НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
АЛМА МАТЕР... ЗАЩО ЛИ?
Кой не знае какво означава латинският израз „Алма Матер”? Майка - кърмилница, тази, която храни рожбата със собствените си жизнени сокове. У нас така се самоопределят някои висши училища, първоначално Софийският университет, а след него се появяват и други, подкрепени от своите възпитаници. Например, флотската Алма Матер – Морското училище. Очевидна е идеята да се подчертае признателността на питомците, които са черпили знания в дарохранителницата на високата наука и така са станали хора.
В средата на 30-те години американският посланик у нас (тогава не се е наричал така, но нейсе) изпраща в Държавния департамент доклад за състоянието на българската нация, в който, между другото, отбелязва признанието, на което се радва българското образование. Според него в многодетното и небогато нашенско семейство се полагат неимоверни усилия поне едно от децата „да се изучи”, „да стане човек”, за целта дори се продават ниви, нещо напълно неприемливо, според манталитета на преобладаващата селска маса. Но след като получи университетско или друго висше образование, младежът или девойката от село се сблъскват с непреодолимото – общественият живот, икономиката не са наукоемки. Примитивният начин на съществуване на болшинството хора не предполага много висшисти, няма поле за тяхната реализация, освен няколкото хиляди даскали, преживяващи на
Кой не знае какво означава латинският израз „Алма Матер”? Майка - кърмилница, тази, която храни рожбата със собствените си жизнени сокове. У нас така се самоопределят някои висши училища, първоначално Софийският университет, а след него се появяват и други, подкрепени от своите възпитаници. Например, флотската Алма Матер – Морското училище. Очевидна е идеята да се подчертае признателността на питомците, които са черпили знания в дарохранителницата на високата наука и така са станали хора.
В средата на 30-те години американският посланик у нас (тогава не се е наричал така, но нейсе) изпраща в Държавния департамент доклад за състоянието на българската нация, в който, между другото, отбелязва признанието, на което се радва българското образование. Според него в многодетното и небогато нашенско семейство се полагат неимоверни усилия поне едно от децата „да се изучи”, „да стане човек”, за целта дори се продават ниви, нещо напълно неприемливо, според манталитета на преобладаващата селска маса. Но след като получи университетско или друго висше образование, младежът или девойката от село се сблъскват с непреодолимото – общественият живот, икономиката не са наукоемки. Примитивният начин на съществуване на болшинството хора не предполага много висшисти, няма поле за тяхната реализация, освен няколкото хиляди даскали, преживяващи на
ръба на мизерията. А тази реалност тласка гладната уж „интелигенция” в плен на комунистическите идеи.
Този доклад е публикуван у нас отдавна, много преди да се появи УИКИЛИЙКС и какво от това? Нима е намалял стремежът на стотиците хиляди млади хора да получат добро образование? Слава богу, традиционният начин на мислене „чрез наука към сполука” у нас все още се опитва да оживее, макар и в недоимък, по сухи чукари и буренясали стърнища. Но щом чукарите са голи и стърнищата - непочистени, тук най-добре виреят бурените, които изсмукват соковете на доброто и полезното. В уж идиличните времена на така наречените „демократични промени” доживяхме да видим над петдесет висши училища - някои с трагикомични имена, други градени с макбетови мераци или с донкихотовски плам зад рахитичните ребра, а трети - откровени касички за събиране на бели пари за черни дни, в които си топват човките определени хора, по списък. Списъкът е за служебно ползване - вж. между редовете в списъка на хабилитираните лица и техните ангажименти в N-броя факултети, изготвен и съхраняван в министерството на образованието, който не подлежи на публикуване - защо ли? И всичките тези новоизлюпени „Матери” обещават високи стандарти, престижни условия, атрактивни специалности, бомбастична реализация - защо ли?
Няколко ректори са казвали в мое присъствие тежки думи за пренебрежителното отношение на онези „горе” към системата на висшето образование - и пак защо ли? Нима българската икономика днес е станала по-наукоемка или дарохранителниците на Алма Матер-ите се пукат по шевовете от ресурси, с които ще отхранят кадри за чудо и приказ? Е, някои наистина са за чудо - да им се чудиш на акъла. И дали българската държава има ресурс да осигури необходимата субсидия за обучението на толкова студенти, колкото е държавната поръчка? Ако има - защо плаща за обучението на глава-инженер едва хиляда долара годишно? Някога легендарният Боян Радев беше казал „какво са сто долара, на мен уискито само до обяд ми струва толкова” - питам се, кой е в състояние да подготви инженерни кадри с парите за Боян Радевото уиски за две седмици? Изобщо може ли някой да допусне, че качествената подготовка на кадри може да струва жълти стотинки? А ако няма такъв, като как се е пръкнала тази „държавна поръчка”, за която няма обществено приемливо обяснение - и защо ли?
