НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ФРЕНСКО-БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ
След като по волята на съдбата, (или на Интернет) дъщеря ни се омъжи за французин, със съпругата ми имахме възможността да посетим Източна Франция, департамент Жура и да „усетим” как живеят потомците на композитора Роже де Лил и писателя Бернар Клавел днес. В процеса на срещи, разходки, екскурзии и масови (на маса) мероприятия се „родиха” и моите паралели. Не ми дават мира, затова искам да ги споделя.
* * *
През всичките осем дни в Жура имах усещане за Еленски балкан. Жура всъщност е планинска верига, разположена от север на юг в центъра на Източна Франция. Западните й склонове са във Франция, а източните – в Швейцария. Департаментът носи името на планината. Природата е дарила този край с неземна красота – планински масиви, окъпани в зеленина и води, прорязани от дълбоки ждрела и закътани котловини, в които са сгушени стотици големи и малки селца и махали. Точно, ама точно като в Община Елена!
Само че в много по-голям мащаб и с огромна разлика по отношение на инфраструктура, живот и чистота!
Първо – живи и работещи на пълни обороти села. С малогабаритна селскостопанска техника, с елитни животни (включително работен добитък), чисти и посипани с цветя къщи и градини, усмихнати, дружелюбни и гостоприемни стопани!
Не огромни, но много добре поддържани и подредени лозови масиви, оградени от розови храсти. Стотици глави елитен добитък, включително якове, които не познават юлара, камо ли остена. Растат на воля по високопланинските пасища, опасани с нисковолтови ограждения, с хранилки, съдове за водопой и преносими агрегати за доене на място.
Наслаждавайки се на красотите и живинките с болка мислех за изчезващите български села – обезлюдени и гинещи при същите природни дадености! И се радвах на философията на младите французи: „Да живея под наем в града? При тази мръсотия (на въздуха) и шум? Да оставя бащиния си дом с всички удобства? Не! По-добре да давам парите си за път (гориво), но да живея в комфорт!”
Второ – пътища по които е удоволствие да караш – асфалтът е полаган сякаш с лазерен нивел. Има и много тесни шосета – едва се разминават две коли, но дупка не видях! А какви дупки има в нашия Балкан – бомбени ями!
* * *
Административен център на Жура е градчето Лонс ле Сание. В него живеят двадесет хиляди жители, а работят навярно два пъти повече – с тези, които живеят далеч от шума и мръсния въздух. Операта му е по-голяма от Варненската и многократно по-посещавана. Старият град впечатлява с архитектура и чистота. Масивни каменни къщи, тесни калдъръмени улички, ковани фенери, галерии от магазини и кипри „капанчета” – кафенета, бистра, ретро-ресторанти – като в приказка! Паметниците на Роже де Лил и генерал Льо Корб охраняват централния площад от юг и север, съответно.
По площ градът се равнява на нашите с двойно по-многобройно население – строителството е ниско, основно къщи с дворове. Има малък квартал с пет етажни, симпатични блокчета, когото наричат „гетото”. Там живеят гастарбайтерите от Турция и Мароко. Всъщност това място е „кукла” в сравнение с нашите панелни квартали...
* * *
На „входа” на Жура откъм Лион ни посрещнаха огромни табели – „Маршрутът на виното”. Най-известно и най-скъпо е бялото вино с етикет „Жълто вино”. Казват, че някога Наполеон го обявил за най-доброто във Франция. Във всяко селце, било то и от двадесетина къщички има по няколко изби – лицензирани, сертифицирани и гостоприемни. Звъниш, посрещат те, отварят избата, поднасят орехи и ябълки и започва дегустация. Задължително показват табелата с медалите на виното и надписа: „Ключът към щастието е този от избата!”. Следва тридесет евро за бутилка, фактура, касов бон и „Добре дошли отново!”, при връчване на луксозно опакованото „щастие”! Да ти е драго да ти вземат парите!
Приблизително такава е и характеристиката на четвъртъчния пазар в Лонс – лицензирани
След като по волята на съдбата, (или на Интернет) дъщеря ни се омъжи за французин, със съпругата ми имахме възможността да посетим Източна Франция, департамент Жура и да „усетим” как живеят потомците на композитора Роже де Лил и писателя Бернар Клавел днес. В процеса на срещи, разходки, екскурзии и масови (на маса) мероприятия се „родиха” и моите паралели. Не ми дават мира, затова искам да ги споделя.
* * *
През всичките осем дни в Жура имах усещане за Еленски балкан. Жура всъщност е планинска верига, разположена от север на юг в центъра на Източна Франция. Западните й склонове са във Франция, а източните – в Швейцария. Департаментът носи името на планината. Природата е дарила този край с неземна красота – планински масиви, окъпани в зеленина и води, прорязани от дълбоки ждрела и закътани котловини, в които са сгушени стотици големи и малки селца и махали. Точно, ама точно като в Община Елена!
Само че в много по-голям мащаб и с огромна разлика по отношение на инфраструктура, живот и чистота!
Първо – живи и работещи на пълни обороти села. С малогабаритна селскостопанска техника, с елитни животни (включително работен добитък), чисти и посипани с цветя къщи и градини, усмихнати, дружелюбни и гостоприемни стопани!
Не огромни, но много добре поддържани и подредени лозови масиви, оградени от розови храсти. Стотици глави елитен добитък, включително якове, които не познават юлара, камо ли остена. Растат на воля по високопланинските пасища, опасани с нисковолтови ограждения, с хранилки, съдове за водопой и преносими агрегати за доене на място.
