НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
КОЙ КАПИТАН ВСЪЩНОСТ Е „ОТПЛАВАЛ В
ОТВЪДНОТО”?
Озадачи ме тъжната бележка в „Морски вестник” по информация на к.д.п. Иво Лазаров, че „колоритният капитан Крис Бигинс на баркентината „Шабаб Оман”, посетила Варна от 21 до 24 май 2010 г., е „отплавал в отвъдното”. Бях на тази баркентина, която от 1977 г. е собственост на султана на Оман, разговарях с нейния командир капитан II ранг Саиф Насер Алрахби и не мога да свържа в логическа връзка изложените факти. Не е възможно Крис Бигинс (Мир на праха му!) да е капитан на „Шабаб Оман” (всъщност като военен кораб той си има командир), при посещението на кораба във Варна, каквото внушение прави публикацията. Надявам се капитан II ранг Алрахби да е жив и здрав. Разказвам с уважение за него и неговия кораб.
За уговореното си посещение на борда на военната учебна баркентина „Шабаб Оман” (Младостта на Оман) по време на регатата „Исторически морета 2010” във Варна съм се подготвил предварително. Вече зная, че държавата, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров, е една от малкото абсолютни монархии в света. Султан Кабус бен Саид притежава цялата изпълнителна и законодателна власт и се явява върховен главнокомандващ на всичките военни и полувоенни структури. Страната е два пъти по-голяма от България по площ и три пъти по-малка по население. Няма железопътни линии, но има над 140 летища. Стълб на икономиката е нефтената промишленост, 50 % от трудоспособното население е ангажирано в селското стопанство и риболова, който изнася 80 % от продукцията си зад граница. Най-голям етнос са оманските араби (92 %), мюсюлманството е основна религия (99 %). Малко е да се каже, че страната има важно геостратегическо положение. Над 3 000 км брегова ивица се мие от водите на Оманския залив и Арабско море. На Оман принадлежи обаче и полуостров Мусандан, дълбоко вдаден в Ормузкия проток, през който минава целият корабен трафик от и за Персийския залив. Затова султанството отделя голямо внимание на своите ВМС, според някои анализи – едни от най-модерните в региона...
На трапа ме очаква матрос в типична морска униформа, някак екзотично започваща с намотана на главата му синьо-бяла чалма. Сигурно в екипажа комуникират и телепатично, защото тутакси се появява офицер, който ме отвежда в командирския салон. Неговият собственик се появява широко усмихнат. Разменяме визитни картички. Той срича моите дълги имена, аз неговите – капитан ІІ ранг Саиф Насер Алрахби. Подарявам му специалния брой на „Клуб ОКЕАН”. Той го разлиства лист по лист и попада там, където трябва – на неговия кораб. Прочита внимателно английската част на текста и казва: „Всичко е вярно. Благодаря много!” Предвиждах да разговаряме около половин час, неусетно минаха два…
Капитан ІІ ранг Алрахби е на 42 години. На 23 е завършил Военноморска академия в страната си, после – редица курсове. От 19 години служба във ВМС 10 са в бойния флот и 9 на учебната баркентина. За първи път е назначен на нея през 1993 г. и в продължение на три години е щурман. В период от нови четири години – от 1996 до 2000 г., за кратко е обучаващ офицер, а след това помощник-командир. От 2008 г. е командир на „Шабаб Оман”. За него службата във флота е достойна реализация, докато плаването с ветрохода е призвание и висока чест. В нея се преплита отговорността за обучението на младите хора с мисията на кораба да бъде посланик на страната по света.
Разговорът неизбежно засяга задачите и особеностите на оманските ВМС. Те са призвани да осигурят националния суверенитет в териториалното море, контрола на корабоплаването в Персийския залив и Арабско море, да оказват съдействие на бреговата охрана за възпиране на незаконната миграция, пиратството и контрабандата, да осъществяват търсене и спасяване, както и хидрографски изследвания, да защитават риболовните зони и подпомагат опазването на околната среда и борбата с бедствия и аварии. В състава на флота са патрулни кораби, корвети, ракетни и стражеви катери, десантни кораби. Бъдещето на флота са трите нови модерни корвети, строени във Великобритания. Той има три военноморски бази, учебни заведения, два учебни кораба. „Шабаб Оман” е голямата му гордост.
