САБЕРМЕТРИЯ И НАУКОМЕТРИЯ
Или за бейзбола и науката
За “Сокърномика” писах преди време. Там споменах за Майкъл Левис – финансов журналист от Калифорния - и за неговата книга “Мънибол: изкуството да печелиш една нечестна игра”, от която милионите долари, които получават водещите играчи в бейзбола, са доста повече от тези, които получават водещите футболисти. Но там пише нещо много по-важно: как прилагането на обективни методи за измерване на качеството на бейзбола, може да доведе до големи постижения, въпреки по-малкото пари, които има един отбор. Бил Джеймс е един от най-известните изследователи на бейзбола в САЩ - той въвежда обективизиране на играта чрез саберметрия (sabermetrics) – от SABR (Society for American Baseball Research).
Подобна измерителна система във футбола може да бъде фифаметрия (fifametrics) - от FIFA (Federation Internationale de Football Association). Заради шума на вувузелите, това не бе чуто в Южна Африка от президента на ФИФА и на БФС. Ако и в тихата атмосфера на Цюрих и София няма чуваемост, президентските думи, че “постоянно се стремим да популяризираме честната игра”, ще продължават да са параван, зад който се прикрива “невидимата ръка” на футбола. И за народа ще остават “panem et circenses (хляб и зрелища)”, побоища и вандализъм.
В “Произход на учените” писах, че обективният начин за измерване на качеството на науката, се нарича наукометрия (scientometrics). Използването й може да доведе до големи постижения, въпреки по-малкото пари, които има един университет и научен институт. Доцент Димитър Томов от Медицински университет-Варна е българският Eugene Garfield. През 1955 г. Gene, както го наричат приятелите му, основава във Филаделфия, щата Пенсилвания световната централа за наукометрия – Институт за научна информация (Institute of Scientific Information - ISI). От няколко години този институт се превърна в Thomson ISI’s Web of Knowledge. От тази и други подобни “мрежи на знанието”, като Scopus, Google Scholar, Current Contents, BioMedLib* и BIOSIS, научаваме как се движат науките в света – кои са новите публикации и каква е тяхната сила, представена като импакт фактор, индекс на цитиране и Hirsch index (h-index).
В България при наличие на социално ангажирана, а не егоцентрична воля, Министерството на образованието и науката може да възложи на доцент Димитър Томов да направи наукометричен анализ на българските доценти, професори и академици. Така ще се установи “Кой кой е в науката”. Тревожното ще бъде, че броят на стойностните учени ще се окаже много малък. Пренебрегването на наукометрията обаче ще продължава да поддържа нечестната игра в системата на образованието и науката в нашата страна.
Изводите на “Moneyball: The Art of Winning an Unfair Game“ не се отнасят само за бейзбола. И още: мотото на Thomson ISI’s Web of Knowledge е „Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти“ – от писмото на Исак Нютон от 5 февруари 1676 г. до Робърт Хук - първият клетъчен биолог в света.
В България обаче колкото един учен е по-джудже, толкова повече не иска да стои на раменете на гиганти. Погледът му е вперен в изборите за доцент, професор, академик...
___________________________________________________________________
* Top 10 Articles Published in the Same Domain:
1. Chaldakov GN, Stankulov IS, Hristova M, Ghenev PI: Adipobiology of disease: adipokines and adipokine-targeted pharmacology. Curr Pharm Des 2003; 9:1023-1031.
2. Maury E, Brichard SM: Adipokine dysregulation, adipose tissue inflammation and metabolic syndrome. Mol Cell Endocrinol 2010; 314:1-16.
3. Maury E, Ehala-Aleksejev K, Guiot Y, Detry R, Vandenhooft A, Brichard SM: Adipokines oversecreted by omental adipose tissue in human obesity. Am J Physiol Endocrinol Metab 2007; 293:E656-665.
4. Schipper HS, de Jager W, van Dijk ME, Meerding J, Zelissen PM, Adan RA, Prakken BJ, Kalkhoven E: A multiplex immunoassay for human adipokine profiling. Clin Chem 2010; 56:1320-1328.
5. Karastergiou K, Mohamed-Ali V: The autocrine and paracrine roles of adipokines. Mol Cell Endocrinol 2010; 318:69-78.
6. Boucher J, Castan-Laurell I, Daviaud D, Guigne C, Buleon M, Carpene C, Saulnier-Blache JS, Valet P: Adipokine expression profile in adipocytes of different mouse models of obesity. Horm Metab Res 2005; 37:761-767.
7. Athyros VG, Tziomalos K, Karagiannis A, Anagnostis P, Mikhailidis DP: Should adipokines be considered in the choice of the treatment of obesity-related health problems? Curr Drug Targets 2010; 11:122-135.
8. Eisele I, Wood IS, German AJ, Hunter L, Trayhurn P: Adipokine gene expression in dog adipose tissues and dog white adipocytes differentiated in primary culture. Horm Metab Res 2005; 37:474-481.
9. Kralisch S, Sommer G, Deckert CM, Linke A, Bluher M, Stumvoll M, Fasshauer M: Adipokines in diabetes and cardiovascular diseases. Minerva Endocrinol 2007; 32:161-171.
10. Knudson JD, Dick GM, Tune JD: Adipokines and coronary vasomotor dysfunction. Exp Biol Med (Maywood) 2007; 232:727-736.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Бележка на редакцията: На възмутените читатели, които по навик ще ни пишат, че тази публикация няма нищо общо с морската тематика, предлагаме да ни дадат отговор на въпроса: А как стоят нещата в българската морска наука от тази гледна точка?