НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
АБУ – КИР 1798 ГОДИНА
През пролетта на 1798 година пред британското разузнаване стои трудна задача – да изясни какво замислят французите в Средиземно море. Превземане на Сицилия? Корфу? Португалия? Неапол, столицата на „Двете Сицилии”?
Фактите сочат, че Франция съсредоточава около четиристотин кораба в пристанищата на Прованс и Италия и готви военна ескадра за ескортирането им, но къде?
На 8 май 1798 година три линейни кораба, две фрегати и една корвета, от състава на силите на лорд Сен-Винсент, базирани в Гибралтар, под флага на контраадмирал Хорацио (Хорейшо) Нелсън излизат от базата и поемат към Южните брегове на Франция. Задачата? Да се изяснят плановете на противника. Нелсън не подозира, че след напускането му пристигат указания от Лондон до самия Сен-Винсент – да се подбере предвидлив флагмански офицер, комуто да се придадат дванадесет линейни кораба, за да може с цената на всичко да се попречи на френската експедиция, чиято мисия е абсолютно неизвестна! Така е през осемнадесети век… Няма свръзка, няма началници на главата ти… Има назначена точка за среща в случай, че ги разпилеят!
Е, разпилява ги, но не противникът, а жесток щорм, в който флагманският кораб на Нелсън – „Авангард” едва не бива изхвърлен на остров Сардиния. Спасява го капитан Бел, с неговия „Александър”. Строшени са фок-мачтата и две стенги. Ескадрата е разпиляна.
Всеки друг флотоводец при такива обстоятелства би се завърнал в Гибралтар. Не и Нелсън, обаче! Той ремонтира кораба със собствени сили и следва в района за среща. Там го чака нова изненада – фрегатите ги няма! Капитаните са взели рутинното решение, да се завърнат в базата. Адмиралът остава без разузнаване – по онова време леките фрегати са наричани „очите на ескадрата”. Затова пък, пристига капитан Трубридж, с дванадесетте линейни кораба! Сила, внушителна, но без „очи”.
Друг флотоводец би се замислил дали да продължи изпълнението на задачата. Не и Нелсън! Не и при такава задача – да се превземе, потопи, изгори и по всякакъв начин – унищожи противниковият флот! Какъв шанс!
Месеци продължава преследването на противника – сляпо, но с кучешка упоритост! Неапол, Сицилия, Малта, Александрия, Сиракуза… Бонапарт не желае морско сражение. Франция се домогва до пътя към Индия. Ескадрите се разминават два пъти край бреговете на Египет.
Друг флотоводец би се уморил. Не и Нелсън! Съветвайки се с капитаните на кораби, след попълване на запасите в Сиракуза, той отново поема към Египет.
През пролетта на 1798 година пред британското разузнаване стои трудна задача – да изясни какво замислят французите в Средиземно море. Превземане на Сицилия? Корфу? Португалия? Неапол, столицата на „Двете Сицилии”?
Фактите сочат, че Франция съсредоточава около четиристотин кораба в пристанищата на Прованс и Италия и готви военна ескадра за ескортирането им, но къде?
На 8 май 1798 година три линейни кораба, две фрегати и една корвета, от състава на силите на лорд Сен-Винсент, базирани в Гибралтар, под флага на контраадмирал Хорацио (Хорейшо) Нелсън излизат от базата и поемат към Южните брегове на Франция. Задачата? Да се изяснят плановете на противника. Нелсън не подозира, че след напускането му пристигат указания от Лондон до самия Сен-Винсент – да се подбере предвидлив флагмански офицер, комуто да се придадат дванадесет линейни кораба, за да може с цената на всичко да се попречи на френската експедиция, чиято мисия е абсолютно неизвестна! Така е през осемнадесети век… Няма свръзка, няма началници на главата ти… Има назначена точка за среща в случай, че ги разпилеят!
