НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ЛАГЕРНИ ИГРИ
О, минало незабравимо, о пресвещени старини...
Посланикът на САЩ (предишният) написал в доклада си до Държавния департамент, че закупуването на самолети и корвети не са приоритет за въоръжените сили на България. Най-добре би било, ако им се предостави достъп до някои технологии със средна степен на сложност и да се подготвят определен брой кашици, които да участват в съвместни операции със съюзниците. Чистичко, гладичко – като огледалце за хала, до който сме се докарали.
Средно сложните военни технологии сигурно не включват супер екипировката на войника-киборг. Пак ще трябва да се опаше колан, да се тури на главата каска, краката да са обути в нещо, пушка да се сложи на рамо и така. Разбира се, момчетата ще си имат ножче „Рамбо”, прибор за нощно виждане, радиовръзка, някое и друго лазерче за прицелване, бронежилетка с гаранция поне една седмица. Като обикалят по света, ще битуват по лагери и кампуси – я в бунгала, я на палатки. Ще трябва да се мият някъде, че и да кензат. И да внимават какви ги приказват пред
О, минало незабравимо, о пресвещени старини...
Посланикът на САЩ (предишният) написал в доклада си до Държавния департамент, че закупуването на самолети и корвети не са приоритет за въоръжените сили на България. Най-добре би било, ако им се предостави достъп до някои технологии със средна степен на сложност и да се подготвят определен брой кашици, които да участват в съвместни операции със съюзниците. Чистичко, гладичко – като огледалце за хала, до който сме се докарали.
Средно сложните военни технологии сигурно не включват супер екипировката на войника-киборг. Пак ще трябва да се опаше колан, да се тури на главата каска, краката да са обути в нещо, пушка да се сложи на рамо и така. Разбира се, момчетата ще си имат ножче „Рамбо”, прибор за нощно виждане, радиовръзка, някое и друго лазерче за прицелване, бронежилетка с гаранция поне една седмица. Като обикалят по света, ще битуват по лагери и кампуси – я в бунгала, я на палатки. Ще трябва да се мият някъде, че и да кензат. И да внимават какви ги приказват пред
Карикатура: www.toonpool.com
другите солдати, защото нали помните как една наша майорка в Афганистан я разнасяха за гафа й на националния ни празник, като казала, че сме били под турско иго, а турците наредени и те там.
Животът във военен лагер не е шега работа. Още в стария завет има казано как да се пази хигиената на такова място - да си носиш винаги лопатка, като ти се докенза, да отидеш надалеч, да си изкопаеш трапче и после да си заровиш добре яйцето. А който не го спазва - той няма да е жив! Моряците не ги отбират много тези неща, но моя милост е започвал службата си на Отечеството като редник от артилерията, и ефрейтор съм бил, и мога да ви говоря дълго за лагерния живот.
А всичко това е започнало като първородния грях, някой келеш си е забравил шапката и колана в бардака, или ги е разменил на битака за цигари, или... Като казал на старшината, че ги е изгубил, той го отрязал: „В казармата нищо не се губи!”, и го пратил да си намери други.
Ако в батареята има петдесет боеца и старшината преди лагера е раздал от склада си точно толкова кепета и поясоци, още на другия ден те са поне с два броя по-малко. Но на всяко строяване всички са с шапка на главата и запасани по устав. Как се случва това математическо чудо? Да оставим къде се е изгубило ценното имущество - има къде, по-важно е да видим как се компенсира липсата му. Ето как:
След ставане от сън в батареята не се строяват старият дневален и караулните от денонощния наряд. Караулните предвидливо са си прибрали кепетата на скришно място и нищо, че са с каски на главата, не ги дават на никого. Старият дневален обаче спи в общата палатка и няма проблем да го отарашат. Щом се събуди, той веднага открива липсата и с най-скверни думи на уста тръгва към полевия кенеф.
Чуйте и за това технологично чудо, полеви кенеф. Представете си прясно изкопана траншея, върху която са наредени варосани и предварително прорязани дъски (за да се оформят дупки), а с подръчен материал за някаква уж дискретност са преградени отделни клетки. Стеничката на клетката е толкова ниска, че като клекнеш, главата ти стърчи отгоре. Нашият ограбен боец се отправя натам с намерението да си пробва късмета и от засада да си набави имуществото, без което няма живот в лагера. Прикрива се някъде настрана и чака. И ето че се задава смотан новобранец, който не е успял да посети заведението заедно с другите, сигурно са го юркали да свърши нещо, а сега е откраднал една драгоценна минутка да се облекчи. Откопчава поясока, премята го през врата и кляка, а главата му със заветната шапка стърчи като рога на елен в слънчогледова нива. В този миг към него на скорост се втурва дебнещият в засада, грабва му шапката от главата и колана от врата, и изчезва яко дим.
- Стой, къде бе, мама ти ще е..., като те пипна, видях те кой си - крещи след него на голо паникьосаният новобранец, ама файда йок.
Ами сега, как ще се прибере „в строя”, без колан като арестант и на гола глава? Като се оправи криво-ляво - има ли друг избор, скрива се и той в засада. Ето че откъм лагера се задава някой наперен „старши” от съседната батарея, с отпуснат на уволнение колан и килнато на тила кепе. Ще изпуши на спокойствие и една цигара, докато кенза - няма да се меша със смрадливите новобранци я! Само след минута-две и той вече вика като приклещен.
- Ела тука бе, веричката ти кирлива, ще те спукам! - ама ядец, дошъл е неговият ред да слухти в засада.
