НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ОЩЕ ЗА „ЛЕЙТЕНАНТ ПУЩИН”: ЗА КОГО ВСЪЩНОСТ
БЕ ЗАУПОКОЙНАТА МОЛИТВА?
С интерес прочетох спомена на морския офицер Васил Игнатов, предаден от капитан А. Дремджиев. Нямам основание да се съмнявам, че капитан Дремджиев точно е предал това, което е чул. Колкото до съдържанието на самия спомен, то неговата достоверност породи съмнения още при първото четене. Някак ненормално звучи офицерът да стане командир на контраминоносец на четвъртата година от офицерската си служба. Сега кораби с подобно водоизместване ни изглеждат малки, но в онези времена те са извършвали далечни плавания до Индийския и Тихия океан. Накратко, това е крайно необичайно назначение дори и за времената на Първата световна война. Игнатов си спомня разни интимни подробности за нощниците в Морския корпус, но нищо не казва за това дали е присъствал на погребението на своя съвипускник, което е логично да стане в тази ситуация. Има и други съмнения, но нека нещата бъдат представени последователно.
Васил Игнатов учи и завършва Морския корпус - Санкт Петербург в периода 1909-1912 г. Списъкът на випуска му е публикуван многократно, може би поради скандалната му известност, свързана с трагичния край на един от възпитаниците му, убит на дуел от друг възпитаник на корпуса, а може би поради големите загуби, които випускът понася през Първата световна война. В списъка има много възпитаници с лични имена Борис, но нито един с фамилия Пишньов.
Справката показва, че всъщност командир на контраминоносеца "Лейтенант Пущин" (от 03.09.1915) е лейтенант Дмитрий Михайлович Пышнов 4-и (р. 26.8.1887, мичман от 1907, лейтенант от 1910 г.), випускник на Морския корпус от 1906 г. Нарочно пиша фамилията с оригиналния руски правопис, защото на български тя звучи неприлично. Може би това обстоятелство е станало причина фамилията да е запомнена по този изменен начин. Така или иначе, Пышнов не е съвипускник на В. Игнатов и ако се познават, то най-вероятно не от Морския корпус, а от практиката, която българските гардемарини В. Игнатов и Велизар Пеев провеждат през 1912 г. на Черно море в Руския императорски флот и за която получават висока оценка.
Очевидно, съмненията относно достоверността на спомена в тази част са били основателни, защото Пышнов става командир на контраминоносеца едва на деветата година от службата си. И това назначение се оказва последното в кариерата му.
Освен него на кораба загиват:
- флагманският минен офицер при началника на 4-ти дивизион ескадрени миноносци (контраминоносци), лейтенант Борис Георгиевич Смирнов 6-и;
- флаг-офицерът при началника на същия дивизион, лейтенант Владимир Георгиевич Климовский;
- вахтеният началник на контраминоносеца, мичман Николай Мануилович Озеров.
Като отчетем и количеството на оцелелите, трябва да признаем, че на този относително малък кораб е имало твърде много офицери при последния му поход край българските брегове.
Не знам къде наистина е изкарал пленничеството си капитан ІІ ранг Подямполски, но по-голямата част от оцелелите офицери от контраминоносеца се намират до края на войната не в Търново, а в депото за военнопленници в Орхание. За това са запазени множество архивни документи в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, вкл. и месечните ведомостите от 1917 г., по които руските офицери получават заплата в български плен.
Неприятно е да уличаваш някого, че волно или неволно е казал и написал нещо невярно. Особено ако го е направил на преклонна възраст, когато личните спомени и прочетеното в пресата неволно започва да се преплита. Изобщо ми се иска да погледна на цялата тази история по друг начин, за да не обезсърчавам почитаемите мемоаристи. Затова ще кажа, че споменът изигра и положителна роля, като предизвика тази дискусия. И в нея се изясни за кого поименно бе заупокойната молитва над останките на потопения контраминоносец от онази отдавна приключила война.
