НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПРЕДМАРТЕНСКА ГЛУМА ЗА МАМИЦАТА НА
БЪЛГАРИЯ
Месец март открива не само сезона на гларусите. Събужда се всичко живо, ранните цветчета заедно с традиционната българска мартеница ни напомнят за живеца на нашенското жилаво семе, селските баби тръгват покрай плетищата да си наберат от новата коприва („Пролет пукна – ние не!”), пчелите развалят зимното кълбо в кошера и излизат да се облетят...
Едвам започнал месецът – иде ред да отбележим националния празник Трети март. И както се случва през последните години, надигат глас несъгласните Санстефанския мирен договор да олицетворява националната ни идентичност. Никой обаче не отрича, че той сочи с две ръце към националния идеал, вдъхновявал в годините на съзидание и подем поколения родолюбци, строителите на Третото българско царство.
Макар че скоро се разбрало, че „царство” ще им бъде онова орязано васално Княжество, но националният идеал – България единна и неделима, все още стоплял сърцата на мнозина.
И започнали да се появяват новите символи. Със знамето всичко било наред, само трябвало да се пренаредят цветовете, които Раковски развявал с Легията, за да не повторят италианското. Короната си била на място, като монархически символ. Допълзял и лъвът, разрошил грива като символ на..., и аз не знам на какво. Стефан Стамболов предложил на гърба на всяка монета да се изписва девизът „Съединението прави силата”. Новите българи си приели и Конституция, и работата им тръгнала. Избрали си Княз, събрали две торби шарен боб да проведат първите избори, открили народната банка, създали полиция, приели випуск във военното училище, вдигнали флагове на корабите от Флотилията, започнали да събират данъци.
Като си избрали Княз, той пък взел, че суспендирал Конституцията. Междувременно в страната действал Закон за борба с разбойничеството, защото онова, на което в Турско му викали „хайдутлук”, вече не вървяло и разбойниците ги бесели по дърветата на поразия.
След това дошло Съединението, макар че финансистите на Княжеството треперели от страх, как ще се оправят с харчовете на банкрутиралата Източна Румелия, а Тодор Икономов казал, че като вземем Румелията, ще се простим завинаги с мечтите за Българска Македония – обявили го за малоумен и толкоз.
Сръбският крал Милан, като мъж, удостоен с най-високата степен на българския орден „За храброст”, тръгнал решен да ни покаже кой коли кучето и си го получил.
Междувременно „нашите” свалили Князчето, но след това другите „наши” го върнали на трона, ама той повече не искал.
Малко по-късно с кораб по Дунав, облечен в генералска униформа, на българска земя стъпил новоизбраният Княз Фердинанд, а Стамболов, като видял вирнатата му козя брада, уж бил казал на стоящия до него Сава Муткуров: „Мамицата й ще е.. на България този княз!”, ама като не съм бил там!
А на село българите си я карали все така, „току поглеж – дий, воле, дий!”.
Може и да не го е казал това Князът, ама работата станала. Така се изнизал деветнадесетият век и дошъл двадесетият, през който Фердинанд, заедно с хубавите неща, продължил с голям успех онова дело, за което го бил заподозрял Стамболов. През всичкото време бил загрижен за народа си целокупно, даже като му казали, че министър Белчев е убит, възкликнал:”Кой ще е.. сега хубавата му булка?”. Ужким, не знаел!
А националният идеал бил „България на три морета” и девизът – „Съединението прави силата”.
Междувременно, след героични победи на всички фронтове българите успешно загубили всички войни за национално обединение и чифликчията-премиер Стамболийски отишъл пешком да подпише позорния мирен договор, защото нямал пари за такси. Като му резнали главата поредните превратаджии, младият Цар Борис казал, че кръв повече не иска да се лее. И ни налетяла световната икономическа криза, през която по градовете дори и пот не се леела, защото нямало работа. А по селата бил много на мода девизът „като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия!”.
Както се били размечтали за демократичния път на
БЪЛГАРИЯ
Месец март открива не само сезона на гларусите. Събужда се всичко живо, ранните цветчета заедно с традиционната българска мартеница ни напомнят за живеца на нашенското жилаво семе, селските баби тръгват покрай плетищата да си наберат от новата коприва („Пролет пукна – ние не!”), пчелите развалят зимното кълбо в кошера и излизат да се облетят...
