ГЛАРУСЪТ
Сезонът на гларусите започва още през март. Да, да, вярно е, не през лятото, когато е сезонът на „шведските крале” (вж. едноименния български филм с Кирил Господинов в главната роля), през март започва размножителният период на среброкрилата чайка, която сме свикнали да наричаме гларус.
Попитали някой си Камен Во и той отговорил: „Дали съм гларус? Това зависи от настроението ми. Не съм гларус, а по-скоро турист-безделник”.
Истинският гларус не е нито турист, нито безделник. По-вярно ще е, ако го наречем скитник, това е втората му природа, заедно с рибарлъка. Скита се не само по водоемите, но и по сметищата, защото е всеяден, непридирчив, смел крадец, неуморен производител на фекалия, която разяжда безотказно боята на всяка кола. Както виждате, онези безкрили птици по плажовете, които някой беше нарекъл „тъпи, загорели и страшно нахални свалячи”, не случайно са узурпирали името. За разлика от тях обаче мъжкият
Снимка Иван ЙОТОВ

гларус мъти на смени с женската и се грижи за прехраната на малките.
За да разпознаете „на око” пола на гларусите, трябва да ги видите в предбрачния им период. Мъжкият носи в клюна си рибка и ако някой се хвърли към него да му я грабне - и той е мъжки, на манафите - никакъв гювеч! Женската обаче го обикаля дружелюбно и му се „слага” да я нахрани. Мама му стара, също като при хората!
Минете някой път към пет часа след обяд по шосето, свързващо Баир-баши с Албена и след първия залесителен пояс над Аксаково ще забележите как над Варненското сметище се издига армада от гларуси, и се насочва надолу към залива. Защо точно тогава ли? Защото знаят разписанието на РК-тата, които се прибират от риболов и около тях ще се изхвърлят шкембета от акула, всякакъв вкусен дребосък, а и по палубата има какво да се отмъкне.
Гларусите си спазват разписанието и когато няма РК-та на море. Дано един ден да не стане напразно тяхното махане с криле, а рибата да я има само в спомените ни!
Ръка Маринова