОСИТЕЛНИ
Публикацията в „Твоят ден” от 26 януари т.г., разкриваща агентурното минало на осем висши офицери от ВМС в структурите на бившата Държавна сигурност навежда на тъжни мисли и предизвиква ред въпросителни както у варненската общественост, така и сред воините от резерва и запаса.
Иска ми се да започна с едно съждение. Мисля, че в публикацията е следвало да се уточни, че изброените кадрови офицери не са били във висше военно звание при вербуването им. Макар това да насочва веднага мисълта на читателя към подличкото: „Дали пък именно това не им е помогнало да се издигнат в службата”?
Тъжно е, много е тъжно, че кадрови офицери са ползвани за „уши” и „очи” на контраразузнаването и най-тъжното е, че имената им трудно могат да бъдат
Дали оповестените сътрудници на структурите на бившата Държавна сигурност са „пеели” или са мълчели като риби и не са злепоставяли свои колеги, това вероятно ще разберем в близко бъдеще.
„изчистени”, в смисъл - дали са изпълнявали задачи „на ползу роду”, или са злепоставяли колеги и приятели!
Моето съзнание априори не иска да побере факта, че български офицер може да се съгласи да стане „агент”, или „осведомител”! Покойният ми приятел, „царският” офицер мичман I ранг Христо Миевски казваше: „Каузата и партията на офицера е България! Принадлежността му към партия, или служенето на друга кауза е крачка надолу!”
Ще кажете - времената бяха такива! Добре, защо тогава структурите на Държавна сигурност са „посягали” на офицери! Нали същата тази власт ни набиваше непрекъснато в главите, че армията няма вътрешна функция! Нейната работа е да брани Родината от външния враг. А контраразузнаването търсеше врага сред нас! При цялото ми уважение към кадровия апарат на онези структури, които са си вършили работата несъмнено професионално, вербуването на кадрови военни като агенти според мен е нечисто дело! Ето за това е тъжно...
А колко въпроси „валят” в главите на хората? ЗАЩО тези хора са получили достъп до класифицирана информация на НАТО и Европейския съюз? ДАЛИ Комисията по защита на класифицираната информация е работила лошо, ИЛИ Държавна сигурност още работи, при това по-добре от ЦРУ? КАК някои от тези хора след 10 ноември 1989 г. са стигнали до висши ръководни длъжности, НИМА никой не е знаел за агентурното им минало? ЗАЩО военният ни министър не възнамерява да изведе от състава на администрацията си тези хора? ЗАЩО ще отзовава само онези, които са на работа в чужди легации - че те са си „легални” разузнавачи!
И най-важният, лично за мен въпрос, като човек, който много или малко е работил с всички тях, а някои още уважава дълбоко - след като им е „лепнато” това „петно”, не само на тях, ами и на децата им, не трябва ли сега същият този, който го е лепнал да отговори на въпроса - все пак те доносници ли са, или убедено и честно са помагали?
Защото аз не искам да вярвам, че контраадмирал Костадин Русков е доносничил...
28 януари 2011 г.
Варна
капитан I ранг Станко СТАНКОВ
офицер от резерва на БА
Бележка: Авторът не ангажира институциите в които работи и членува с личната си позиция.
Моето съзнание априори не иска да побере факта, че български офицер може да се съгласи да стане „агент”, или „осведомител”! Покойният ми приятел, „царският” офицер мичман I ранг Христо Миевски казваше: „Каузата и партията на офицера е България! Принадлежността му към партия, или служенето на друга кауза е крачка надолу!”
Ще кажете - времената бяха такива! Добре, защо тогава структурите на Държавна сигурност са „посягали” на офицери! Нали същата тази власт ни набиваше непрекъснато в главите, че армията няма вътрешна функция! Нейната работа е да брани Родината от външния враг. А контраразузнаването търсеше врага сред нас! При цялото ми уважение към кадровия апарат на онези структури, които са си вършили работата несъмнено професионално, вербуването на кадрови военни като агенти според мен е нечисто дело! Ето за това е тъжно...
А колко въпроси „валят” в главите на хората? ЗАЩО тези хора са получили достъп до класифицирана информация на НАТО и Европейския съюз? ДАЛИ Комисията по защита на класифицираната информация е работила лошо, ИЛИ Държавна сигурност още работи, при това по-добре от ЦРУ? КАК някои от тези хора след 10 ноември 1989 г. са стигнали до висши ръководни длъжности, НИМА никой не е знаел за агентурното им минало? ЗАЩО военният ни министър не възнамерява да изведе от състава на администрацията си тези хора? ЗАЩО ще отзовава само онези, които са на работа в чужди легации - че те са си „легални” разузнавачи!
И най-важният, лично за мен въпрос, като човек, който много или малко е работил с всички тях, а някои още уважава дълбоко - след като им е „лепнато” това „петно”, не само на тях, ами и на децата им, не трябва ли сега същият този, който го е лепнал да отговори на въпроса - все пак те доносници ли са, или убедено и честно са помагали?
Защото аз не искам да вярвам, че контраадмирал Костадин Русков е доносничил...
28 януари 2011 г.
Варна
капитан I ранг Станко СТАНКОВ
офицер от резерва на БА
Бележка: Авторът не ангажира институциите в които работи и членува с личната си позиция.