Едвам започнал месецът – иде ред да отбележим националния празник Трети март. И както се случва през последните години, надигат глас несъгласните Санстефанския мирен договор да олицетворява националната ни идентичност. Никой обаче не отрича, че той сочи с две ръце към националния идеал, вдъхновявал в годините на съзидание и подем поколения родолюбци, строителите на Третото българско царство.
Макар че скоро се разбрало, че „царство” ще им бъде онова орязано васално Княжество, но националният идеал – България единна и неделима, все още стоплял сърцата на мнозина.
И започнали да се появяват новите символи. Със знамето всичко било наред, само трябвало да се пренаредят цветовете, които Раковски развявал с Легията, за да не повторят италианското. Короната си била на място, като монархически символ. Допълзял и лъвът, разрошил грива като символ на..., и аз не знам на какво. Стефан Стамболов предложил на гърба на всяка монета да се изписва девизът „Съединението прави силата”. Новите българи си приели и Конституция, и работата им тръгнала. Избрали си Княз, събрали две торби шарен боб да проведат първите избори, открили народната банка, създали полиция, приели випуск във военното училище, вдигнали флагове на корабите от Флотилията, започнали да събират данъци.
Като си избрали Княз, той пък взел, че суспендирал Конституцията. Междувременно в страната действал Закон за борба с разбойничеството, защото онова, на което в Турско му викали „хайдутлук”, вече не вървяло и разбойниците ги бесели по дърветата на поразия.
След това дошло Съединението, макар че финансистите на Княжеството треперели от страх, как ще се оправят с харчовете на банкрутиралата Източна Румелия, а Тодор Икономов казал, че като вземем Румелията, ще се простим завинаги с мечтите за Българска Македония – обявили го за малоумен и толкоз.
Сръбският крал Милан, като мъж, удостоен с най-високата степен на българския орден „За храброст”, тръгнал решен да ни покаже кой коли кучето и си го получил.
Междувременно „нашите” свалили Князчето, но след това другите „наши” го върнали на трона, ама той повече не искал.
Малко по-късно с кораб по Дунав, облечен в генералска униформа, на българска земя стъпил новоизбраният Княз Фердинанд, а Стамболов, като видял вирнатата му козя брада, уж бил казал на стоящия до него Сава Муткуров: „Мамицата й ще е.. на България този княз!”, ама като не съм бил там!
А на село българите си я карали все така, „току поглеж – дий, воле, дий!”.
Може и да не го е казал това Князът, ама работата станала. Така се изнизал деветнадесетият век и дошъл двадесетият, през който Фердинанд, заедно с хубавите неща, продължил с голям успех онова дело, за което го бил заподозрял Стамболов. През всичкото време бил загрижен за народа си целокупно, даже като му казали, че министър Белчев е убит, възкликнал:”Кой ще е.. сега хубавата му булка?”. Ужким, не знаел!
А националният идеал бил „България на три морета” и девизът – „Съединението прави силата”.
Междувременно, след героични победи на всички фронтове българите успешно загубили всички войни за национално обединение и чифликчията-премиер Стамболийски отишъл пешком да подпише позорния мирен договор, защото нямал пари за такси. Като му резнали главата поредните превратаджии, младият Цар Борис казал, че кръв повече не иска да се лее. И ни налетяла световната икономическа криза, през която по градовете дори и пот не се леела, защото нямало работа. А по селата бил много на мода девизът „като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия!”.
Както се били размечтали за демократичния път на
развитие, един ден Царството осъмнало с поредния манифест, в който превратаджии припознавали войската като единствената национално отговорна институция - всички останали били прогнили, продажни и прочие, вие си знаете.
В Европата пък един нов Наполеон прогласил „нов ред” и се заел да изгради европейски съюз под червеното знаме на пречупения кръст, и „нашите” барабар с него, защото и те се имали за европейци.