Построената през 1971 г. в Шотландия тримачтова марселна шхуна „Капитан Скот” има дължина 52,10 м, широчина 8,50 м, газене 4,50 м, водоизместимост 380 т, височина на гротмачтата над палубата 30,20 м, 14 платна и обща ветрилна площ 1 020 кв. м. Двата спомагателни дизелови двигателя имат мощност по 230 к.с. През 1977 г. шхуната е закупена от султана на Оман и преименувана е предназначена за обучение на младежи в морско дело. От 1979 г. „Шабаб Оман” е в състава на султанските ВМС, като обучава кадети от морските учебни заведения, армията, полицията и търговския флот. През 1984 г. корабът е престъкмен в баркентина, а след две години започва да плава по света. Той е уникален с
ОТВЪДНОТО”?
Озадачи ме тъжната бележка в „Морски вестник” по информация на к.д.п. Иво Лазаров, че „колоритният капитан Крис Бигинс на баркентината „Шабаб Оман”, посетила Варна от 21 до 24 май 2010 г., е „отплавал в отвъдното”. Бях на тази баркентина, която от 1977 г. е собственост на султана на Оман, разговарях с нейния командир капитан II ранг Саиф Насер Алрахби и не мога да свържа в логическа връзка изложените факти. Не е възможно Крис Бигинс (Мир на праха му!) да е капитан на „Шабаб Оман” (всъщност като военен кораб той си има командир), при посещението на кораба във Варна, каквото внушение прави публикацията. Надявам се капитан II ранг Алрахби да е жив и здрав. Разказвам с уважение за него и неговия кораб.
За уговореното си посещение на борда на военната учебна баркентина „Шабаб Оман” (Младостта на Оман) по време на регатата „Исторически морета 2010” във Варна съм се подготвил предварително. Вече зная, че държавата, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров, е една от малкото абсолютни монархии в света. Султан Кабус бен Саид притежава цялата изпълнителна и законодателна власт и се явява върховен главнокомандващ на всичките военни и полувоенни структури. Страната е два пъти по-голяма от България по площ и три пъти по-малка по население. Няма железопътни линии, но има над 140 летища. Стълб на икономиката е нефтената промишленост, 50 % от трудоспособното население е ангажирано в селското стопанство и риболова, който изнася 80 % от продукцията си зад граница. Най-голям етнос са оманските араби (92 %), мюсюлманството е основна религия (99 %). Малко е да се каже, че страната има важно геостратегическо положение. Над 3 000 км брегова ивица се мие от водите на Оманския залив и Арабско море. На Оман принадлежи обаче и полуостров Мусандан, дълбоко вдаден в Ормузкия проток, през който минава целият корабен трафик от и за Персийския залив. Затова султанството отделя голямо внимание на своите ВМС, според някои анализи – едни от най-модерните в региона...
На трапа ме очаква матрос в типична морска униформа, някак екзотично започваща с намотана на главата му синьо-бяла чалма. Сигурно в екипажа комуникират и телепатично, защото тутакси се появява офицер, който ме отвежда в командирския салон. Неговият собственик се появява широко усмихнат. Разменяме визитни картички. Той срича моите дълги имена, аз неговите – капитан ІІ ранг Саиф Насер Алрахби. Подарявам му специалния брой на „Клуб ОКЕАН”. Той го разлиства лист по лист и попада там, където трябва – на неговия кораб. Прочита внимателно английската част на текста и казва: „Всичко е вярно. Благодаря много!” Предвиждах да разговаряме около половин час, неусетно минаха два…
Капитан ІІ ранг Алрахби е на 42 години. На 23 е завършил Военноморска академия в страната си, после – редица курсове. От 19 години служба във ВМС 10 са в бойния флот и 9 на учебната баркентина. За първи път е назначен на нея през 1993 г. и в продължение на три години е щурман. В период от нови четири години – от 1996 до 2000 г., за кратко е обучаващ офицер, а след това помощник-командир. От 2008 г. е командир на „Шабаб Оман”. За него службата във флота е достойна реализация, докато плаването с ветрохода е призвание и висока чест. В нея се преплита отговорността за обучението на младите хора с мисията на кораба да бъде посланик на страната по света.
Разговорът неизбежно засяга задачите и особеностите на оманските ВМС. Те са призвани да осигурят националния суверенитет в териториалното море, контрола на корабоплаването в Персийския залив и Арабско море, да оказват съдействие на бреговата охрана за възпиране на незаконната миграция, пиратството и контрабандата, да осъществяват търсене и спасяване, както и хидрографски изследвания, да защитават риболовните зони и подпомагат опазването на околната среда и борбата с бедствия и аварии. В състава на флота са патрулни кораби, корвети, ракетни и стражеви катери, десантни кораби. Бъдещето на флота са трите нови модерни корвети, строени във Великобритания. Той има три военноморски бази, учебни заведения, два учебни кораба. „Шабаб Оман” е голямата му гордост.
