НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
НОВА КНИГА НА ПРОФ. ИВ. КАРАЙОТОВ: „КАМЕНАР: МЕЖДУ
МОРЕТО И ПЛАНИНАТА”
В Бургас излезе от печат новата книга на нашия приятел и автор проф. д.и.н. Иван Карайотов „Каменар: между морето и планината”. С разрешението на проф. Карайотов поместваме първата част от книгата, която дава представа за съдържанието й.
МЕЖДУ МОРЕТО И ПЛАНИНАТА
Природата е изсипала целия си рог на изобилието върху китното българско село Каменар. В миналото векове наред то е носело името Аликария (Алекария) и макар етимологията на тази дума да не е съвсем ясна, много автори я обясняват с разположението на селото в близост до каменна кариера. Всъщност Каменар се намира в прочутото в исторически план Анхиалско поле. Старото име на селото под формата „Маракария” се среща в османотурски документ от 1653/1654 (Иванов-регистър). В по-късните документи се появява „Ала кария” и втората съставка на името „кария” подтиква да търсим значението на думата в османотурски език, в който „карие” е синоним на „кьой” – „село”. Ако първата съставка на думата „Ала” е собствено име, това означава, че „Ала кария” трябва да се преведе „Селото на Али”. Засега приемаме, че само значението на втората съставка „карие – село” е безспорна, а „Ала”, „Али” остава проблематично, защото, както споменах най-напред е засвидетелствана формата „Маракария”. Ами ако тук става дума за
МОРЕТО И ПЛАНИНАТА”
В Бургас излезе от печат новата книга на нашия приятел и автор проф. д.и.н. Иван Карайотов „Каменар: между морето и планината”. С разрешението на проф. Карайотов поместваме първата част от книгата, която дава представа за съдържанието й.
МЕЖДУ МОРЕТО И ПЛАНИНАТА
Природата е изсипала целия си рог на изобилието върху китното българско село Каменар. В миналото векове наред то е носело името Аликария (Алекария) и макар етимологията на тази дума да не е съвсем ясна, много автори я обясняват с разположението на селото в близост до каменна кариера. Всъщност Каменар се намира в прочутото в исторически план Анхиалско поле. Старото име на селото под формата „Маракария” се среща в османотурски документ от 1653/1654 (Иванов-регистър). В по-късните документи се появява „Ала кария” и втората съставка на името „кария” подтиква да търсим значението на думата в османотурски език, в който „карие” е синоним на „кьой” – „село”. Ако първата съставка на думата „Ала” е собствено име, това означава, че „Ала кария” трябва да се преведе „Селото на Али”. Засега приемаме, че само значението на втората съставка „карие – село” е безспорна, а „Ала”, „Али” остава проблематично, защото, както споменах най-напред е засвидетелствана формата „Маракария”. Ами ако тук става дума за
някаква пещера?
През 1884 г. при посещението си в този район на Черноморието Константин Иречек очертава твърде широка територия на Анхиалското поле. Според него то стига почти до събуждащия се за бъдещ исторически живот Бургас. Тогава пътят Бургас - Анхиало в началото си е следвал днешната железопътна линия и е минавал по пясъчната ивица, която разделя Атанасовското езеро от морето. И преди Бургас да надмине по стопанско могъщество и административна тежест Анхиало, чешкият академик разбира под „Анхиалско поле” цялата равнина, затворена между северния бряг на Атанасовското езеро и първите ниски и обли възвишения на Айтоска Стара планина. Според него от юг на север „ПОЛЕТО” е с дължина около 20 км, и е широко около 10 км. Непосредствено до морето районът е равнинен и брегът е нисък (Иречек 1974, 848-849). През двадесетте години на ХХ век именно това е привлякло специалистите от френското въздухоплавателно дружество СИДНА и те с подкрепата на Поморийска и Бургаска община са заложили основите на днешното Бургаско летище.
В северния си край „АНХИАЛСКОТО ПОЛЕ” се ограничава от течението на река Ахелой и по-точно от хълмистия район между поречията на реките Ахелой и Хаджийка. В западна посока при селата Каменар и Лъка равнината е най-широка, но на места в нея се издигат ниски възвишения и тракийски надгробни могили. При Минно селище „Черно море” тя се стеснява и условно можем да приемем, че завършва веднага след западния бряг на Атанасовско езеро, където равнината област се разширява и трябва да получи друго име, което вече непременно трябва да бъде свързано с Бургас и с Бургаските минерални бани.
