ГОЛЯМАТА ДАЛАВЕРА, ИЛИ КОГАТО ДОЛАРЪТ БЕ МИНАЛ 60 ЛЕВА
Беше някъде края на лятото на 199… и някоя си година. Не си спомням точно как реших, че достатъчно дълго съм стоял на „газените тенекии”, както някои от намазаните пехливани, т.е. моряците от западните линии презрително наричаха танкерите. Един ден се озовах при началника на „Личен състав” в Параходство БМФ, обясних му как стоят нещата, той погледна досието и макар с неохота, одобри прехвърлянето. Не знам, но веднага се появиха смесени чувства и се обадих на инспекторката Стоянова - една изключително свястна жена, все пак да не „заравя огъня”, да не ме отписва съвсем, че знае ли човек какво му се пише - може пак да се върна на танкерите. Все пак, камъкът тежи на мястото си. Няма да обяснявам как се озовах на един от новопостроените специално за Азовско море кораби за насипни товари и метали. Корабът разтоварваше на ТЕЦ-а, ама ние му казвахме „фабриката за ток”, защото „тец-а” се римуваше много лошо...