Построената през 1971 г. в Шотландия тримачтова марселна шхуна „Капитан Скот” има дължина 52,10 м, широчина 8,50 м, газене 4,50 м, водоизместимост 380 т, височина на гротмачтата над палубата 30,20 м, 14 платна и обща ветрилна площ 1 020 кв. м. Двата спомагателни дизелови двигателя имат мощност по 230 к.с. През 1977 г. шхуната е закупена от султана на Оман и преименувана е предназначена за обучение на младежи в морско дело. От 1979 г. „Шабаб Оман” е в състава на султанските ВМС, като обучава кадети от морските учебни заведения, армията, полицията и търговския флот. През 1984 г. корабът е престъкмен в баркентина, а след две години започва да плава по света. Той е уникален с
Капитан ІI ранг Саиф Насер Алрахби
Боцманът Ахмед Ал Хамари
Младостта на Оман и България
Баркентината „Шабаб Оман”
Баркентината „Шабаб Оман”
това, че днес е един от малкото плаващи изцяло дървени кораби. Алуминиеви са само някои реи. Основният материал е шотландски дъб и бор от Уругвай. Палубата е от тиково дърво. На всеки четири години се полага ремонт. Сред събратята си от клас А „Шабаб Оман” е лесно разпознаваем отдалече по големите червени султански гербове на ветрилата, а по-отблизо - по характерната мъжка носова фигура.
Командирът демонстрира блестяща памет като разказва точно цялото участие на баркентината в 11 задгранични плавания в продължение на 24 години, повечето свързани с регати. През 1986 г. оманският ветроход се включва в честването на 100-годишнината на Статуята на свободата в Ню Йорк. През следващата година на ред е регата в Австралия по случай идването на първите кораби на континента преди 200 години. През 1989 г. поводите за европейското плаване са 200-годишнината на Френската революция и 800-та годишнина на Лондонското кметство, отбелязано на Темза. 500 години след откриването на Америка от Колумб, през 1992 г. „Шабаб Оман” на два пъти пресича Атлантика в Голямата Колумбова регата. През 1994 г. Франция събира ветроходите по случай 50 години от десанта в Нормандия. През 1996 г. по случай 300-годишнината на руския флот в регата от типа „Tall Ships” баркентината получава първата си престижна награда в Санкт Петербург. През следващата година регатата за пръв път се прехвърля в Азия по случай 100 годишнината на пристанище Осака, Япония.
През новото хилядолетие се зареждат посещения и регати в Монако и Дания (2001 г.), във Великобритания (200 години от битката при Трафалгар), Германия, Норвегия, Холандия и Испания (2005 г.), в Холандия и Германия (2008 г.). През 2010 г. „Шабаб Оман” влезе за пръв път в Черно море покрай регата „Исторически морета 2010”. След България са посетени Турция, Гърция, Италия, Испания, Португалия, Германия и участие в северната регата „Tall Ships”. На пътя за дома са още по веднъж Испания и Испания, плюс Мароко.
Капитан ІІ ранг Алрахби разказва, че корабът посреща практиканти и в базови условия в порт Кабус, но истински качества те градят на море. Провеждат се лекции по навигация и метеорология, но повече от времето преминава в работа по ветрилата, управление на кораба, морска практика, до прозаичното почистване и боядисване. Командирът смята, че има много подготвен екипаж от 20 души, от които 7 са офицери. С 27 години на борда ветеран е Ахмед Ал Хамари. Боцманът, недостижим майстор на ветрилата, е награден за добрата му служба с офицерско звание.
Баркентината е посетила над 140 пристанища. Навсякъде по света тя напомня за древната морска история на Оман, представя културата на султанството, военния му флот, установява нови приятелства между младите хора. Традиционните национални одежди, представлението „Гайдите на Оман” бяха впечатляваща гледка и във Варна. По мореходни качества и класиране по коригирано време в гонките „Шабаб Оман” не може да се мери с огромните баркове „Мир” и „Дар Млоджиежи”. Въпреки това редовно получава „социални” награди - за най-добра комуникация между екипажите от флотилията, за най-добре представяне в шествието по брега или в парада на ветрилата по моретата. От Волос във Варна баркентината пристигна последна сред корабите от клас А. Организаторите обаче наградиха готвача на „Шабаб Оман”. Той по-дълго от колегите си се бе трудил по време на гонката.