Тази национална военна игра продължава вече поне хиляда години. По прогнозата на господин посланика, дошло е време да я пренесем на чужда територия и тъй като лошият пример е заразителен, в скоро време ни предстои голямо разменяне на шапките.
А корветите ще почакат, те поне нямат зор.
P.S.
След смъртта на Чингис хан, наследниците му тръгнали на запад, следвайки посоката, която описала ръката му. Един от тях, Батий, след като сринал укрепения Киев, излязъл без да срещне съпротива чак в Унгарската пуста. Там в укрепен лагер го чакал крал Бела ІV с цвета на тежката пехота, елитните войски на Европа. Татарите нападнали призори от три страни. Оставили свободна страната, където били изкопани полевите кенефи и славните пехотинци като един се втурнали натам, да се облекчат преди сражението. Избили ги всичките, както свидетелства летописецът, защото голото дупе е безсилно дори пред една лека татарска стрела. А защо постъпили така маджарите? Сигурно защото ако бяха тръгнали един по един след сражението, та да си свалят броните, препаските, мечовете и да стърчат зад оградата само по шлем, щяха да се връщат голи-голенички. По-добре смърт юнашка...
Ръка МАРИНОВА
Животът във военен лагер не е шега работа. Още в стария завет има казано как да се пази хигиената на такова място - да си носиш винаги лопатка, като ти се докенза, да отидеш надалеч, да си изкопаеш трапче и после да си заровиш добре яйцето. А който не го спазва - той няма да е жив! Моряците не ги отбират много тези неща, но моя милост е започвал службата си на Отечеството като редник от артилерията, и ефрейтор съм бил, и мога да ви говоря дълго за лагерния живот.
А всичко това е започнало като първородния грях, някой келеш си е забравил шапката и колана в бардака, или ги е разменил на битака за цигари, или... Като казал на старшината, че ги е изгубил, той го отрязал: „В казармата нищо не се губи!”, и го пратил да си намери други.
Ако в батареята има петдесет боеца и старшината преди лагера е раздал от склада си точно толкова кепета и поясоци, още на другия ден те са поне с два броя по-малко. Но на всяко строяване всички са с шапка на главата и запасани по устав. Как се случва това математическо чудо? Да оставим къде се е изгубило ценното имущество - има къде, по-важно е да видим как се компенсира липсата му. Ето как:
След ставане от сън в батареята не се строяват старият дневален и караулните от денонощния наряд. Караулните предвидливо са си прибрали кепетата на скришно място и нищо, че са с каски на главата, не ги дават на никого. Старият дневален обаче спи в общата палатка и няма проблем да го отарашат. Щом се събуди, той веднага открива липсата и с най-скверни думи на уста тръгва към полевия кенеф.
Чуйте и за това технологично чудо, полеви кенеф. Представете си прясно изкопана траншея, върху която са наредени варосани и предварително прорязани дъски (за да се оформят дупки), а с подръчен материал за някаква уж дискретност са преградени отделни клетки. Стеничката на клетката е толкова ниска, че като клекнеш, главата ти стърчи отгоре. Нашият ограбен боец се отправя натам с намерението да си пробва късмета и от засада да си набави имуществото, без което няма живот в лагера. Прикрива се някъде настрана и чака. И ето че се задава смотан новобранец, който не е успял да посети заведението заедно с другите, сигурно са го юркали да свърши нещо, а сега е откраднал една драгоценна минутка да се облекчи. Откопчава поясока, премята го през врата и кляка, а главата му със заветната шапка стърчи като рога на елен в слънчогледова нива. В този миг към него на скорост се втурва дебнещият в засада, грабва му шапката от главата и колана от врата, и изчезва яко дим.
- Стой, къде бе, мама ти ще е..., като те пипна, видях те кой си - крещи след него на голо паникьосаният новобранец, ама файда йок.
Ами сега, как ще се прибере „в строя”, без колан като арестант и на гола глава? Като се оправи криво-ляво - има ли друг избор, скрива се и той в засада. Ето че откъм лагера се задава някой наперен „старши” от съседната батарея, с отпуснат на уволнение колан и килнато на тила кепе. Ще изпуши на спокойствие и една цигара, докато кенза - няма да се меша със смрадливите новобранци я! Само след минута-две и той вече вика като приклещен.
- Ела тука бе, веричката ти кирлива, ще те спукам! - ама ядец, дошъл е неговият ред да слухти в засада.
Тази национална военна игра продължава вече поне хиляда години. По прогнозата на господин посланика, дошло е време да я пренесем на чужда територия и тъй като лошият пример е заразителен, в скоро време ни предстои голямо разменяне на шапките.
А корветите ще почакат, те поне нямат зор.
P.S.
След смъртта на Чингис хан, наследниците му тръгнали на запад, следвайки посоката, която описала ръката му. Един от тях, Батий, след като сринал укрепения Киев, излязъл без да срещне съпротива чак в Унгарската пуста. Там в укрепен лагер го чакал крал Бела ІV с цвета на тежката пехота, елитните войски на Европа. Татарите нападнали призори от три страни. Оставили свободна страната, където били изкопани полевите кенефи и славните пехотинци като един се втурнали натам, да се облекчат преди сражението. Избили ги всичките, както свидетелства летописецът, защото голото дупе е безсилно дори пред една лека татарска стрела. А защо постъпили така маджарите? Сигурно защото ако бяха тръгнали един по един след сражението, та да си свалят броните, препаските, мечовете и да стърчат зад оградата само по шлем, щяха да се връщат голи-голенички. По-добре смърт юнашка...
Ръка МАРИНОВА