Бившият министър Вълчев (флотска отпръска!) е споделял за срещи между „академичните среди” и „бизнеса”, които завършвали все по един и същи начин: „то пък вие сте едни академични среди!” - „то пък вие сте един бизнес!” Като са толкова отговорни, с какво са допринесли тези от бизнеса нещата да се пооправят - може би с дофинансиране на важното, същественото, работещото, ценното, но те не бързат „да се бръкнат” - защо ли? Може би защото не са склонни да влагат пари в прословутите касички, но освен тях нали все ще е останало нещо читаво, работещо, полезно. А ако не е останало - защо ли?
P.S. На специалното внимание на читателите, участвали някога в конкурси „десет за едно място” и треперели дали ще им стигне „да влезнат” оценка от кандидатския изпит по математика 5.50:
Предлагам ви информация за минималния бал - второ класиране за настоящата година в някои специалности на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ (който уж е по-по-най).
Топло-и ядрена енергетика - 12.00;
Топлотехника - 12.12;
Машиностроене - 12.12;
Индустриални технологии - 12.25;
Технология и управление на транспорта - 12.50;
Хидравлична и пневматична техника - 12.00.
Има и още от този сорт - защо ли? А всички с подобен бал се считат за практически неподлежащи на обучение - и има защо.
Писа Ръка МАРИНОВА
Този доклад е публикуван у нас отдавна, много преди да се появи УИКИЛИЙКС и какво от това? Нима е намалял стремежът на стотиците хиляди млади хора да получат добро образование? Слава богу, традиционният начин на мислене „чрез наука към сполука” у нас все още се опитва да оживее, макар и в недоимък, по сухи чукари и буренясали стърнища. Но щом чукарите са голи и стърнищата - непочистени, тук най-добре виреят бурените, които изсмукват соковете на доброто и полезното. В уж идиличните времена на така наречените „демократични промени” доживяхме да видим над петдесет висши училища - някои с трагикомични имена, други градени с макбетови мераци или с донкихотовски плам зад рахитичните ребра, а трети - откровени касички за събиране на бели пари за черни дни, в които си топват човките определени хора, по списък. Списъкът е за служебно ползване - вж. между редовете в списъка на хабилитираните лица и техните ангажименти в N-броя факултети, изготвен и съхраняван в министерството на образованието, който не подлежи на публикуване - защо ли? И всичките тези новоизлюпени „Матери” обещават високи стандарти, престижни условия, атрактивни специалности, бомбастична реализация - защо ли?
Няколко ректори са казвали в мое присъствие тежки думи за пренебрежителното отношение на онези „горе” към системата на висшето образование - и пак защо ли? Нима българската икономика днес е станала по-наукоемка или дарохранителниците на Алма Матер-ите се пукат по шевовете от ресурси, с които ще отхранят кадри за чудо и приказ? Е, някои наистина са за чудо - да им се чудиш на акъла. И дали българската държава има ресурс да осигури необходимата субсидия за обучението на толкова студенти, колкото е държавната поръчка? Ако има - защо плаща за обучението на глава-инженер едва хиляда долара годишно? Някога легендарният Боян Радев беше казал „какво са сто долара, на мен уискито само до обяд ми струва толкова” - питам се, кой е в състояние да подготви инженерни кадри с парите за Боян Радевото уиски за две седмици? Изобщо може ли някой да допусне, че качествената подготовка на кадри може да струва жълти стотинки? А ако няма такъв, като как се е пръкнала тази „държавна поръчка”, за която няма обществено приемливо обяснение - и защо ли?
Бившият министър Вълчев (флотска отпръска!) е споделял за срещи между „академичните среди” и „бизнеса”, които завършвали все по един и същи начин: „то пък вие сте едни академични среди!” - „то пък вие сте един бизнес!” Като са толкова отговорни, с какво са допринесли тези от бизнеса нещата да се пооправят - може би с дофинансиране на важното, същественото, работещото, ценното, но те не бързат „да се бръкнат” - защо ли? Може би защото не са склонни да влагат пари в прословутите касички, но освен тях нали все ще е останало нещо читаво, работещо, полезно. А ако не е останало - защо ли?
P.S. На специалното внимание на читателите, участвали някога в конкурси „десет за едно място” и треперели дали ще им стигне „да влезнат” оценка от кандидатския изпит по математика 5.50:
Предлагам ви информация за минималния бал - второ класиране за настоящата година в някои специалности на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ (който уж е по-по-най).
Топло-и ядрена енергетика - 12.00;
Топлотехника - 12.12;
Машиностроене - 12.12;
Индустриални технологии - 12.25;
Технология и управление на транспорта - 12.50;
Хидравлична и пневматична техника - 12.00.
Има и още от този сорт - защо ли? А всички с подобен бал се считат за практически неподлежащи на обучение - и има защо.
Писа Ръка МАРИНОВА