Капитан І ранг доц. д-р Асен КОЖУХАРОВ
БЕ ЗАУПОКОЙНАТА МОЛИТВА?
С интерес прочетох спомена на морския офицер Васил Игнатов, предаден от капитан А. Дремджиев. Нямам основание да се съмнявам, че капитан Дремджиев точно е предал това, което е чул. Колкото до съдържанието на самия спомен, то неговата достоверност породи съмнения още при първото четене. Някак ненормално звучи офицерът да стане командир на контраминоносец на четвъртата година от офицерската си служба. Сега кораби с подобно водоизместване ни изглеждат малки, но в онези времена те са извършвали далечни плавания до Индийския и Тихия океан. Накратко, това е крайно необичайно назначение дори и за времената на Първата световна война. Игнатов си спомня разни интимни подробности за нощниците в Морския корпус, но нищо не казва за това дали е присъствал на погребението на своя съвипускник, което е логично да стане в тази ситуация. Има и други съмнения, но нека нещата бъдат представени последователно.
Васил Игнатов учи и завършва Морския корпус - Санкт Петербург в периода 1909-1912 г. Списъкът на випуска му е публикуван многократно, може би поради скандалната му известност, свързана с трагичния край на един от възпитаниците му, убит на дуел от друг възпитаник на корпуса, а може би поради големите загуби, които випускът понася през Първата световна война. В списъка има много възпитаници с лични имена Борис, но нито един с фамилия Пишньов.
Справката показва, че всъщност командир на контраминоносеца "Лейтенант Пущин" (от 03.09.1915) е лейтенант Дмитрий Михайлович Пышнов 4-и (р. 26.8.1887, мичман от 1907, лейтенант от 1910 г.), випускник на Морския корпус от 1906 г. Нарочно пиша фамилията с оригиналния руски правопис, защото на български тя звучи неприлично. Може би това обстоятелство е станало причина фамилията да е запомнена по този изменен начин. Така или иначе, Пышнов не е съвипускник на В. Игнатов и ако се познават, то най-вероятно не от Морския корпус, а от практиката, която българските гардемарини В. Игнатов и Велизар Пеев провеждат през 1912 г. на Черно море в Руския императорски флот и за която получават висока оценка.
Очевидно, съмненията относно достоверността на спомена в тази част са били основателни, защото Пышнов става командир на контраминоносеца едва на деветата година от службата си. И това назначение се оказва последното в кариерата му.
Освен него на кораба загиват:
- флагманският минен офицер при началника на 4-ти дивизион ескадрени миноносци (контраминоносци), лейтенант Борис Георгиевич Смирнов 6-и;
- флаг-офицерът при началника на същия дивизион, лейтенант Владимир Георгиевич Климовский;
- вахтеният началник на контраминоносеца, мичман Николай Мануилович Озеров.
Като отчетем и количеството на оцелелите, трябва да признаем, че на този относително малък кораб е имало твърде много офицери при последния му поход край българските брегове.
Не знам къде наистина е изкарал пленничеството си капитан ІІ ранг Подямполски, но по-голямата част от оцелелите офицери от контраминоносеца се намират до края на войната не в Търново, а в депото за военнопленници в Орхание. За това са запазени множество архивни документи в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, вкл. и месечните ведомостите от 1917 г., по които руските офицери получават заплата в български плен.
Неприятно е да уличаваш някого, че волно или неволно е казал и написал нещо невярно. Особено ако го е направил на преклонна възраст, когато личните спомени и прочетеното в пресата неволно започва да се преплита. Изобщо ми се иска да погледна на цялата тази история по друг начин, за да не обезсърчавам почитаемите мемоаристи. Затова ще кажа, че споменът изигра и положителна роля, като предизвика тази дискусия. И в нея се изясни за кого поименно бе заупокойната молитва над останките на потопения контраминоносец от онази отдавна приключила война.
Капитан І ранг доц. д-р Асен КОЖУХАРОВ
Васил Игнатов като лейтенант.
Списък на Випуск 1912 г. на Морския корпус – Санкт Петербург.
