НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЕЛЕГАЦИЯ ДО БРАЗИЛИЯ
(1922 Г.)
Морскоисторически прочит на книгата „Към Екватора” от Стоян Омарчевски (1923 г.)
Едва ли читателите на „Морски вестник” предполагат, че има някаква връзка между българо-бразилските отношения, историята на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и морската история на България. Поводът да насоча вниманието към този нелогичен на пръв поглед въпрос е рязко засиленият в последно време български интерес към Бразилия. Причината за него е отлично известна и няма да я споменавам. В националната библиография (но не и в морската историография) от близо четири десетилетия е известна и книгата, която е източник за изясняването на споменатия въпрос – „Към Екватора. На Световното изложение в Рио де Жанейро Бразилия – Южна Америка” от Стоян Омарчевски, издадена през 1923 г. в „Библиотека на БЗНС”. За нея през последните години напомниха доц. д-р Йордан Баев (2007 г.), Румен Стоянов – автор на предговора към книгата „Ханаан” от Граса Араня (издадена 2009 г.), и литературният историк Георги Н. Николов (януари т.г.). Тук ще наблегна предимно на морскоисторическия прочит и уточняването на някои твърдения както на автора на книгата, така и на нейни тълкуватели.
СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ (1885 – 1941 г.) е виден политик, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски (1920 – 1923 г.), общественик и журналист. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в Софийския университет. Има изключителен принос за просветните и културните реформи на земеделското управление. По негово предложение през 1922 г. Първи ноември е обявен за Ден на народните будители. В края на 1921 г. по законодателен път и с нов Правилник на Университета „се забранява политическата дейност на ученици и студенти, ръководни дейци на политическите партии трябва да напуснат преподавателските катедри в Университета, увеличават се студентските такси, без приемен изпит се записват съкратените от армията офицери” („Летопис на просветното министерство 1879 - 1995”, с. 45 – 46). Преподаватели и студенти възприемат тези мерки като посегателство върху академичната автономия и през февруари – март 1922 г. започва университетска криза, по време на която както академичните среди, така и министър Омарчевски проявяват неотстъпчивост. Вероятно това е причината три месеца по-късно Министерският съвет да вземе решение да изпрати министъра на народното просвещение да посети като представител на България Световното изложение в Рио де Жанейро, открито през септември 1922 г. В книгата си Ст. Омарчевски отрича подобна връзка, но все пак е факт, че две седмици след отпътуването му неговият временен заместник подписва споразумение с ректора на Софийския университет, с което на практика са приети всички условия на академичната общност.
Българската делегация за Бразилия е в състав Ст. Омарчевски, д-р Филип Манолов – главен секретар на Министерството на народното просвещение и Асен Стамболийски – син на министър-председателя. Задачата на делегацията е да посети най-напред българските колонии в Северна Америка, да организира всестранното представяне на България по време на Световното изложение в Рио де Жанейро, да участва в тържествата по случай 100-годишнината на независимостта на Бразилия и да потърси „защита и покровителство на българските интереси всред южно-американските управляващи среди”.
На 2 август 1922 г. делегацията отпътува с Ориент-експрес за Париж, където пребивава няколко дни, за да уреди с някоя параходна компания пътуването до Южна Америка през Северна Америка, но както поради краткото време, така и заради извънредно високите цени на билетите се налага да заминат направо за Бразилия. Тази загуба на време и провалянето на изпълнението на първата задача на делегацията са твърде озадачаващи, защото още в началото на юли с. г. известната параходна агенция на Тома К. Бакрачев в София помества реклама, че организира плавания от Бордо до Рио де Жанейро за 12 дни, като за посетителите на предстоящото Световно изложение предлага „отстъпки и улеснения при пътуването”. При това прави впечатление, че в Париж българската делегация купува билети от параходната компания „Сюд Атлантик”, а тъкмо на нея Т. Бакрачев е генерален представител за България.
Плаването от Бордо до Рио де Жанейро е осъществено с модерния презокеански пътнически параход „Масилия” (в експлоатация от 1920 г., брутна вместимост 15 417 рег. т, 182,6 х 19,6 м, 1098 пътника). При отплаването от Бордо шест военни кораба отдават почести, като придружават „Масилия” до напускането му на френските териториални води. Освен българската делегация на борда му пътуват още три делегации: аржентинска - с ръководител новоизбраният президент Марсело Торкато де Алвеар, френска - с ръководител депутатът Ж. Жерард, и белгийска - с ръководител кметът на Брюксел д-р Макс. Във връзка с това Ст. Омарчевски отбелязва, че по време на плаването „българският трикольорен флаг се развяваше наравно с флаговете на всички мисии на борда на парахода”. На 31 август 1922 г. при влизането на „Масилия” в залива Гуанабара при Рио де Жанейро всяко от двете исторически укрепления на Копакабана дава по 21 оръдейни салюта за всяка официална делегация на борда на кораба, вкл. българската.
