НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ГРЯХ (ИДЕ 26 ЮНИ - СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С
НАРКОМАНИИТЕ)
Имам един голям грях, който не ми дава мира, скъпи читателю – не умея да пия. Не че не пия алкохол, но като си стигна дозата, а тя не е голяма, повече не ми е вкусно и спирам. А като спра – оставам трезвен, за разлика от другите в компанията. А да си трезвен във весела компания е голям грях, някак неприлично е дори, подло е, защото зяпаш свинщината на ближния, човек с положение, с авторитет, а ти се лигави като Миндювата кучка над мазно кокалче. Иди после и го гледай в очите с уважение! И тъй като не умея – не ме търсят за мокри компании, а моряшкият бранш направо не понася такива като мен.
Като потърпевш, заслушвам се по разните му инициативи и кампании „за борба”, например с употребата на психоактивни вещества, към които бедният човечец може да се пристрасти. А в края на месец юни, по-точно на 26-и, иде един такъв ден, за борба с наркоманиите, отбелязван ежегодно по инициатива на Световната здравна организация и аз запрелиствах вехти вестници и отчети, да видя до какви успехи сме я докарали, и какви медали и купи сме завоювали досега в пустата му борба. Ядец, драги ми читателю, нито купи има, нито медали, една говорилня си е всичко това и язък, че го няма Данко Хаирсъзина, да вдигне поне един тост в чест на въздържателите.
Обаче! Тъкмо да свия знамената и ми попадна разказът на бате Станко (вж. „Слушай в отсеците” в рубриката „Библиотека” - бел. авт.), за старшината – подводничар, който се свивал като буба под одеалото, докато другите вилнеели по кръчмите. Защото баш аркадашът му се заканил:
НАРКОМАНИИТЕ)
Имам един голям грях, който не ми дава мира, скъпи читателю – не умея да пия. Не че не пия алкохол, но като си стигна дозата, а тя не е голяма, повече не ми е вкусно и спирам. А като спра – оставам трезвен, за разлика от другите в компанията. А да си трезвен във весела компания е голям грях, някак неприлично е дори, подло е, защото зяпаш свинщината на ближния, човек с положение, с авторитет, а ти се лигави като Миндювата кучка над мазно кокалче. Иди после и го гледай в очите с уважение! И тъй като не умея – не ме търсят за мокри компании, а моряшкият бранш направо не понася такива като мен.
Като потърпевш, заслушвам се по разните му инициативи и кампании „за борба”, например с употребата на психоактивни вещества, към които бедният човечец може да се пристрасти. А в края на месец юни, по-точно на 26-и, иде един такъв ден, за борба с наркоманиите, отбелязван ежегодно по инициатива на Световната здравна организация и аз запрелиствах вехти вестници и отчети, да видя до какви успехи сме я докарали, и какви медали и купи сме завоювали досега в пустата му борба. Ядец, драги ми читателю, нито купи има, нито медали, една говорилня си е всичко това и язък, че го няма Данко Хаирсъзина, да вдигне поне един тост в чест на въздържателите.
Обаче! Тъкмо да свия знамената и ми попадна разказът на бате Станко (вж. „Слушай в отсеците” в рубриката „Библиотека” - бел. авт.), за старшината – подводничар, който се свивал като буба под одеалото, докато другите вилнеели по кръчмите. Защото баш аркадашът му се заканил:
- Ако още веднъж се напиеш като свиня - ще те опъна!
Той си знаел стоката, че не хвърля думите нахалост и какво друго му оставало, освен да преглъща на сухо?
Ето го алтернативното лекарство, в морски вариант, до всеки алкаш - по един аркадаш и да видиш каква борба има да се води! Сметката е простичка, като се открие щат за петнадесетина манафи във Военна полиция, да се пращат по поделенията по заявка на командирите и до два-три месеца ще има и купи, и медали.
P.S.
Опа-а-а! Ами аз забравих, че Флотата активно се феминизира и че на онази, дългокосата част от морячеството, по един аркадаш под ръка ще им дойде дюшеш! При това в работно време и по наряд - ох, бабачко! ...
Писа: Ръка МАРИНОВА
Бележка на редакцията: Всичко е въпрос на гледна точка, уважаеми читателю! По принцип е прав авторът, че във Флотата феминизацията е в пълен ход. Това е прекрасно, защото както е казал класикът: „Красотата ще спаси света!” Дано да спаси и Флотата! Който е ходил из поделенията на ВМС със сигурност е видял и много нежни, и красиви създания, но не само! Има и едни по-здрави какички, които, ако ти се заканят... Тогава наистина може да стане: Ох, бабачко! Защото ще завърши като онзи виц със: „Срам! Срам! Срам!”
Той си знаел стоката, че не хвърля думите нахалост и какво друго му оставало, освен да преглъща на сухо?
Ето го алтернативното лекарство, в морски вариант, до всеки алкаш - по един аркадаш и да видиш каква борба има да се води! Сметката е простичка, като се открие щат за петнадесетина манафи във Военна полиция, да се пращат по поделенията по заявка на командирите и до два-три месеца ще има и купи, и медали.
P.S.
Опа-а-а! Ами аз забравих, че Флотата активно се феминизира и че на онази, дългокосата част от морячеството, по един аркадаш под ръка ще им дойде дюшеш! При това в работно време и по наряд - ох, бабачко! ...
Писа: Ръка МАРИНОВА
Бележка на редакцията: Всичко е въпрос на гледна точка, уважаеми читателю! По принцип е прав авторът, че във Флотата феминизацията е в пълен ход. Това е прекрасно, защото както е казал класикът: „Красотата ще спаси света!” Дано да спаси и Флотата! Който е ходил из поделенията на ВМС със сигурност е видял и много нежни, и красиви създания, но не само! Има и едни по-здрави какички, които, ако ти се заканят... Тогава наистина може да стане: Ох, бабачко! Защото ще завърши като онзи виц със: „Срам! Срам! Срам!”