Землището на село Каменар се намира в северното пространство на Анхиалското поле и както проличава от местната топонимия (имената на местностите) теренът е изключително разнообразен по своите природни и исторически характеристики. Имената на местностите, които съдържат турската частица „тарла” или „кър”, „кари” означават наличието на ниви, или нива, която се намира там. Наличието на воден източник се обозначава с думата „далаклия”. Наличието на много извори в района не само е облагодетелствало плодородието на каменарското землище, но по безспорен начин е влязло в някои от историческите извори, които разказват за прочутата Ахелойска битка. Византийските летописци разказва как пълководецът Лъв слязъл от коня, за да се наплиска и освежи на един каменарски водоизточник.
Много от имената на местностите в района са възникнали на базата на наличието на останки от стари селища. Това са: Юртлука или Юртлук тарла, Биюк юртлук (Големия юртлук), Селището, Султан тарла. На тях обезателно съответстват останки от старо селище. Думата „юртлук” идва от „юрта” - палатково жилище. Обикновено така се наричат местности, където се открива стара керамика. По изключение там може да има и останки от основи на жилища. Не е изключено в някоя от тези местности да се е намирал военния стан на византийците, устроен много преди прочутата Ахелойска битка. Народната памет обаче не е съхранила спомени за нито една от многобройните битки, които са се водили в землището на Каменар. Следи от тях и преди всичко от военните лагери, устройвани преди провеждането им със сигурност могат да бъдат открити в някоя от изброените местности. Ако нямаше писмени извори за средновековните сражения между българи и византийци в този район, ние щяхме да останем в неведение.
Топонимите „Селището” и „Султан тарла” (Султанската нива) сами по себе си говорят за наличието на старо селище. „Хамам хауз” говори за наличието на баня и това от само себе си пак може да се свърже със старо селище, обслужвано от нея
„Аязма дере” и „Аязмо”, което буквално означава „Свещен извор” ни подтикват да мислим, че там е съществувал малък параклис в миналото и при него веднъж в годината е бил честван патронен празник на някоя светица или светец. Не е изключено при тях да са били провеждани събори, на които се събирали не само каменарци, но и жители на съседните села.
Близката до каменарското землище река Ахелой е един оцелял не в устното предание, а в средновековните писмени извори хидроним (име на воден източник). Езиковедите и историците са единодушни, че имената на реките, езерата и морета са изключително трайни. Като пример може да посочим името на древния Стримон достигнал до нас като название на река Струма. Още траките от бронзовата епоха са нарекли реката нарекли на своя обожествен герой Стримон, който бил баща на прочутия тракийски цар Резос, подробно описан от Омир в Илиадата.
Името „Ахелой” носят много реки в древна Гърция. Съвсем естествено е най-голямата река северно от землището на Каменар да се е наричала така още в дълбока древност. Всъщност това е име на речния бог Ахелоос, господар изобщо на течащата вода, която не само утолява нуждите на хората, но понякога приижда стихийно и причинява бедствия и нещастия на обитателите на селищата около речните корита. Според древногръцкият автор Хезиод този господар на реките бил син на бог Океан и на богинята Тетида. Поемата „Дела и дни”, от която черпим тази информация датира около 700 г. пр. Хр. Когато споменава Ахелоос великият Омир го нарича „повелител, цар на реките”. Върху древните вази и монети това божество се изобразява като брадато чудовище с рога и змиевидно тяло. Въпреки зловещия му вид, древните правели в негова чест обилни жертвоприношения, за да измолват плодородие и благоденствие и за да укротяват буйния му нрав, източник на разрушителни наводнения. През античността днешната река Ахелой е била много по-пълноводна. В долното си течения тя вероятно е била граница между териториите на древните градове Месамбрия и Аполония. Тук сред останките на антично селище при село Ахелой през 30-те години на ХХ век е била открита надгробната плоча на месамбрийската девойка Юлия, която датира от ІІ век след Хр. И в нейната епитафия в стихотворна форма се сдържа многозначителният стих „Месамбрия ми е родина - от Мелсас и брия”. Той не само ни говори, че северно от реката територията е била на месембрийците, но обяснява и произхода на името на града, което идва от името на тракийския цар Мелсас и тракийската дума „брия”, която означава „град”. В средновековните извори изрично е отбелязано, че става дума за река Ахилой и въпреки фонетичната близост с името на укрепения град Анхиало тези две названия не бива да се смесват. Доказателство за граничния характер на реката е преди всичко фактът, че Анхиало е принадлежал на Аполония. Към това трябва да се добави и наличието на малка антична крепост, разположена при един остър завой на Ахелой, който се намира между селата Александрово и Медово.