Е, разпилява ги, но не противникът, а жесток щорм, в който флагманският кораб на Нелсън – „Авангард” едва не бива изхвърлен на остров Сардиния. Спасява го капитан Бел, с неговия „Александър”. Строшени са фок-мачтата и две стенги. Ескадрата е разпиляна.
Всеки друг флотоводец при такива обстоятелства би се завърнал в Гибралтар. Не и Нелсън, обаче! Той ремонтира кораба със собствени сили и следва в района за среща. Там го чака нова изненада – фрегатите ги няма! Капитаните са взели рутинното решение, да се завърнат в базата. Адмиралът остава без разузнаване – по онова време леките фрегати са наричани „очите на ескадрата”. Затова пък, пристига капитан Трубридж, с дванадесетте линейни кораба! Сила, внушителна, но без „очи”.
Друг флотоводец би се замислил дали да продължи изпълнението на задачата. Не и Нелсън! Не и при такава задача – да се превземе, потопи, изгори и по всякакъв начин – унищожи противниковият флот! Какъв шанс!
Месеци продължава преследването на противника – сляпо, но с кучешка упоритост! Неапол, Сицилия, Малта, Александрия, Сиракуза… Бонапарт не желае морско сражение. Франция се домогва до пътя към Индия. Ескадрите се разминават два пъти край бреговете на Египет.
Друг флотоводец би се уморил. Не и Нелсън! Съветвайки се с капитаните на кораби, след попълване на запасите в Сиракуза, той отново поема към Египет.
Портрет на адмирал Нелсън. Източник: https://www.answers.com/topic/horatio-nelson
Детайл от картината „Разрушаването на „Ориент” с автор George Arnald, 1827 г., съхранява се в National Maritime Museum
И отново подминава залива Абу-Кир, където се крие френският флот! Но решава да се върне покрай брега.
И когато англичаните се готвели за обяд, на първи август, преди двеста и тринадесет години, вахтените наблюдатели докладвали за противника.
Всеки друг би атакувал веднага. Нелсън командва да вдигнат флагове „Приготви се за бой!” и … кани офицерите си на обяд! Всички планове за боя, във всички варианти са вече обсъждани и проигравани неведнъж. Адмиралът е спокоен. Ставайки от масата той казва на офицерите си: „Утре по това време аз или ще съм заслужил титлата „лорд”, или Уестминстърското абатство!”* (там са погребвали героите).
На пръв поглед условията на обстановката не са в полза на англичаните - тринадесетте френски кораба (между които един със сто и двадесет оръдия и три с по осемдесет) са построени в линия, защитени откъм брега от плитчини и брегова батарея. Командващият френската ескадра - адмирал Брюе, разполага със седемдесет оръдия в повече, а и разчита на това, че Нелсън едва ли ще се сражава през нощта… Той не подозира, че и такъв бой е предвиден, дотам, че Нелсън ще вее бял адмиралски флаг (който все още не му се полага, той вее син, на най-ниското контраадмиралско ниво), за да го виждат в сумрака, и че на всички негови кораби през нощта ще се издигат хоризонтално по четири фенера - за опознаване!
Като прибавим и блестящо изпълнения маньовър на адмирал Ушаков - вклиняване между линията на противника и брега на четири английски кораба - победата е ясна. Французите не са допускали, че е възможен такъв ход! Хванати в „клещи”, авангардът и центърът на френската ескадра са подложени на кръстосан огън, а ариергардът, заради неблагоприятния вятър не може да им се притече на помощ. Силите са разпределени така - седем френски кораба срещу тринадесет английски…
В осем вечерта Нелсън е ранен в главата. Парче снаряд буквално „обелва” челото му, за щастие повърхностно.
В десет се взривява „Ориент” - флагманът на французите и отнася на дъното адмирал Брюе, с още шестстотин човека. А на сутринта се вижда пълният разгром на французите - шест хиляди убити, ранени и пленени, срещу около хиляда англичани. Оцелелите френски кораби са взети в плен.