Наслаждавайки се на красотите и живинките с болка мислех за изчезващите български села – обезлюдени и гинещи при същите природни дадености! И се радвах на философията на младите французи: „Да живея под наем в града? При тази мръсотия (на въздуха) и шум? Да оставя бащиния си дом с всички удобства? Не! По-добре да давам парите си за път (гориво), но да живея в комфорт!”
Второ – пътища по които е удоволствие да караш – асфалтът е полаган сякаш с лазерен нивел. Има и много тесни шосета – едва се разминават две коли, но дупка не видях! А какви дупки има в нашия Балкан – бомбени ями!
* * *
Административен център на Жура е градчето Лонс ле Сание. В него живеят двадесет хиляди жители, а работят навярно два пъти повече – с тези, които живеят далеч от шума и мръсния въздух. Операта му е по-голяма от Варненската и многократно по-посещавана. Старият град впечатлява с архитектура и чистота. Масивни каменни къщи, тесни калдъръмени улички, ковани фенери, галерии от магазини и кипри „капанчета” – кафенета, бистра, ретро-ресторанти – като в приказка! Паметниците на Роже де Лил и генерал Льо Корб охраняват централния площад от юг и север, съответно.
По площ градът се равнява на нашите с двойно по-многобройно население – строителството е ниско, основно къщи с дворове. Има малък квартал с пет етажни, симпатични блокчета, когото наричат „гетото”. Там живеят гастарбайтерите от Турция и Мароко. Всъщност това място е „кукла” в сравнение с нашите панелни квартали...
* * *
На „входа” на Жура откъм Лион ни посрещнаха огромни табели – „Маршрутът на виното”. Най-известно и най-скъпо е бялото вино с етикет „Жълто вино”. Казват, че някога Наполеон го обявил за най-доброто във Франция. Във всяко селце, било то и от двадесетина къщички има по няколко изби – лицензирани, сертифицирани и гостоприемни. Звъниш, посрещат те, отварят избата, поднасят орехи и ябълки и започва дегустация. Задължително показват табелата с медалите на виното и надписа: „Ключът към щастието е този от избата!”. Следва тридесет евро за бутилка, фактура, касов бон и „Добре дошли отново!”, при връчване на луксозно опакованото „щастие”! Да ти е драго да ти вземат парите!
Приблизително такава е и характеристиката на четвъртъчния пазар в Лонс – лицензирани
производители, качествена продукция, милион вкусотии и луд оборот! Купуват, като за световно! Или поне с разчет да не ядат изкуствени храни от супермаркета до следващия четвъртък... А цените на пазара са изгодни, дори атрактивни, особено в края на деня.
Апропо, попитах защо отглеждат рози в лозята. Отговорът ме смая - ако розите не покажат признаци на боледуване - не пръскаш - лозето ти не е застрашено! Ако се оклюмат нещо - пръскай! Колкото по-малко химия по насажденията - по-качествено вино. Сетих се, че около Карнобат видях рози в лозята ни...
* * *
За полицията. Приятел на зет ми попрекалил с алкохола, качил се в колата и си тръгнал. Спрели го полицаи - карал подозрително бавно. Той си призна, че трудно виждал. Надул дрегера - 1.2 промила.
- Ще почакаме десет минути - разпоредил полицаят, - не си направил
беля, може да падне!
След десет минути дрегерът показал 1.5 промила.
- Връщаме се към първите показания - решил полицаят - давай книжката
и ключовете и бягай! Утре ела в управлението да те накажем!
Толкова. Таман наш полицай да ти прости, макар и да не си направил беля.
* * *
За пиенето - пият. По двадесет и пет грама „перно” преди ядене и по половин чаша вино след това. Затова и колите си карат винаги. А ние се наливаме, че се и хвалим. Герои!
Варят ракия по селата като нас. Макар че както и у нас това е забранено. И ракията им не отстъпва на нашата - по нищо. Само е по-силна и това си има причина - пият я като диджестив - в края на вечерята, с бучка захар в устата - за по-добро храносмилане. Пак по двадесет грама.
А ние първо обръщаме по половинка „каменарка”, после друго и когато вече и керосин да пием без да го усетим, се сещаме за марковото уиски...
Паралелите записа: Раб Божий СТАНКО
Снимките са от личния архив на автора
Апропо, попитах защо отглеждат рози в лозята. Отговорът ме смая - ако розите не покажат признаци на боледуване - не пръскаш - лозето ти не е застрашено! Ако се оклюмат нещо - пръскай! Колкото по-малко химия по насажденията - по-качествено вино. Сетих се, че около Карнобат видях рози в лозята ни...
* * *
За полицията. Приятел на зет ми попрекалил с алкохола, качил се в колата и си тръгнал. Спрели го полицаи - карал подозрително бавно. Той си призна, че трудно виждал. Надул дрегера - 1.2 промила.
- Ще почакаме десет минути - разпоредил полицаят, - не си направил
беля, може да падне!
След десет минути дрегерът показал 1.5 промила.
- Връщаме се към първите показания - решил полицаят - давай книжката
и ключовете и бягай! Утре ела в управлението да те накажем!
Толкова. Таман наш полицай да ти прости, макар и да не си направил беля.
* * *
За пиенето - пият. По двадесет и пет грама „перно” преди ядене и по половин чаша вино след това. Затова и колите си карат винаги. А ние се наливаме, че се и хвалим. Герои!
Варят ракия по селата като нас. Макар че както и у нас това е забранено. И ракията им не отстъпва на нашата - по нищо. Само е по-силна и това си има причина - пият я като диджестив - в края на вечерята, с бучка захар в устата - за по-добро храносмилане. Пак по двадесет грама.
А ние първо обръщаме по половинка „каменарка”, после друго и когато вече и керосин да пием без да го усетим, се сещаме за марковото уиски...
Паралелите записа: Раб Божий СТАНКО
Снимките са от личния архив на автора