Местното население с течение на годините не е запазило хидронима „Ахелой” и на картите от началото на ХIХ реката е отбелязана като „Чимовска”, по името на село Чимово, при което се влива в морето. Получава се така, че някога реката е наречена на селището, а в ново време, през ХХ век, когато заради прочутата Ахелойска битка реката отново е започва да се казва Ахелой и старото Чимово през 1960 г. става Ахелой.
Още през новокаменната епохата (неолита) около 6 000 години пр. Хр. тук са отседнали и заживели земеделски племена. Поселищният живот в района придобил изключителен интензитет през медно-каменната, бронзовата, ранножелязната епоха, античността, средновековието и времето на турското владичество и от Освободителната война през 1877/78 г. до днес.
Наличието на фураж за добитъка, да което се говори в средновековните исторически извори също е показателно. Подобни сведения за землищата на други селища в Южното Черноморие не са ми известни.
Морският бряг, до който се е докосвала каменарската мера през всички исторически епохи, е бил удобен за корабен десант с тежка конница през Средновековието и в близост до него често са приставали византийски товарни и военни кораби. В това отношение крепостта Анхиало е била много по-удобен тил за враговете на България още при самото й раждане и конституиране като държава. Нашествениците естествено са се възползвали и от наличието на храна и вода за воините и кавалерията. През тези далечни времена водите на река Ахелой заедно със зърнения фураж и сеното са били изключително привлекателни за тогавашната войска, както бензинът и продоволствието са особено ценени при водена на войните през цялото ХХ столетие.
След създаването на Българската държава през 681 година (680 г. според някои съвременни историци) Анхиалското поле, заобиколено от последните хълмове и заоблени върхове на южния дял от Източна Стара планина, в много случаи по принуда, е било удобен терен за сражения. Военните стратези от векове насам са единодушни, че е най-добре нашественикът да бъде спрян при първите му стъпки, а не чак когато стигне до големите български крепости и селища. За нашите пълководци, които водят войските си през Балкана, е било изключително удобно да не допускат византийците към основните пътни артерии, които през старопланинските проходи водят към сърцето на Първото българско царство - столиците Плиска и Преслав. И както на ромеите било удобно да устройват укрепените си лагери в Каменарското землище, така на българите е било необходимо да ги дебнат от хълмовете, разположени на запад и северозапад от прочулото се в много сражения Анхиалско поле.
Каменарската кариера, която е дала името на селото през 1934 г. в продължение на хилядолетия е била източник на строителен материал.
Както видяхме, самото разположение на Каменарското землище дава преди всичко големи възможности а развитие на земеделие и скотовъдство. Тук има отлични условия за развитие на зърнопроизводство, за отглеждане на технически култури, лозя, овошки и т. н. Има също така тучни пасища и оросявани ливади. Именно това е привличало обитатели на селото през всички исторически епохи. Те често се сменяли и забравили за паметните битки от стари времена, но никога не изгубили творческите си умения на добри земеделци и скотовъдци. Старият каменарец Тома Томов си спомня, че когато баща му се преселил тук, основната причина била големите възможности за отглеждане на разнообразни земеделски култури. Напускайки родното село в Западна Тракия, неговото семейство първоначално отишло в северобългарското село, но много скоро след едно специално посещение в село Каменар, Поморийско, бащата на Томов твърдо решил да се възползва от възможностите, които му дава обрулена България и веднага решил да устрои новия си дом и новото си стопанство именно тук - в равнината, разположена между морето и планината. Това със сигурност е мотивирало и останалите бежанци, озовали се тук вследствие на националните катастрофи, разтърсили България през първата половина на ХХ век.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
През 1884 г. при посещението си в този район на Черноморието Константин Иречек очертава твърде широка територия на Анхиалското поле. Според него то стига почти до събуждащия се за бъдещ исторически живот Бургас. Тогава пътят Бургас - Анхиало в началото си е следвал днешната железопътна линия и е минавал по пясъчната ивица, която разделя Атанасовското езеро от морето. И преди Бургас да надмине по стопанско могъщество и административна тежест Анхиало, чешкият академик разбира под „Анхиалско поле” цялата равнина, затворена между северния бряг на Атанасовското езеро и първите ниски и обли възвишения на Айтоска Стара планина. Според него от юг на север „ПОЛЕТО” е с дължина около 20 км, и е широко около 10 км. Непосредствено до морето районът е равнинен и брегът е нисък (Иречек 1974, 848-849). През двадесетте години на ХХ век именно това е привлякло специалистите от френското въздухоплавателно дружество СИДНА и те с подкрепата на Поморийска и Бургаска община са заложили основите на днешното Бургаско летище.