Любезният ми домакин е плавал на няколко типа бойни кораби от султанския флот на Оман. Бил е и командир на корвета. Както и да се развие обаче кариерата му, за своеобразен неин апогей ще счита годините на учебната баркентина. На „Шабаб Оман” той е командир и възпитател, мореплавател и посланик. Това го прави щастлив. Иска само едно - да плава с младите хора. В края на разговора ни капитан ІІ ранг Алрахби ме дарява с корабните сувенири и плакет на султанските ВМС на Оман. После отправя молба, която сама говори за себе си - да ме запознае с онзи боцман - факирът на платната, да го снимам и ако е възможно и тази снимка да излезе в списанието. Обещавам... Когато отново ме изпращат чак до трапа, на кея „младостта на Оман” вече се е смесила с младостта на България, а момичетата се снимат с матроските синьо-бели чалми по главите...
Валентин ДИМИТРОВ
снимки на автора
Командирът демонстрира блестяща памет като разказва точно цялото участие на баркентината в 11 задгранични плавания в продължение на 24 години, повечето свързани с регати. През 1986 г. оманският ветроход се включва в честването на 100-годишнината на Статуята на свободата в Ню Йорк. През следващата година на ред е регата в Австралия по случай идването на първите кораби на континента преди 200 години. През 1989 г. поводите за европейското плаване са 200-годишнината на Френската революция и 800-та годишнина на Лондонското кметство, отбелязано на Темза. 500 години след откриването на Америка от Колумб, през 1992 г. „Шабаб Оман” на два пъти пресича Атлантика в Голямата Колумбова регата. През 1994 г. Франция събира ветроходите по случай 50 години от десанта в Нормандия. През 1996 г. по случай 300-годишнината на руския флот в регата от типа „Tall Ships” баркентината получава първата си престижна награда в Санкт Петербург. През следващата година регатата за пръв път се прехвърля в Азия по случай 100 годишнината на пристанище Осака, Япония.
През новото хилядолетие се зареждат посещения и регати в Монако и Дания (2001 г.), във Великобритания (200 години от битката при Трафалгар), Германия, Норвегия, Холандия и Испания (2005 г.), в Холандия и Германия (2008 г.). През 2010 г. „Шабаб Оман” влезе за пръв път в Черно море покрай регата „Исторически морета 2010”. След България са посетени Турция, Гърция, Италия, Испания, Португалия, Германия и участие в северната регата „Tall Ships”. На пътя за дома са още по веднъж Испания и Испания, плюс Мароко.
Капитан ІІ ранг Алрахби разказва, че корабът посреща практиканти и в базови условия в порт Кабус, но истински качества те градят на море. Провеждат се лекции по навигация и метеорология, но повече от времето преминава в работа по ветрилата, управление на кораба, морска практика, до прозаичното почистване и боядисване. Командирът смята, че има много подготвен екипаж от 20 души, от които 7 са офицери. С 27 години на борда ветеран е Ахмед Ал Хамари. Боцманът, недостижим майстор на ветрилата, е награден за добрата му служба с офицерско звание.
Баркентината е посетила над 140 пристанища. Навсякъде по света тя напомня за древната морска история на Оман, представя културата на султанството, военния му флот, установява нови приятелства между младите хора. Традиционните национални одежди, представлението „Гайдите на Оман” бяха впечатляваща гледка и във Варна. По мореходни качества и класиране по коригирано време в гонките „Шабаб Оман” не може да се мери с огромните баркове „Мир” и „Дар Млоджиежи”. Въпреки това редовно получава „социални” награди - за най-добра комуникация между екипажите от флотилията, за най-добре представяне в шествието по брега или в парада на ветрилата по моретата. От Волос във Варна баркентината пристигна последна сред корабите от клас А. Организаторите обаче наградиха готвача на „Шабаб Оман”. Той по-дълго от колегите си се бе трудил по време на гонката.
Любезният ми домакин е плавал на няколко типа бойни кораби от султанския флот на Оман. Бил е и командир на корвета. Както и да се развие обаче кариерата му, за своеобразен неин апогей ще счита годините на учебната баркентина. На „Шабаб Оман” той е командир и възпитател, мореплавател и посланик. Това го прави щастлив. Иска само едно - да плава с младите хора. В края на разговора ни капитан ІІ ранг Алрахби ме дарява с корабните сувенири и плакет на султанските ВМС на Оман. После отправя молба, която сама говори за себе си - да ме запознае с онзи боцман - факирът на платната, да го снимам и ако е възможно и тази снимка да излезе в списанието. Обещавам... Когато отново ме изпращат чак до трапа, на кея „младостта на Оман” вече се е смесила с младостта на България, а момичетата се снимат с матроските синьо-бели чалми по главите...
Валентин ДИМИТРОВ
снимки на автора