СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ!
Има в календара ни ден, в който, макар и за кратко, макар и не съвсем искрено, ние, българите сякаш се обединяваме!
Трети март! Денят на възкресението на българската държавност, денят на сбъднатата петвековна мечта, денят на всенародната радост! Денят на изпълненото знамение „Туркия ке падне”, дата, на която руското оръжие за пореден, успешен път слага венец на имперските герб и корона! Изпълнена е резолюцията на император Александър Втори върху прошението на екзарх Антим Първи – „Освободить Болгарию!” И изгрява свободата ни, и се възправя гордо „българский лев” пред света!
Този ден е подготвян с перо и кръв – от Атон, през Къкринското ханче, връх Вола и до Батак. Предопределен е на Шипка, при Шейново и в Плевен.
Поклон, дълбок поклон пред всички герои оставили, или не следа по пътя на българското Възраждане и Освобождение!
„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща…” В трети поред век Балканът „препраща” славата на онези дни! Какъв дух, каква саможертва, какви времена! Да бъдем горди с тях е малко! А заслужаваме ли да се гордеем?
И плъзва онова, чисто българското червейче – на съмнението, на недоверието, на многознайството, на… Що за нация сме, Боже? С мания някаква да подхвърлме всичко красиво на съмнение, да търсим в него нещо невярно, нещо уродливичко да „извадим” на показ! Неистово да се самоизтъкваме, налагайки свое лично мнение,което мърси очевидното и всепризнатото!
Социологът Андрей Райчев на 19 февруари т.г. в БТВ си позволи да нарече Левски и Ботев „момчета с отклоняващо се поведение”!? Те, видите ли, при по-други обстоятелства можело да станат и престъпници!
(не)Уважаеми Райчев! Левски е Титан, а Ботев - Факел! А ти си от онези, които се опитват да присъединят България към цивилизация, към която тя никога не е принадлежала! Това и да се случи, ние ще сме й обслужващ персонал на тази цивилизация, както цветнокожите в Обединеното кралство!
В предаването „Уикенд”, с водещ Емил Кошлуков, по ТВ 7, сутринта на 5 март т.г. професор Захари Захариев дълго се надвиква с двама „корифеи” по въпросите на Руско-турската война 1877-78 година, в стремежа си да ги убеди, че всяка война има завоевателски цели, но тази е била по-различна! Политическата обстановка, създадена в Европа под влияние на общественото мнение след Априлското въстание предоставя на руската корона прекрасна възможност да консолидира лоялните ей политически кръгове под лозунга: „Да се освободи”! И пределно да мотивира войската си!
Ами, бе! То всичко, видите ли, било заради „Задунайската губерния”.
Хубава дума, ама само дума. Някой от древните гърци беше казал, че историята е това, което е станало и както е станало. А станалото е Третото българско царство! Не губернията!
Като споменах царство, май е редно да кажа, че днес политиците експлоатират само „чиста и свята република” на Левски и позабравят, че той и за царство е говорил и писал…
Питам се – способни ли сме ние, днес, на такива




дела, каквито са вършили дедите ни? Има ли я България на Духа? Или изповядваме само някои ценности на тъй наречената „либерална демокрация” от типа на „семейство” (по нашенски „топло дупе”) и „благоденствие” („дълга софра”, по възможност „кьор”-)?
И колко от нас ще тръгнат, ако днес някой ревне „гороломно”:
- Стани, стани юнак балкански, ОТ СЪН ДЪЛБОК СЕ СЪБУДИ!
Капитан I ранг от резерва Станко СТАНКОВ
Бележка: Авторът не ангажира институциите за които работи и в които членува с личното си мнение.
Илюстрациите са от следните сайтове:
1 sibir.bg
2 news.ibox.bg
3 grandoman.com
4 nie.bg