В северния си край „АНХИАЛСКОТО ПОЛЕ” се ограничава от течението на река Ахелой и по-точно от хълмистия район между поречията на реките Ахелой и Хаджийка. В западна посока при селата Каменар и Лъка равнината е най-широка, но на места в нея се издигат ниски възвишения и тракийски надгробни могили. При Минно селище „Черно море” тя се стеснява и условно можем да приемем, че завършва веднага след западния бряг на Атанасовско езеро, където равнината област се разширява и трябва да получи друго име, което вече непременно трябва да бъде свързано с Бургас и с Бургаските минерални бани.
Землището на село Каменар се намира в северното пространство на Анхиалското поле и както проличава от местната топонимия (имената на местностите) теренът е изключително разнообразен по своите природни и исторически характеристики. Имената на местностите, които съдържат турската частица „тарла” или „кър”, „кари” означават наличието на ниви, или нива, която се намира там. Наличието на воден източник се обозначава с думата „далаклия”. Наличието на много извори в района не само е облагодетелствало плодородието на каменарското землище, но по безспорен начин е влязло в някои от историческите извори, които разказват за прочутата Ахелойска битка. Византийските летописци разказва как пълководецът Лъв слязъл от коня, за да се наплиска и освежи на един каменарски водоизточник.
Много от имената на местностите в района са възникнали на базата на наличието на останки от стари селища. Това са: Юртлука или Юртлук тарла, Биюк юртлук (Големия юртлук), Селището, Султан тарла. На тях обезателно съответстват останки от старо селище. Думата „юртлук” идва от „юрта” - палатково жилище. Обикновено така се наричат местности, където се открива стара керамика. По изключение там може да има и останки от основи на жилища. Не е изключено в някоя от тези местности да се е намирал военния стан на византийците, устроен много преди прочутата Ахелойска битка. Народната памет обаче не е съхранила спомени за нито една от многобройните битки, които са се водили в землището на Каменар. Следи от тях и преди всичко от военните лагери, устройвани преди провеждането им със сигурност могат да бъдат открити в някоя от изброените местности. Ако нямаше писмени извори за средновековните сражения между българи и византийци в този район, ние щяхме да останем в неведение.
Топонимите „Селището” и „Султан тарла” (Султанската нива) сами по себе си говорят за наличието на старо селище. „Хамам хауз” говори за наличието на баня и това от само себе си пак може да се свърже със старо селище, обслужвано от нея
„Аязма дере” и „Аязмо”, което буквално означава „Свещен извор” ни подтикват да мислим, че там е съществувал малък параклис в миналото и при него веднъж в годината е бил честван патронен празник на някоя светица или светец. Не е изключено при тях да са били провеждани събори, на които се събирали не само каменарци, но и жители на съседните села.
Близката до каменарското землище река Ахелой е един оцелял не в устното предание, а в средновековните писмени извори хидроним (име на воден източник). Езиковедите и историците са единодушни, че имената на реките, езерата и морета са изключително трайни. Като пример може да посочим името на древния Стримон достигнал до нас като название на река Струма. Още траките от бронзовата епоха са нарекли реката нарекли на своя обожествен герой Стримон, който бил баща на прочутия тракийски цар Резос, подробно описан от Омир в Илиадата.
Името „Ахелой” носят много реки в древна Гърция. Съвсем естествено е най-голямата река северно от землището на Каменар да се е наричала така още в дълбока древност. Всъщност това е име на речния бог Ахелоос, господар изобщо на течащата вода, която не само утолява нуждите на хората, но понякога приижда стихийно и причинява бедствия и нещастия на обитателите на селищата около речните корита. Според древногръцкият автор Хезиод този господар на реките бил син на бог Океан и на богинята Тетида. Поемата „Дела и дни”, от която черпим тази информация датира около 700 г. пр. Хр. Когато споменава Ахелоос великият Омир го нарича „повелител, цар на реките”. Върху древните вази и монети това божество се изобразява като брадато чудовище с рога и змиевидно тяло. Въпреки зловещия му вид, древните правели в негова чест обилни жертвоприношения, за да измолват плодородие и благоденствие и за да укротяват буйния му нрав, източник на разрушителни наводнения. През античността днешната река Ахелой е била много по-пълноводна. В долното си течения тя вероятно е била граница между териториите на древните градове Месамбрия и Аполония. Тук сред останките на антично селище при село Ахелой през 30-те години на ХХ век е била открита надгробната плоча на месамбрийската девойка Юлия, която датира от ІІ век след Хр. И в нейната епитафия в стихотворна форма се сдържа многозначителният стих „Месамбрия ми е родина - от Мелсас и брия”. Той не само ни говори, че северно от реката територията е била на месембрийците, но обяснява и произхода на името на града, което идва от името на тракийския цар Мелсас и тракийската дума „брия”, която означава „град”. В средновековните извори изрично е отбелязано, че става дума за река Ахилой и въпреки фонетичната близост с името на укрепения град Анхиало тези две названия не бива да се смесват. Доказателство за граничния характер на реката е преди всичко фактът, че Анхиало е принадлежал на Аполония. Към това трябва да се добави и наличието на малка антична крепост, разположена при един остър завой на Ахелой, който се намира между селата Александрово и Медово.