Юбилейните тържества започват на 7 септември. На следващия ден е устроен военноморски парад с участието на ескадри от Англия, Япония, Аржентина и Бразилия. Всяка една от тях с 21 оръдейни салюта отдава чест на кораба, на който се намира президентът на Бразилия заедно с гостуващите делегации. Според Ст. Омарчевски, в тържествата участват представители на всички южноамерикански и североамерикански държави, Китай, Япония и всички европейски държави с уговорката, че от балканските е поканена само България. На редица места в книгата си той изтъква специалното внимание, оказано на българската делегация. Министър Ст. Омарчевски е приет от бразилския министър на външните работи, съпругата на бразилския президент Мария Песоа и от президента Епитасио Песоа. При посещението на българската делегация в град Сао Паоло тя е посрещната с военни почести, нейният ръководител е приет от премиера на едноименния бразилски щат, който в чест на своя български гост устройва военен парад, една улица на Сао Паоло по-късно е наименована на българската столица.
(1922 Г.)
Морскоисторически прочит на книгата „Към Екватора” от Стоян Омарчевски (1923 г.)
Едва ли читателите на „Морски вестник” предполагат, че има някаква връзка между българо-бразилските отношения, историята на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и морската история на България. Поводът да насоча вниманието към този нелогичен на пръв поглед въпрос е рязко засиленият в последно време български интерес към Бразилия. Причината за него е отлично известна и няма да я споменавам. В националната библиография (но не и в морската историография) от близо четири десетилетия е известна и книгата, която е източник за изясняването на споменатия въпрос – „Към Екватора. На Световното изложение в Рио де Жанейро Бразилия – Южна Америка” от Стоян Омарчевски, издадена през 1923 г. в „Библиотека на БЗНС”. За нея през последните години напомниха доц. д-р Йордан Баев (2007 г.), Румен Стоянов – автор на предговора към книгата „Ханаан” от Граса Араня (издадена 2009 г.), и литературният историк Георги Н. Николов (януари т.г.). Тук ще наблегна предимно на морскоисторическия прочит и уточняването на някои твърдения както на автора на книгата, така и на нейни тълкуватели.
СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ (1885 – 1941 г.) е виден политик, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски (1920 – 1923 г.), общественик и журналист. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в Софийския университет. Има изключителен принос за просветните и културните реформи на земеделското управление. По негово предложение през 1922 г. Първи ноември е обявен за Ден на народните будители. В края на 1921 г. по законодателен път и с нов Правилник на Университета „се забранява политическата дейност на ученици и студенти, ръководни дейци на политическите партии трябва да напуснат преподавателските катедри в Университета, увеличават се студентските такси, без приемен изпит се записват съкратените от армията офицери” („Летопис на просветното министерство 1879 - 1995”, с. 45 – 46). Преподаватели и студенти възприемат тези мерки като посегателство върху академичната автономия и през февруари – март 1922 г. започва университетска криза, по време на която както академичните среди, така и министър Омарчевски проявяват неотстъпчивост. Вероятно това е причината три месеца по-късно Министерският съвет да вземе решение да изпрати министъра на народното просвещение да посети като представител на България Световното изложение в Рио де Жанейро, открито през септември 1922 г. В книгата си Ст. Омарчевски отрича подобна връзка, но все пак е факт, че две седмици след отпътуването му неговият временен заместник подписва споразумение с ректора на Софийския университет, с което на практика са приети всички условия на академичната общност.
Българската делегация за Бразилия е в състав Ст. Омарчевски, д-р Филип Манолов – главен секретар на Министерството на народното просвещение и Асен Стамболийски – син на министър-председателя. Задачата на делегацията е да посети най-напред българските колонии в Северна Америка, да организира всестранното представяне на България по време на Световното изложение в Рио де Жанейро, да участва в тържествата по случай 100-годишнината на независимостта на Бразилия и да потърси „защита и покровителство на българските интереси всред южно-американските управляващи среди”.
На 2 август 1922 г. делегацията отпътува с Ориент-експрес за Париж, където пребивава няколко дни, за да уреди с някоя параходна компания пътуването до Южна Америка през Северна Америка, но както поради краткото време, така и заради извънредно високите цени на билетите се налага да заминат направо за Бразилия. Тази загуба на време и провалянето на изпълнението на първата задача на делегацията са твърде озадачаващи, защото още в началото на юли с. г. известната параходна агенция на Тома К. Бакрачев в София помества реклама, че организира плавания от Бордо до Рио де Жанейро за 12 дни, като за посетителите на предстоящото Световно изложение предлага „отстъпки и улеснения при пътуването”. При това прави впечатление, че в Париж българската делегация купува билети от параходната компания „Сюд Атлантик”, а тъкмо на нея Т. Бакрачев е генерален представител за България.
Плаването от Бордо до Рио де Жанейро е осъществено с модерния презокеански пътнически параход „Масилия” (в експлоатация от 1920 г., брутна вместимост 15 417 рег. т, 182,6 х 19,6 м, 1098 пътника). При отплаването от Бордо шест военни кораба отдават почести, като придружават „Масилия” до напускането му на френските териториални води. Освен българската делегация на борда му пътуват още три делегации: аржентинска - с ръководител новоизбраният президент Марсело Торкато де Алвеар, френска - с ръководител депутатът Ж. Жерард, и белгийска - с ръководител кметът на Брюксел д-р Макс. Във връзка с това Ст. Омарчевски отбелязва, че по време на плаването „българският трикольорен флаг се развяваше наравно с флаговете на всички мисии на борда на парахода”. На 31 август 1922 г. при влизането на „Масилия” в залива Гуанабара при Рио де Жанейро всяко от двете исторически укрепления на Копакабана дава по 21 оръдейни салюта за всяка официална делегация на борда на кораба, вкл. българската.
