НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПО ПОВОД НА „ЙЕЗУИТ”
Йезуитският спомен на Иван Торпедото за генералския син, по съвместителство той и щурман на подводната лодка Слава (25 април 2011 г. Йезуит (или спомен за един пишман – щурман), ме накара да си спомня и за други знайни и незнайни народни синове, бащите на които бяха носители на голям пагон. Апропо, не зная дали да повярвам, че мичман Иванов е писал служебната характеристика на Фрунзето, която Гуцана бил подписал, но нека отчетем, че това се случва в бойния строй на България, страната на чудесата, в която дори приказната Алиса в рамките на две седмици би ослепяла от изпития технически спирт.
Упоменат е капитан І ранг Орманов, син на бившия командващ ВМФ адмирал Орманов, чиято майка е рускиня. Той действително завършва „там” военноморско училище, но като съветски поданик и остава на корабна служба като офицер цели четири години, преди да дойде да работи в България. Това все пак не е Фрунзето, а друга манджа, нали?
Капитан І ранг Миланов – „Големият Милан”, имаше трагичната съдба да изгуби сина си при инцидент навръх празника на Флота, на който той беше заместник-командващ. Момчето беше заедно с други в бойния строй, без привилегии и поблажки. И това да се знае!
Жоро Янакиев, син на адмирал Янакиев, който ми е бил отдельонен командир в курсантската рота, неуморно обикаляше санаториуми и почивни домове, докато не стана офицер, годен за подводничарската служба. Умно момче, но колко му се е служело – питайте бате Станко, той е писал за това, че Георги си имал и майка, не само баща, който да го натиска да прави кариера.
За службата на Спартак, сина на Министъра, още се носят легенди. И аз съм казал тук и там една-две думи, но историйката му не е еднозначна. Това, че е произвеждан предсрочно в следващо звание на два пъти не е само грях на таткото, кой знае колко са лизали килима пред него онези с големите езици, с които си хранеха родата!
Синът на Се Моа днес е най-високопоставеният по длъжност офицер в хубавата ни татковина, по едно време чак накара да се сдърпат Президент и Министър, какво звание да му дадат, пък закона кучета го яли.
Синът на Странджата нещо е недолюбвал военната патърдия, но племенниците му не си поплюваха, както знаете.
Ех, Иванчо, как не сме знаели навремето какво е това „конфликт на интереси”! Ама то сега като знаем...
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка архив МВ
Йезуитският спомен на Иван Торпедото за генералския син, по съвместителство той и щурман на подводната лодка Слава (25 април 2011 г. Йезуит (или спомен за един пишман – щурман), ме накара да си спомня и за други знайни и незнайни народни синове, бащите на които бяха носители на голям пагон. Апропо, не зная дали да повярвам, че мичман Иванов е писал служебната характеристика на Фрунзето, която Гуцана бил подписал, но нека отчетем, че това се случва в бойния строй на България, страната на чудесата, в която дори приказната Алиса в рамките на две седмици би ослепяла от изпития технически спирт.
Упоменат е капитан І ранг Орманов, син на бившия командващ ВМФ адмирал Орманов, чиято майка е рускиня. Той действително завършва „там” военноморско училище, но като съветски поданик и остава на корабна служба като офицер цели четири години, преди да дойде да работи в България. Това все пак не е Фрунзето, а друга манджа, нали?
Капитан І ранг Миланов – „Големият Милан”, имаше трагичната съдба да изгуби сина си при инцидент навръх празника на Флота, на който той беше заместник-командващ. Момчето беше заедно с други в бойния строй, без привилегии и поблажки. И това да се знае!
Жоро Янакиев, син на адмирал Янакиев, който ми е бил отдельонен командир в курсантската рота, неуморно обикаляше санаториуми и почивни домове, докато не стана офицер, годен за подводничарската служба. Умно момче, но колко му се е служело – питайте бате Станко, той е писал за това, че Георги си имал и майка, не само баща, който да го натиска да прави кариера.
За службата на Спартак, сина на Министъра, още се носят легенди. И аз съм казал тук и там една-две думи, но историйката му не е еднозначна. Това, че е произвеждан предсрочно в следващо звание на два пъти не е само грях на таткото, кой знае колко са лизали килима пред него онези с големите езици, с които си хранеха родата!
Синът на Се Моа днес е най-високопоставеният по длъжност офицер в хубавата ни татковина, по едно време чак накара да се сдърпат Президент и Министър, какво звание да му дадат, пък закона кучета го яли.
Синът на Странджата нещо е недолюбвал военната патърдия, но племенниците му не си поплюваха, както знаете.
Ех, Иванчо, как не сме знаели навремето какво е това „конфликт на интереси”! Ама то сега като знаем...
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка архив МВ
Четвъртият от ляво на дясно е капитан ІІІ ранг Спартак Джуров – син на министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров.