НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
СПОМЕНИ НА ЕДИН МОРЯК ВЪВ ВНИИ-ГЩ
През 1970 г. издържах конкурсен изпит за обучение по специалността „Военна кибернетика” в Академия связи, Ленинград, СССР. И в края на месец август групата замина за СССР. Е, съветските другари в последния момент измениха мястото и мъничко специалността – обучавах се 4 години в Киевското висше инженерно радиотехническо училище на ПВО на страната (КВИРТУ ПВО/с). С това загубихме академичното ниво на образование (получих второ инженерно образование) и малко от широтата на специалността, която бихме получили в АС-Ленинград. Много по-късно разбрах, че от КВИРТУ са излизали основните специалисти за управление ракетните комплекси на стратегическите ракетни войски и на командните космически пунктове. По време на обучението си в него, използвайки дипломата си от ВНВМУ „Вапцаров”, се освободих от слушане и сдаване на изпити по някои от изучаваните дисциплини, а освободеното време използвах, за да се науча да програмирам – на ЕИМ (електронно-изчислителна машина) „ДНЕПР” (не много известна в България), „Минск-22” и „Минск-32”.
След завършването на обучението ни през лятото на 1974 г. полк. Яко Молхов, началник отдел МАУВ („Механизация и автоматизация при управлението на войските”) в ГЩ (по-късно генерал-майор, заместник-началник ГЩ) предложи на цялата група да кандидатстваме за научни сътрудници във ВНИИ-ГЩ (Военен научно-изследователски институт към ГЩ). Това бе институтът, внедряващ използването на ЕИМ в БНА. Едновременно с това обаче аз получих и още едно предложение – обадиха ми се от ВНВМУ по телефона, че ми се предлага място за преподавател в катедра „Кибернетика” на Морско училище (не помня точното й наименование тогава), за което трябва да се явя на конкурсен изпит. И това беше поредния мой кръстопът. Натежа на първо място думата НАУЧЕН ИНСТИТУТ, е … имаше и други аргументи. И избрах института в София. За това по-късно ми благодари старши лейтенант Вичев, който стана преподавател вместо мен… На мен директно ми бе заявено, че кандидатствам за място в секция „ВМФ”. Изпита го издържах, председател на комисията бе капитан І ранг ст.н.с. Цветан Аврамов, към този момент той бе началник на Морската секция. И от средата на м. септември получих право да бъда редовен член на ВНИИ-ГЩ...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
През 1970 г. издържах конкурсен изпит за обучение по специалността „Военна кибернетика” в Академия связи, Ленинград, СССР. И в края на месец август групата замина за СССР. Е, съветските другари в последния момент измениха мястото и мъничко специалността – обучавах се 4 години в Киевското висше инженерно радиотехническо училище на ПВО на страната (КВИРТУ ПВО/с). С това загубихме академичното ниво на образование (получих второ инженерно образование) и малко от широтата на специалността, която бихме получили в АС-Ленинград. Много по-късно разбрах, че от КВИРТУ са излизали основните специалисти за управление ракетните комплекси на стратегическите ракетни войски и на командните космически пунктове. По време на обучението си в него, използвайки дипломата си от ВНВМУ „Вапцаров”, се освободих от слушане и сдаване на изпити по някои от изучаваните дисциплини, а освободеното време използвах, за да се науча да програмирам – на ЕИМ (електронно-изчислителна машина) „ДНЕПР” (не много известна в България), „Минск-22” и „Минск-32”.
След завършването на обучението ни през лятото на 1974 г. полк. Яко Молхов, началник отдел МАУВ („Механизация и автоматизация при управлението на войските”) в ГЩ (по-късно генерал-майор, заместник-началник ГЩ) предложи на цялата група да кандидатстваме за научни сътрудници във ВНИИ-ГЩ (Военен научно-изследователски институт към ГЩ). Това бе институтът, внедряващ използването на ЕИМ в БНА. Едновременно с това обаче аз получих и още едно предложение – обадиха ми се от ВНВМУ по телефона, че ми се предлага място за преподавател в катедра „Кибернетика” на Морско училище (не помня точното й наименование тогава), за което трябва да се явя на конкурсен изпит. И това беше поредния мой кръстопът. Натежа на първо място думата НАУЧЕН ИНСТИТУТ, е … имаше и други аргументи. И избрах института в София. За това по-късно ми благодари старши лейтенант Вичев, който стана преподавател вместо мен… На мен директно ми бе заявено, че кандидатствам за място в секция „ВМФ”. Изпита го издържах, председател на комисията бе капитан І ранг ст.н.с. Цветан Аврамов, към този момент той бе началник на Морската секция. И от средата на м. септември получих право да бъда редовен член на ВНИИ-ГЩ...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.