ДЕСАНТ В СЛОВЕНИЯ
Непосредствено след конкурса за приемане в Генералщабния факултет на Военна академия „Георги Раковски”, през лятото на 1998 година заминах за Блед, Словения. Там се проведе среща на началниците на генерални щабове на страните от Югоизточна Европа, в която участваха делегации от България, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Словения и Турция.
Съставът на делегацията ни включваше генерал Михо Михов, съпругата му Бонка и представители на трите вида Въоръжени сили: на ВВС – генерал майор Димитър Цветков, командир на корпус; на Сухопътни войски – полковник Валери Рачев от Разузнавателно управление на ГЩ, и на ВМС – моя милост.
Ще попитате: „Защо десант?” Ами защото отпътувахме без визи, без граничен и митнически контрол, без даже някой да ни попита носим ли си международните паспорти! Ей така, чисто по военному, седнахме в една „Л-17”-ска и отлетяхме! Явно всичко по полета бе договорено.
Задачата? Да помагаме на генерал Михов, ако след неговия брифинг възникнат по – специфични въпроси. Е, такива не възникнаха. А и генералът смело се справяше с английския...