След което царят се споминал, оставяйки на трона едно Царче, което скоро тръгнало по пътя на дядо си, а като пораснало, казало на всеослушание, че осемстотин дни му стигат да ни оправи всичките! Преди това под неговия скиптър страната ни изгубила поредната война. Тогава на трона му стъпили пролетарии, които нямало какво да губят, освен оковите си - така било, свалили ги, за да ги харижат на други, а те се запретнали да творят. Палили, гасили, развявали червеното знаме с пречупените сърп и чук, но един ден си дали сметка, че работата не върви и попитали - дали няма да ги приемат в Съветския съюз? Един хитър селянин обаче, Никита Сергеевич, ги отрязал от този мерак - първо си стегнете икономиката и тогава ще говорим! След време нашите осъзнали, че всичкото, което се е натрупало с толкова труд, няма как да иде по наследство при техните синчета - и прегърнали крепко идеите на Демокрацията. Защото може и да сме си произвели на времето по трима адмирали на кораб, ама сега кел файда?
Основната им демократична идея била „Нас нали затова ни избира народът, да правим каквото си искаме!” Ако беше жив Стефан Стамболов, сигурно щеше да каже „Мамицата й ще е..т тези папищаци на Демокрацията!”, ама знае ли човек?
Обаче отсреща им сияел с топъл пламък Европейският съюз - със съветите му, с комисарите, също като Съветския. И там решенията се вземали на демократичен принцип, докато по-малките стоят мирно пред по-старшите.
Тъкмо като прегърнали новоизлюпените либерали и демократи благинките на Европейския съюз - световната икономическа криза дошла пак.
- Ама как, какви ги говорите, че ние тези ваши „кризисни” показатели откога ги гоним да ги стигнем, като голям успех! - дивели се нашенските политикономисти и махали с ръце да прогонят европейския стършел, който бръмчал да им гризне от фондовете, ама...
А националният ни идеал бил... който ще може да ми каже в навечерието на Празника, харизвам му го като на мил зет!
Ръка МАРИНОВА
Бележка на редакцията: Карикатурите на големия български художник Тодор Цонев ви предлагаме без текстове, защото те и без тях идеално пасват на повествованието.
В Европата пък един нов Наполеон прогласил „нов ред” и се заел да изгради европейски съюз под червеното знаме на пречупения кръст, и „нашите” барабар с него, защото и те се имали за европейци.
След което царят се споминал, оставяйки на трона едно Царче, което скоро тръгнало по пътя на дядо си, а като пораснало, казало на всеослушание, че осемстотин дни му стигат да ни оправи всичките! Преди това под неговия скиптър страната ни изгубила поредната война. Тогава на трона му стъпили пролетарии, които нямало какво да губят, освен оковите си - така било, свалили ги, за да ги харижат на други, а те се запретнали да творят. Палили, гасили, развявали червеното знаме с пречупените сърп и чук, но един ден си дали сметка, че работата не върви и попитали - дали няма да ги приемат в Съветския съюз? Един хитър селянин обаче, Никита Сергеевич, ги отрязал от този мерак - първо си стегнете икономиката и тогава ще говорим! След време нашите осъзнали, че всичкото, което се е натрупало с толкова труд, няма как да иде по наследство при техните синчета - и прегърнали крепко идеите на Демокрацията. Защото може и да сме си произвели на времето по трима адмирали на кораб, ама сега кел файда?
Основната им демократична идея била „Нас нали затова ни избира народът, да правим каквото си искаме!” Ако беше жив Стефан Стамболов, сигурно щеше да каже „Мамицата й ще е..т тези папищаци на Демокрацията!”, ама знае ли човек?
Обаче отсреща им сияел с топъл пламък Европейският съюз - със съветите му, с комисарите, също като Съветския. И там решенията се вземали на демократичен принцип, докато по-малките стоят мирно пред по-старшите.
Тъкмо като прегърнали новоизлюпените либерали и демократи благинките на Европейския съюз - световната икономическа криза дошла пак.
- Ама как, какви ги говорите, че ние тези ваши „кризисни” показатели откога ги гоним да ги стигнем, като голям успех! - дивели се нашенските политикономисти и махали с ръце да прогонят европейския стършел, който бръмчал да им гризне от фондовете, ама...
А националният ни идеал бил... който ще може да ми каже в навечерието на Празника, харизвам му го като на мил зет!
Ръка МАРИНОВА
Бележка на редакцията: Карикатурите на големия български художник Тодор Цонев ви предлагаме без текстове, защото те и без тях идеално пасват на повествованието.