НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ДОКТОРЕ, КАЖИ!
Всеки сербез-грък, който стиска в джоба си две евра на едро, може да се има за Капетан, на потурначето с издънените дочени гащи му е кеф като му кажат Кямал Бей, а на дядо Неделчо Балъкчията баща му го прогласил за Консул, защото за един хубав хабер извървял пешком пътя от Тулча до Балчик, с една торба сушени круши и с един чифт обувки преметнати на врата, а пред родната стряха вече носел в ръка и табаните на краката си, които се отпорили от дългия път. Дядо Консул – така съм го запомнил и така си отиде, човекът.
Ама никой не иска да се драска за „доцент”, брат ми, все налитат като мухи на фъсня на „професор”. То не беше Иван Славков, не беше Хачо Бояджиев, макар че и двамата имат мая за цяла академия. Кой ги бие по главите да се кичат като професори на Киево-монголския, той и Тихоокеански университет? Разбирам да беше пернишката ПАТКА, нея поне господарите на ефира я припознават.
Познавам един професор, който е изобретил компаса, сочещ на юг и е открил за българската наука астрологичната психология, но хубав-лош, професурата му е легитимна и поне не е самозванец. Знае се кой, кога, защо и по кой закон го е накичил с това звание, и сега като срещна на пътя някои от тях, от срам минават на отсрещния тротоар, но това е друга тема. Думата ми е за самозванците, които надничат иззад всеки ъгъл.
Вземи професор Вучков, например. Той е доктор на
Всеки сербез-грък, който стиска в джоба си две евра на едро, може да се има за Капетан, на потурначето с издънените дочени гащи му е кеф като му кажат Кямал Бей, а на дядо Неделчо Балъкчията баща му го прогласил за Консул, защото за един хубав хабер извървял пешком пътя от Тулча до Балчик, с една торба сушени круши и с един чифт обувки преметнати на врата, а пред родната стряха вече носел в ръка и табаните на краката си, които се отпорили от дългия път. Дядо Консул – така съм го запомнил и така си отиде, човекът.
Ама никой не иска да се драска за „доцент”, брат ми, все налитат като мухи на фъсня на „професор”. То не беше Иван Славков, не беше Хачо Бояджиев, макар че и двамата имат мая за цяла академия. Кой ги бие по главите да се кичат като професори на Киево-монголския, той и Тихоокеански университет? Разбирам да беше пернишката ПАТКА, нея поне господарите на ефира я припознават.
Познавам един професор, който е изобретил компаса, сочещ на юг и е открил за българската наука астрологичната психология, но хубав-лош, професурата му е легитимна и поне не е самозванец. Знае се кой, кога, защо и по кой закон го е накичил с това звание, и сега като срещна на пътя някои от тях, от срам минават на отсрещния тротоар, но това е друга тема. Думата ми е за самозванците, които надничат иззад всеки ъгъл.
Вземи професор Вучков, например. Той е доктор на
Знае се, че Академия е философската школа на Платон в древна Гърция, наречена по името на една градина край Атина, посветена на митичния герой Академ. Там Платон излагал своята философия пред учениците си. Което пък не пречело на неговите академици от време на време да скачат в колесниците и да опъват лъковете, за да разрешат някои спорове помежду си. В наше време градините ги реституираха, Платон(-овците) ги пенсионираха, а някои академици не стават и за бъркане на трици.
науките, автор на уникални изследвания и публикации, и като изключим вдетиняването му поради напредналата възраст, като учен заслужава адмирации. Кой го бие и него по коравата глава да се пише за „професор”, какъвто не е, освен ако не го е излъгала някоя частна люпилня за министри?
Помниш ли я още онази блонди-професорка Желева? Като я питаха къде е Хаити и тя каза, че като я изберат за еврокомисар - ще се метне на самолета и ще каже на пилота „Карай за Хаити!”, той няма начин да не знае къде е.
Друга манджа е „професор” Кушлев. Гледам, че някаква парламентарна комисия се била опънала на професорското му достойнство. Той си е старши научен сътрудник ІІ степен още от преди Балканските войни, ще рече - от кумова срама „доцент”, но я кара американски, навсякъде се драска за професор.
Доктор Чирков и той се професира като откачен, като че ли „доктор” не му стига на синята джука. Някога министърът на здравеопазването се беше зарекъл да го прогласи за такъв, стига да донесе съответната тапия от кое да е килийно училище, но Чирков пази тайна като италианец!
