Забравените кметове на Поморие (Анхиало):
ДОЧО ДЕРМЕНДЖИЕВ Поморийското „дежа вю”
Когото се рових полицейските архиви от 30-те години на миналия век, за да намеря неизвестни сведения за поморийските кметове, попаднах неочаквано на един богат на информация случай – кметуването на Дочо Дерменджиев. Той е от кметовете на българските морски общини, които са заемали длъжността преди 9-ти септември (1944 г.) и след това. Първото кметуване на Дочо Дерменджиев (1934-1940) е във време на динамично развитие на Общината. Увеличава се броят на населението, от което чрез данъци, такси и други облагания се формира нейния бюджет. Според преброяването през 1920 г., то е 2600 жители, през 1926 г. нараства на 4530, а през 1934 г. достига 5196 жители. През следващата година към общината се присъединяват селата Баня и Емона. По-късно те се отделят, а се включват с. Сарафово и квартал „Харманите” (по-късно именуван „Св. Георги”), който през 1931 г. е населен с бежанци в изпълнение на спогодбата Моллов-Кафандарис. Ще припомня, че договорът между България и Гърция, известен под това име, е подписан на 8 декември 1927 г. и одобрен от Съвета на Обществото на народите на 12 януари 1928 г. Под него стоят подписите на финансовите министри на двете страни – проф. Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Задължение на Гърция е изплащането на 1 050 000 лв. на България. В резултат, следва размяна на население от двете страни, което в значителна степен предопределя развитието на Поморие през следващите години. Тежестите от изпълнението на тази спогодба пада най-вече върху общините и тяхното управление осъществявано от личности като Дочо Дерменджиев.
Неговата кметска биография ни показа факти, нрави и отношения, които непрекъснато с нещо ми напомняха нашите дни. В бурният административен живот на поморийския кмет се появи неизбежната фигура на Депутата, Партията, Министъра, Общинарите, Доброжелатели, Зложелатели, Доносници и Приятели. Така съзрях онази вечна машина, която може да унищожи и най-талантливия администратор и ръководител в България. Именно чувството, че тази машина съществува и днес ме накара да съберем всичко запазено за Дочо Дерменджиев в българските архиви. Трябва да си призная, че не всичко имам куража да публикувам, въпреки, че от времето на кметуването му са изминали 70 години...
Толкова много си приличат съдбите на поморийските кметове някога и сега.
д-р Стефан ПЕЙКОВ – преподавател в Катедрата по Етнология в Пловдивския университет „П. Хилендарски”