Юбилейните тържества започват на 7 септември. На следващия ден е устроен военноморски парад с участието на ескадри от Англия, Япония, Аржентина и Бразилия. Всяка една от тях с 21 оръдейни салюта отдава чест на кораба, на който се намира президентът на Бразилия заедно с гостуващите делегации. Според Ст. Омарчевски, в тържествата участват представители на всички южноамерикански и североамерикански държави, Китай, Япония и всички европейски държави с уговорката, че от балканските е поканена само България. На редица места в книгата си той изтъква специалното внимание, оказано на българската делегация. Министър Ст. Омарчевски е приет от бразилския министър на външните работи, съпругата на бразилския президент Мария Песоа и от президента Епитасио Песоа. При посещението на българската делегация в град Сао Паоло тя е посрещната с военни почести, нейният ръководител е приет от премиера на едноименния бразилски щат, който в чест на своя български гост устройва военен парад, една улица на Сао Паоло по-късно е наименована на българската столица.
Стоян Омарчевски (1885 – 1941 г.)
Стоян Омарчевски произнася реч при честването на Деня на Св. Св. Кирил и Методий.
Титулната страница на „Към Екватора. На Световното изложение в Рио де Жанейро Бразилия – Южна Америка” от Стоян Омарчевски, издадена през 1923 г. в „Библиотека на БЗНС”.
Корабът „Масилия”
Първата витрина от българската изложба на Световното изложение в Рио де Жанейро.
Корабът „Гелрия”
Ст. Омарчевски полага изключителни усилия и предприемчивост, за да организира българската изложба на Световното изложение в Рио де Жанейро. Главната трудност е местният закон, който забранява представянето на чуждестранни изложители в павилионите на Бразилия. Въпреки това българският министър успява само за пет дни да уреди заобикалянето на закона, да получи място в зала на Индустриалния павилион на Бразилия и с двамата си придружители да подготви изложбата. Макар и скромна на вид (само два шкафа), тя привлича вниманието на посетителите, пет български предмета получават първа награда, а розовото масло - „награда за превъзходство”, т.к. за неговите качества в правилника за наградите липсва достатъчно високо отличие.
След шестдневно пребиваване в Сао Паоло българската делегация с военни почести и военна музика, която изпълнява „Шуми Марица”, е изпратена с влак за пристанищния град Сантуш, откъдето през Рио де Жанейро отплава за Франция. Обратното плаване е с нидерландския товаро-пътнически параход „Гелрия” (в експлоатация от 1913 г., брутна вместимост 14 053 рег. т, 170,7х19,8 м, 1423 пътника).
Значителна част от пътеписа „Към Екватора” е посветена на представянето на Бразилия от географско, историческо, етнографско и икономическо гледище. Книгата на Ст. Омарчевски не е обаче нито „предполагаемо първата за тази страна”, още по-малко „първата наша книга за Бразилия”, неправилно е и предположението, че тя е „първа ... и за Латинска Америка”, защото още през 1902 г. се появява книга за Бразилия, през 1922 г. - „Аржентина и нейните богатства” (историко-географски, икономически, стопански, земеделски, индустриален и търговски преглед с подробни статистически сведения и илюстрации), а напълно възможно е да има и други по-ранни български издания за южноамерикански страни. Това не намалява достойнствата на пътеписа „Към Екватора”. Към публикуваните за него вече сведения допълвам, че Ст. Омарчевски предлага „Да се създаде едно пряко параходно съобщение между Бразилия и България и да се образува в някое българско пристанище антрепозит (склад - И.А.) на кафе за целия Балкански полуостров”. Според него тази идея „особено се нравеше на бразилските експортьори на кафе”. Във връзка с това още след завръщането в София по доклад на министър Ст. Омарчевски правителството прави постъпки в Рио де Жанейро да се назначи един почетен български консул. С твърдението си от 1923 г. просветният министър поставя загадка през историографията, която от години приема, че първото почетно консулство на България в Рио де Жанейро било открито през 1922 г., а очевидно поне към началото на следващата година то все още не се е появило там. Солидният „Общ годишник на България 1922” също потвърждава, че през тази година не функционира българско консулство в Бразилия.
Книгата „Към Екватора” съдържа интересни сведения за българската морска история. Тя документира, че Бразилия засвидетелства на най-високо равнище изумително уважение към България още през далечната 1922 г. Сравнението на текста на книгата със съвременен преглед на 150-годишната история на българската бразилистика ясно показва, че пътеписът на Стоян Омарчевски е все още твърде слабо използван източник за ранното българско присъствие в Южна Америка.
Иван АЛЕКСИЕВ