Нелсън ликува! Победата идва, благодарение на нестандартните действия на английската ескадра и на факта, че всички офицери са наясно с плана на битката. И може би, благодарение и на факта, че не е имало начин Адмиралтейството да съгласува плана на адмирала си…
Наградите? Много са. Но най-оригиналната е… ковчег, изработен от мачтата на френския флагмански кораб - „Ориент” и изпратен от командира на „Суифтшуър” - Бен Халоуел, с писмо, което гласи: „Милорд, по случая, изпращам Ви ковчег, изготвен от парче от главната мачта на „Ориент”. Когато се уморите от живота ще могат да Ви погребат в един от Вашите трофеи“.
Нелсън е погребан точно в този ковчег на 9 януари 1806 година в криптат на събора „Свети Павел”, в Лондон…
Капитан І ранг от резерва
Станко СТАНКОВ
_________________
*- Вл. Трухановский - „Судьба адмирала: триумф и трагедия”
И когато англичаните се готвели за обяд, на първи август, преди двеста и тринадесет години, вахтените наблюдатели докладвали за противника.
Всеки друг би атакувал веднага. Нелсън командва да вдигнат флагове „Приготви се за бой!” и … кани офицерите си на обяд! Всички планове за боя, във всички варианти са вече обсъждани и проигравани неведнъж. Адмиралът е спокоен. Ставайки от масата той казва на офицерите си: „Утре по това време аз или ще съм заслужил титлата „лорд”, или Уестминстърското абатство!”* (там са погребвали героите).
На пръв поглед условията на обстановката не са в полза на англичаните - тринадесетте френски кораба (между които един със сто и двадесет оръдия и три с по осемдесет) са построени в линия, защитени откъм брега от плитчини и брегова батарея. Командващият френската ескадра - адмирал Брюе, разполага със седемдесет оръдия в повече, а и разчита на това, че Нелсън едва ли ще се сражава през нощта… Той не подозира, че и такъв бой е предвиден, дотам, че Нелсън ще вее бял адмиралски флаг (който все още не му се полага, той вее син, на най-ниското контраадмиралско ниво), за да го виждат в сумрака, и че на всички негови кораби през нощта ще се издигат хоризонтално по четири фенера - за опознаване!
Като прибавим и блестящо изпълнения маньовър на адмирал Ушаков - вклиняване между линията на противника и брега на четири английски кораба - победата е ясна. Французите не са допускали, че е възможен такъв ход! Хванати в „клещи”, авангардът и центърът на френската ескадра са подложени на кръстосан огън, а ариергардът, заради неблагоприятния вятър не може да им се притече на помощ. Силите са разпределени така - седем френски кораба срещу тринадесет английски…
В осем вечерта Нелсън е ранен в главата. Парче снаряд буквално „обелва” челото му, за щастие повърхностно.
В десет се взривява „Ориент” - флагманът на французите и отнася на дъното адмирал Брюе, с още шестстотин човека. А на сутринта се вижда пълният разгром на французите - шест хиляди убити, ранени и пленени, срещу около хиляда англичани. Оцелелите френски кораби са взети в плен.
Нелсън ликува! Победата идва, благодарение на нестандартните действия на английската ескадра и на факта, че всички офицери са наясно с плана на битката. И може би, благодарение и на факта, че не е имало начин Адмиралтейството да съгласува плана на адмирала си…
Наградите? Много са. Но най-оригиналната е… ковчег, изработен от мачтата на френския флагмански кораб - „Ориент” и изпратен от командира на „Суифтшуър” - Бен Халоуел, с писмо, което гласи: „Милорд, по случая, изпращам Ви ковчег, изготвен от парче от главната мачта на „Ориент”. Когато се уморите от живота ще могат да Ви погребат в един от Вашите трофеи“.
Нелсън е погребан точно в този ковчег на 9 януари 1806 година в криптат на събора „Свети Павел”, в Лондон…
Капитан І ранг от резерва
Станко СТАНКОВ
_________________
*- Вл. Трухановский - „Судьба адмирала: триумф и трагедия”