И Евгени Дайнов е „професор”, ама не си признава на кого, макар че, мене ако питаш, като ги сложиш на кантара, писанията му стигат за три професури.
Един уважаван професор по право пък, вече на преклонна възраст, най-сериозно се титулуваше „академик” - на академията Платон, ако я помниш.
Има и друг терк, Свилен Александров си беше направил визитки на български и на немски език. От едната страна пише, че е главен асистент (мани-мани!), а от другата - на немски „docent”. Защото по Германиите викат доценти на главните асистенти, ама като ти подаде картичката нагоре с латинската страна и бре-бре, голям човек! Един наш инженерен кадър май беше прекарал така бате Станко, като му докарал кетап за „docent” от института „Позитум”, и той на немски.
Преди ден-два мазен вестник ни извести, че Гьорето Първанов бил четири пъти доктор на науките - пък се оказва, че е само „кандидат”, а другото било „Доктор казуса”, както казваше един голям началник - на Миан-манската академия за судоку, на Магаданския колеж за фолклор и вуду-магия, и на читалището в Стръмно стърнище, община Магнаур.
Знаеш ли, брат ми, защо тези се срамуват да се титулуват с достойното „доктор”, както е прието по света? От инженер Иван Петров съм го чувал, оня с големите вежди, дето като се качил за първи път от „Трабант” на „Лада” катастрофирал два пъти - защото тръгнал напред на заден ход, а като излизал от колата, от притеснение стъпил накриво и си навехнал глезена.
Като си контузил така геройски и тръгнал да се лекува, влязъл на куц крак в една клиника, а там още на първата врата вляво видял дебело изписано: „ДОКТОР ИВАНОВ”.
„Докторе, докторе, - помислил си Иван Петров, - като се знам аз какъв съм инженер, кой те знае тебе какъв си доктор” - и си излязъл, човекът!
Ръка МАРИНОВА
Снимка МВ
Помниш ли я още онази блонди-професорка Желева? Като я питаха къде е Хаити и тя каза, че като я изберат за еврокомисар - ще се метне на самолета и ще каже на пилота „Карай за Хаити!”, той няма начин да не знае къде е.
Друга манджа е „професор” Кушлев. Гледам, че някаква парламентарна комисия се била опънала на професорското му достойнство. Той си е старши научен сътрудник ІІ степен още от преди Балканските войни, ще рече - от кумова срама „доцент”, но я кара американски, навсякъде се драска за професор.
Доктор Чирков и той се професира като откачен, като че ли „доктор” не му стига на синята джука. Някога министърът на здравеопазването се беше зарекъл да го прогласи за такъв, стига да донесе съответната тапия от кое да е килийно училище, но Чирков пази тайна като италианец!
И Евгени Дайнов е „професор”, ама не си признава на кого, макар че, мене ако питаш, като ги сложиш на кантара, писанията му стигат за три професури.
Един уважаван професор по право пък, вече на преклонна възраст, най-сериозно се титулуваше „академик” - на академията Платон, ако я помниш.
Има и друг терк, Свилен Александров си беше направил визитки на български и на немски език. От едната страна пише, че е главен асистент (мани-мани!), а от другата - на немски „docent”. Защото по Германиите викат доценти на главните асистенти, ама като ти подаде картичката нагоре с латинската страна и бре-бре, голям човек! Един наш инженерен кадър май беше прекарал така бате Станко, като му докарал кетап за „docent” от института „Позитум”, и той на немски.
Преди ден-два мазен вестник ни извести, че Гьорето Първанов бил четири пъти доктор на науките - пък се оказва, че е само „кандидат”, а другото било „Доктор казуса”, както казваше един голям началник - на Миан-манската академия за судоку, на Магаданския колеж за фолклор и вуду-магия, и на читалището в Стръмно стърнище, община Магнаур.
Знаеш ли, брат ми, защо тези се срамуват да се титулуват с достойното „доктор”, както е прието по света? От инженер Иван Петров съм го чувал, оня с големите вежди, дето като се качил за първи път от „Трабант” на „Лада” катастрофирал два пъти - защото тръгнал напред на заден ход, а като излизал от колата, от притеснение стъпил накриво и си навехнал глезена.
Като си контузил така геройски и тръгнал да се лекува, влязъл на куц крак в една клиника, а там още на първата врата вляво видял дебело изписано: „ДОКТОР ИВАНОВ”.
„Докторе, докторе, - помислил си Иван Петров, - като се знам аз какъв съм инженер, кой те знае тебе какъв си доктор” - и си излязъл, човекът!
Ръка МАРИНОВА
Снимка МВ