Местното население с течение на годините не е запазило хидронима „Ахелой” и на картите от началото на ХIХ реката е отбелязана като „Чимовска”, по името на село Чимово, при което се влива в морето. Получава се така, че някога реката е наречена на селището, а в ново време, през ХХ век, когато заради прочутата Ахелойска битка реката отново е започва да се казва Ахелой и старото Чимово през 1960 г. става Ахелой.
Още през новокаменната епохата (неолита) около 6 000 години пр. Хр. тук са отседнали и заживели земеделски племена. Поселищният живот в района придобил изключителен интензитет през медно-каменната, бронзовата, ранножелязната епоха, античността, средновековието и времето на турското владичество и от Освободителната война през 1877/78 г. до днес.
Наличието на фураж за добитъка, да което се говори в средновековните исторически извори също е показателно. Подобни сведения за землищата на други селища в Южното Черноморие не са ми известни.
Морският бряг, до който се е докосвала каменарската мера през всички исторически епохи, е бил удобен за корабен десант с тежка конница през Средновековието и в близост до него често са приставали византийски товарни и военни кораби. В това отношение крепостта Анхиало е била много по-удобен тил за враговете на България още при самото й раждане и конституиране като държава. Нашествениците естествено са се възползвали и от наличието на храна и вода за воините и кавалерията. През тези далечни времена водите на река Ахелой заедно със зърнения фураж и сеното са били изключително привлекателни за тогавашната войска, както бензинът и продоволствието са особено ценени при водена на войните през цялото ХХ столетие.
След създаването на Българската държава през 681 година (680 г. според някои съвременни историци) Анхиалското поле, заобиколено от последните хълмове и заоблени върхове на южния дял от Източна Стара планина, в много случаи по принуда, е било удобен терен за сражения. Военните стратези от векове насам са единодушни, че е най-добре нашественикът да бъде спрян при първите му стъпки, а не чак когато стигне до големите български крепости и селища. За нашите пълководци, които водят войските си през Балкана, е било изключително удобно да не допускат византийците към основните пътни артерии, които през старопланинските проходи водят към сърцето на Първото българско царство - столиците Плиска и Преслав. И както на ромеите било удобно да устройват укрепените си лагери в Каменарското землище, така на българите е било необходимо да ги дебнат от хълмовете, разположени на запад и северозапад от прочулото се в много сражения Анхиалско поле.
Каменарската кариера, която е дала името на селото през 1934 г. в продължение на хилядолетия е била източник на строителен материал.
Както видяхме, самото разположение на Каменарското землище дава преди всичко големи възможности а развитие на земеделие и скотовъдство. Тук има отлични условия за развитие на зърнопроизводство, за отглеждане на технически култури, лозя, овошки и т. н. Има също така тучни пасища и оросявани ливади. Именно това е привличало обитатели на селото през всички исторически епохи. Те често се сменяли и забравили за паметните битки от стари времена, но никога не изгубили творческите си умения на добри земеделци и скотовъдци. Старият каменарец Тома Томов си спомня, че когато баща му се преселил тук, основната причина била големите възможности за отглеждане на разнообразни земеделски култури. Напускайки родното село в Западна Тракия, неговото семейство първоначално отишло в северобългарското село, но много скоро след едно специално посещение в село Каменар, Поморийско, бащата на Томов твърдо решил да се възползва от възможностите, които му дава обрулена България и веднага решил да устрои новия си дом и новото си стопанство именно тук - в равнината, разположена между морето и планината. Това със сигурност е мотивирало и останалите бежанци, озовали се тук вследствие на националните катастрофи, разтърсили България през първата половина на ХХ век.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